Коментари

  1. Аватара на benitabeni
    Хареса ми частта с псуването... не си позволявАХ преди, но сегааа...
    Това със свъшването на работата е другото мн вярно

    Успех и за напред!
  2. Аватара на Ivo
    Леле, сипи Руми, вие сте големи късметлии! Браво на вас - звучите сякаш немате намерение да се връщате в САЩ. Стана ми топличко и се радвам. Звучиш много позитивно. Успех ви желая!

    Поздрави от Бризбън
  3. Аватара на permutation
    Балансирано, със силен позитивен отенък. Хубаво "четмо" си написала
  4. Аватара на Стефан
    А да... и ти пожелавам да направиш по една статия и за 2, 3, 4... и т.н. годинки. :P
  5. Аватара на Стефан
    Много готино. Направо като чета и си го представям. Сигурен съм, че има и трудни моменти, но действително само хубавото остава и се помни. Пожелавам ти успех и само напред.
  6. Аватара на NikiG
    Мания е всичко, което си написала! Много по-лежерно е от САЩ, което ми харесва. Поща не се отваря в неработно време. И ако си във ваканция пишеш изрично в автоматичните отговори, че нямаш достъп до поща/корпоративни системи и кой те покрива в извънредни ситуации и с това се приключва. Храната е чудесна и хората като цяло - също. Има тук-таме и темерути, но поне са искрени и да, помагат. За услугите и "почесванията" - виж сега, това са си инвестиции в бъдещето Или материални или на goodwill. И няма нищо лошо в това, стига да не е нелегално или неетично.
  7. Аватара на benitabeni
    Мързелът се разписва... да се отбележи... хаха

    Не, това е в кръга на шегата, но не искам да спа я блога с лични истории...

    Това, което преживява мъжът ти е нормално за хора живели в щатите, там е доста по-модерен животът така да се изразя... аз също бях изненадана, че Австралия е малко като дивият запад, не говоря за СБД, там е друга бира... трафикът понякога много тормози, но предполагам и в Щатите е подобно.

    Дали ще оставате или не - зависи какво целите, но честито за визите, това е голямо облекчение.

    Образованието - дълга тема, три години се опитвам да я разбера (праймъри скуул) и изчетох де Що има. Оказва се, че проблемите по математика (примерно), идват от факта, че учителите не са завършили математическо образование, е как да стане. Ако иска да учи в Т.нар селектъбъл - трябва да се състезава с китайци/индийци, както каза permutation те дърпат мн. За висшето имам други наблюдения, сравнено с бг - наистина учиш и научаваш, но и плащаш доста повече от колкото в бг, от където идва и по-големият стимул.

    Тол попи ефект - хм, австралийците не правят изключение. На последният ми пърформънд ревю ми казаха, че съм твърде директна с хората, контрирах че просто не търпя да се лицемерничи и увърта, при положение, че нещата не са Ок и ако искат резултати, ще трябва да се задоволят с директността ми. Местните са големи г*зове, мамини лигльовци/лигли, често минават между капките, освен ако не попаднат на контрол фрийк и там стават по-ниски от тревата, но вътрешно се побъркват, но нали са възпитани си псуват наум...
  8. Аватара на benitabeni
    Мързелът се разписва... да се отбележи... хаха

    Не, това е в кръга на шегата, но не искам да спа я блога с лични истории...

    Това, което преживява мъжът ти е нормално за хора живели в щатите, там е доста по-модерен животът така да се изразя... аз също бях изненадана, че Австралия е малко като дивият запад, не говоря за СБД, там е друга бира... трафикът понякога много тормози, но предполагам и в Щатите е подобно.

    Дали ще оставате или не - зависи какво целите, но честито за визите, това е голямо облекчение.

    Образованието - дълга тема, три години се опитвам да я разбера (праймъри скуул) и изчетох де Що има. Оказва се, че проблемите по математика (примерно), идват от факта, че учителите не са завършили математическо образование, е как да стане. Ако иска да учи в Т.нар секетъбъл - трябва да се състезава с китайци/индийци, както каза permutation те дърпат мн. За висшето имам други наблюдения, сравнено с бг - наистина учиш и научаваш, но и плащаш доста повече от колкото в бг, от където идва и по-големият стимул.

