И това трябваше да се случи. Имаше спукана тръба на нашата улица и тече цяла седмица бавно и напоително. Обадих се на водната компания да ги уведомя и се оказа, че някой се е обадил два дни преди мен и че ще обърнат внимание на проблема от 3 до 5 работни дни. Естествено обърнаха внимание в събота, седмица след като им е било докладвано първи път. Какво правиха, бяха спряли водата за около два часа и после я пуснаха. За разлика от България, нямаше никаква кал или хлор във водата, която потече от чешмите и беше веднага годна за пиене (аз си пия вода директно от чешмата, не преварявам и си ми е вкусна). Неделя сутринта, чуваме че нещо шурти в стената на едната баня. Не знаехме от какво е и нямаше никакви видими признаци. По едно време Лонг ме извика да видя в дрешника мокета мокър. А сега де, откъде да спрем водата? Тичам аз на улицата, където видях че са водомерите. На улицата имаше цистерна и чистеха с пръскачка под налягане малкото кал, която се беше отложила през седмицата докато течеше водата. Помолих младия мъж, който чистеше да ми помогне, и с уговорката, че е само подизпънител и не би трябвало да пипа нищо, се съгласи. Има 8 водомера, по един за всяка къща в нашата алейка и не знаехме кой е нашият. Имаше един който бясно се въртеше. Младежът спря кранчето. Тичам обратно до вкъщи и Лонг ми казва, че още имаме вода. Тичам обратно и казвам на младежа, пак гледаме и виждаме един водомер, който се върти бавничко. Спряхме го и се обадих на Лонг - оказа се нашия. (В последствие разбрахме, че май сме спрели водата на някой, който се е къпел, но както и да е :)) После се сетих, че можех да проверя кой е нашия водомер по месечната ни фактура - колкото и да има разлика, щеше да е 10тина кубика най-много, а водомерът ни е в хилядите. Така и се оказа. Загубата на вода от теча ни е била под кубик.


Ами сега? Попихме колкото можахме с хавлиени кърпи и ги простряхме навън да съхнат, отворихме прозорци навсякъде да става течение, изнесохме всичко от дрешника в свободната стая (слава богу, че имаме) и пуснахме единственото ни малко вентилаторче да вее. И се започна с търсенето на водопроводчик. Оказа се, че Лонг можа да намери чрез негов познат някой, който да дойде. Казаха ни, че в неделя цените са безбожни, защото се води спешно и в извънработно време. Нещо от рода на 3 пъти стандартната тарифа, така че се уговорихме за понеделник и Лонг реши да остане. След като се поуспокоихме, пуснахме водата за 15тина минути да напълним вана да имаме вода за тоалетната (как ми напомни за режима на вода в София 1994та!), кофа, леген, бутилки за пиене, и си взехме последен душ за деня, и пак спряхме водата.


В понеделник Лонг си остана у нас да чака водопроводчика, а аз си взех принадлежности за баня и се къпах в офиса. Водопроводчикът дошъл в около 9:30 в понеделник и за около 2ч свършил работата. Изрязал 40х50см парче от гипсокартоновата стена в дрешника и разкрил тръбите и повредата. Хем по-лесно от това да се разбият плочките в банята и да се мести душ-кабината, хем по-евтино и по-бързо, хем невидимо (задната стена в дрешника). Сменил тръбата - заварил я. Интересно впечатление - тръбите са медни(!) (не казвайте в България да не дойдат да ни ги окрадат :)))) Аз се бях притеснил колко ще струва, но се оказа $40 за части, $10 за нещо си и 2ч труд х $85/ч и ДДС на всичко. Всичко $253 - съвсем резонно бих казал, за главоболията, които ни спестява. Лонг поиска да видя дали застрахователната компания би покрила нещо, но тъй като полицата ни има $500 самоучастие, нямаше смисъл да говоря с тях.


Вчера успях да купя dehumidifier (как се казва туй чудо на български?) да извлече, колкото се може повече влага от въздуха, но за наколко дни мокетът в дрешника изсъхна и почти сме готови да върнем дрехите обратно и да продължим да се радваме на живота.