Не искам да пиша името на колежа за да не го индексира Гугъл, ако някой се интересува да ме пита на лични.
Та темата е - простотийте с които се сблъсквам или така наречени "mission, vision, values" за които трябва да говоря и да се правя че си вярвам на performance review-та.
Имаме си "values", трябва да ги назубрим и рецитираме веднъж на 6 месеца на performance review и когато дойде големият шеф на гости. Малко ми е зор да не забравя някое value та колегите ме открехнаха как най-лесно се помнят - абревиация "GET DP" - Growth, Excellence, Trust, Determination, Passion.
(Ако някой случайно не знае какво е DP може да го пусне в Google, но да внимава да няма деца, родители или шефове които гледат в екрана
)Има и още няколко подобни думички част от mission-a и company abbreviation-a но предполагам схванахте идеята. Та на performance review те карат да ги рецитираш и получаваш бонус точки ако кажеш "We all live according to these values". После те питат как ги прилагаш в работата си и колкото повече пъти се споменат думичките, толкова по-голяма става усмивката на тийм лидера.
Пример - ако би искал да кажеш:
"I do my best to help my students understand the course content"
за бонус точки го перефразираш на:
"I strive excellence and I walked an extra mile for my student in order to give him an outstanding experience so he can achieve his goal and receive exceptional education"
Болднати са много важните keywords които дават бонус точки и разтягат усмивката на изпитващия. За щастия това се налага средно веднъж на 6 месеца, иначе нямаше да оцелея дълго в този колеж и щях да съм бърнаут. С колегите си говорим простотии тип DP - буквално и не, пием бира след работа и понякога наобед и псуваме простотиите в колежа и разните values
По повод постерите в тоалетните - и ние имаме такива но са вътре в офиса, тоолетните са общи за етажа (2 офиса) та няма как. Имаме следните видове постери:
- с разните values на "inspirational" фон - изгрев/залез/морски или планински пейзаж
- разни философски цитати на "inspirational" фон, тип "отчаяна съпруга прекарваща твърде много време във Facebook"
- постери от вида "Всеки може всичко, само трябва да се напрегне", разбира се на "inspirational" фон
- постери за "Employee assistance phoneline", ако си тръгнал да се депресираш или самоубиваш може да им се обадиш безплатно и анонимно. Задължително на "inspirational" фон
p.s. Доникъде не съм го докарала със идеята да купувам жилище, трупам сейвингс и се чудя да се бутам ли или да ида в Япония с майка ми другата Коледа за 1-2 седмици и да похарчим малко сейвингс
С толкова неща ми се занимава, но нямам време за всичко (или не го организирам както трябва). Просто обичам да си го губя.
Този месец ще се понатисна малко за ревюто, че от него зависи повишението както парично така и в позиция. Успях да си издействам "Outstanding", което е 4 от 5 (5 = Exceptional). Нормално е да изкараш 3 (Satisfactory) - това значи, че си покрил очакванията. Не се натискам за 5, защото следващата година ще ми праснат по-високи цели. И оттам нататък ще съм 3 или по-ниско. По-добре по малко да ги изненадвам и да раста, отколкото да порасна за една година и после да съм в застой.
Въобще пия кафе и се радвам на живота.
Наскоро напуснах т.нар. Бизнес парк София по ред причини, една от които беше цигарения дим. В новата фирма ме сложиха в светла стая с приятни хора, но с ужас установих, че терасата ни е пушилня за другите колеги и вратата към нея не се затваря (а и температурите тази седмица са около -10..-20). Помолих да ме преместят, но уви стана още по зле: вече съм в съседната стая, където при всяко отваряне на прозореца дима влиза в стаята.
Иначе се възхищавам на пийпъл мениджъри, които успяват да организират обширни среши и да теглят локуми от поне час с предмет на безсмислени разговори, вместо да изпратят 1 мейл. Като например да си попълним тайм шита, евентуални възможности за нови проекти (рибата в морето, но..) и не помня още какво.
Ергономия, осветление, почивки, окабеляване и всякакви такива са по Work Health Safety правилника и се спазват много строго. За работа на бюро не се усеща особено, но по строежи и различните занаятчийски професии е чудо - ергономични инструменти и хидравлични платформи да не се напънеш случайно, Personal Protective Equipment и какво ли не.
На кратко - работя в open office, светъл, с прозорци навсякъде, на 18 етаж, мога да се разхождам да си правя кафе или да си говоря глупости с колегите в кухнята когато ми скимне. Тераса няма (в стъклен небостъргач сме), пушачите слизат долу до входа да пушат.