След първоначалните тривиални неща – оправи документи, свикни с основните неща, последва търсенето на жилище и работа (за мъжа), като за второто му отне две седмици, супер бързо и подвеждащо оказа се в последствие. Знаете за проблема с намирането на жилището, който по-скоро беше, че не очаквахме чак пък толкова да е трудно. В крайна сметка ни дадоха това, което най-малко очаквахме, после разбрахме и защо (бъдещият строеж, който започва до месец и сега имаме нови разговори с агенти и тнт, но още нищо окончателно като решение). Работата, която си намери мъжа не беше нещо уау, но като за първа и бързо намерена ставаше. После се оказа, че нещата не са съвсем така както са по договор и той се махна, но и от тяхна страна не беше коректно, та беше двустранно прекратяване по една или др причина. Ествествено после се оказа, че е имал късмет с две седмично намиране на работа и се завъртяхме в схемата със CV-та и интервюта (общо три за два месеца). На едното му казаха “very strong candidate”, на другото евентуално ще го назначат Март, което нас не ни устройваше и третото беше уж със сериозен рекрутер и беше в шорт листа, ама нищо. Имаше и няколко с рекрутери, но тях не ги броим. Та, месец и нещо ни беше налегнало отчаяние, тогава се появи опцията с една платформа с различни таскове и той започна да ходи на какви ли не задачи – от сглобяване на мебели Икеа, през тестване на апликейшъни, офис работа, помощ при ивенти. Благодарение на тези „задачи“ направи доста добри познаства и мрежа от контакти, която тук е важна. Имаше свякакви „клиенти“ – и много известни, и много интересни лица, и много в неговата сфера. Така си намери и сегашната работа – в софтуеърна фирма, внедрява и обучава. Отделно продължава да ходи когато има възможност на тези таскове от платформата.
Той е по практичната част, аз си блуждая и изучавам обществото и да ви кажа хич не ги разбирам, супер са ми странни, дано им схвана цаката. Основното, което ме потрисаше, сега вече не, беше че ме смятат за детегледачка на детето или по-голяма сестра. Не им се вписвам във формата „майка“ и сме изпадали в комични ситуации, но вече го приемам от хубавата страна, като комплимент
Детето тръгна на Кинди в училището, за сега много й харесва и се чувства добре. Малко в повече й е дивотия сравнена с дзен-децата тук, но това е положението.В Сидни е хубаво, има много места за гледане, много забавления и за децата и за големите. Единствено е много скъпо от към наеми, а на нас ни идва нагорно, защото не може да се пречупим още за секънд хенд и тнт. Харесва ми, че никой не те съди за това, което си, не ти навират в очите техните си практики и мисли, има толеранс. Дразни ме (все още, може би защото аз не съм, хаха), че са над нещата и не задълбават. Да видим колко време ще ми/ни отнеме вписването... за половин година толкова
Важното е, че сте притръпнали вече към несгодите и имате механизми да ги преодолявате, както и желанието, а не да мрънкате и да искате Австралия да се нагоди към вас. Дори в един момент ще почне да ви харесва. С риск да навляза в политика, което не е цел на форума, изборът на Тръмп и обръщането на гръб на САЩ на Австралия ще е добре за Австралия. Дори може и на мен да почне пак да ми харесва
Вълнуващи са тези моменти, като се обърнеш назад и виждаш колко много неща са ти се случили за един кратък период от време. Колко си научил, с какво си се преборил, как си започнал да се оправяш в една напълно нова и непозната страна и система.
Мъжът ти явно е оправен човек на място. Това са важните неща за една бърза и качествена адаптация. В крайна сметка този свят няма да се промени по нас, трябва ние да се променяме по него:-)
Поздрави,
Калина
малко брийф, за сега...