Много смени стават напоследък, но ето, че дойде момент да се занимая с едно от най-личните неща, които са почти непроменяеми за много хора, също както са непроменяеми родителите и датата на раждане. Реших да си сменя и българското име. Оттук започва една направо нова одисея, която благодарение на мой приятел-адвокат в София се надявам да приключи в обозримо бъдеще и без усложнения. Ето няколко основни въпроса:

ЗАЩО: В момента в Нова Зеландия навсякъде съм известен под новото си име Nick Georgiev, което е сменено официално и се мъдри на всичките ми местни документи за самоличност, комунално-битови сметки, работа, банки и т.н. Проблемът е, че винаги когато трябва да доказвам имиграционен статус, трябва да си показвам визата и паспорта, а те са на официалното ми българско име, което пък предполага да покажа връзката между двете имена - сертификатът за смяна на име в Нова Зеландия. Естествено мога да изчакам още 4 г и да взема гражданство и НЗ паспорт, след което вече няма да ме интересува как ще се казвам в България. Уви, докато това се случи ще трябва поне веднъж да си подновя българския паспорт, а заедно с него и визата, защото тя се вади към паспорта и името трябва да съответства на паспортното. И не на последно място - най-добрият ми приятел също си смени името в САЩ като получи гражданство (аз ще гледам да го свърша това предварително с българското).

КАК: Смяната на име в Нова Зеландия е попълването на един формуляр от 2 (или май 3) страници, настоящ документ за самоличност и около НЗ$140. Изпращат ти сертификат с новото име, който е достатъчно официален, за да се смени името навсякъде. В България нещата, за съжаление, никак не стоят така. Оказва се, че смяната на име минава през съда в охранително производство (един вид има прокурор, който да брани интереса на.... държавата?!.. и съответно да протестира). Цялата власт по смяна на името е на съдията, който може да отсъди както си пожелае, защото законът посочва няколко случая, в които е по-лесно да се смени име, а те са: смяна на фамилията на жената след встъпване в брак и смяна на име, което е подигравателно (знам за едно семейство Тъпанарови, например). Не стига, че искам да се казвам Ник Георгиев, ами искам и да си махна бащиното име за улеснение. Не че не си го обичам, защото е уникално, а за улеснение - много често се греши и при писане и при произношение на английски. Да не говорим, че в България има вече много хора с две имена - тоест законът иска българските граждани да имат бащино име (което е по-правилно да се нарича презиме), но не се прилага еднакво спрямо всички. Ще се опитаме с адвоката да убедим съдията да го премахне. Така името ми ще съвпада 100% в БГ и НЗ.

ЦЕНАТА: Вече съм се видял в чудо, но се хванах на хорото и ще трябва да го играя. Нотариали заверки на пълномощни от местен нотариус, апостили от НЗ и последващи заверки от Консулството ни в Австралия (в НЗ няма българско дипломатическо представителство). Ето разбивка на някои от разходите:

а. Нотариални заверки в НЗ - $220
б. Апостили - $52
в. Консулски заверки в Канбера - А$70
г. Куриерски услуги - около $90 във всички направления
д. Превод на документи в БГ - 325 лв
е. Съдебни разноски - 150 лв
ж. Хонорар адвокат - 600 лв.

Надявам се да не се налага още да се плаща, но дори и да се наложи, големите пера вече са покрити. Мисля че ще остане само издаването на нови български документи за самоличност с новото име, за които може да ми се наложи да летя до Канбера. Или пък да го свърша докато съм в България догодина лятото (намек: мислим да си дойдем за няколко седмици и да идем на море с Иван).