    Тол попи ефект - хм, австралийците не правят изключение. На последният ми пърформънд ревю ми казаха, че съм твърде директна с хората, контрирах че просто не търпя да се лицемерничи и увърта, при положение, че нещата не са Ок и ако искат резултати, ще трябва да се задоволят с директността ми. Местните са големи г*зове, мамини лигльовци/лигли, често минават между капките, освен ако не попаднат на контрол фрийк и там стават по-ниски от тревата, но вътрешно се побъркват, но нали са възпитани си псуват наум...
  9. Аватара на sipirumi
    Забравила съм да update-на историята - получихме 189 грантовете на 13и март. До 2024 имаме неограничено влизане и излизане от страната, което ми даде идея, че ако толкова зазлее мъжа ми тук, можем спокойно да се върнем в САЩ и да си живеем там на село, докато не дойде заветната 2024 и преди да изтекат грантовете да доведа децата пак тук. На тях им харесва засега Австралия и ми се струва че е добра опция за в бъдеще. Големият ще е на 17-и и ще може да изкара последните две години в гимназията, да си вземе VCE изпитите и да си нарежда живота оттам насетне. Малкият ще дипли тепърва гимназия, но ще го мислим тогава.
    Както става ясно аз съвсем по американски обичам да правя дългосрочни планове и да преизпълнявам goals на петилетката. На работа всичко е спокойно. Получих си първото ревю и повишение вече. Ще е активно от 1и октомври когато ще направя една година. Записах и да уча педагогика на висшето образование, нещо като след-дипломна квалификация е - graduate certificate in tertiary education, което се изисква тук и в НЗ навсякъде от преподавателите, но в САЩ - не. Без пари ми е защото станах ПР и съм работник в уни-то.
    Мъжът ми продължава да страда - казва че всеки ден му умират мозъчни клетки или от трафик, или от глупава работа, или и от двете. Продължавам да го убеждавам да запише един курс за да изкара сертификат. Има даже и безплатни от тази година във Виктория. Май започна да се замисля. Ще видим дали ще успея.
    Другият ми пъклен план е да го замъкна през зимата на южния остров защото той умря от мъка по суперснежната зима която имаха тази година в къщи (откъдето дойдохме), и така да му вкарам мисли за НЗ, хахах.
    Истината е че не ми се прибира - планините са си били там от хиляди години, и ще ни чакат, ама живота си тече и сега е момента да се живее с всичките му хубости и лошотии. На децата им харесва тук. Но въпреки това съм ок с идеята да се върнем ако се наложи, защото психическото здраве на мъжа е по-важно в случая.
    Това е засега от нас. Обещавам да пиша нов пост като сменим местожителството.
  10. Аватара на sipirumi
    Цитат Написано от Ivo
    .... м/у другото, как е пенсионната сис-ма в САЩ - или тук е по-добра, това също е важно.


    Поздрави!
    В САЩ е основана на частни пенсионни фондове и каквото си внесеш през работния си стаж и някаква социална пенсия, която я я има, я не докато дойде наше време да се пенсионираме. В тези частните фондове и работодателят ти може да ти внася, но зависи колко е голяма фирмата, май не са задължени да го правят ако са малки.

    Като цяло за пенсия даже и не мислим, защото навсякъде вече в сегашните икономически условия се работи до гроб ако си от плебеите.
  11. Аватара на sipirumi
    Цитат Написано от permutation
    https://en.m.wikipedia.org/wiki/Tall_poppy_syndrome
    За Австралия има секция, НЗ е цитирана с едно изследване по-долу.
    Това намерих, Руми може да има нещо по-професионално.
    не ми се търсят статии сега, но да, има доста изследвания. Не е само че колеги или общество около теб може да се опитат да ти подрязват крилата ако се издигаш или стремиш да издигаш в кариерата, а и ти самият да го правиш несъзнателно. Не разгръщаш истинския си потенциал от страх че ще си прекалено голям за околните и няма да fit in. Особено е характерен този страх при жените.

    На мен друго ми прави впечатление наоколо, което не очаквах, но прдполагам има смисъл в историческа перспектива. Има анти-интелектуални настроения дори и в уни, което определено ме изненада. После като се разтърсих из нет-а се оказа че не си измислям, а наистина е нещо което се наблюдава в културата на Австралия.
  12. Аватара на anita82
    Това за децата беше повече сарказъм, но реалносста поне около мен е че ги третират като бебета, винаги се водят с кола, на деца винаги се угажда и се внимава да не се каже/направи нещо което ще разстрои детето и ще му развали кефа. Даже за деца в тинейджърска възраст

    За tall poppy е интересно, около мен не съм го забелязала. В работното ми място има същият микс както и в БГ - подмазвачи, мързеливци, хора които вършат цялата работа но никой не го забелязва, кариеристи и тн. Стандартен микс на хора но като цяло се върши по-малко работа отколкото в БГ и отнема ужасно много време. Не съм забелязала подкастряне на tall poppy-та или някакво по-особено отношение. Като цяло хората рядко дават непоискано мнение и коментарите обикновенно са "politically correct"
  13. Аватара на permutation
    https://en.m.wikipedia.org/wiki/Tall_poppy_syndrome
    За Австралия има секция, НЗ е цитирана с едно изследване по-долу.
    Това намерих, Руми може да има нещо по-професионално.
    Цитат Написано от Ivo
    @permutation, моля, би ли пояснил за "tall poppy syndrome", нещо не вдявам, за какво точно иде реч?
  14. Аватара на Ivo
    Относно у-щето - ние винаги сме търсили квартал с/о нивото на у-щето и да Ви кажа съм много доволен. Дисциплината в тукашното у-ще е на ниво - учителката гони деца от клас, ако говорят - седят навън до вратата и зам. директорът обикаля и пита всяко изгонено дете защо е навън. Едно момче беше ритнало едно момиче от класа на сина ми и направо замина в кабинета на директора за целия ден+ стандартното - викане на родителя.


    Относно възпитанието на децата: "А пък да се скараш на дете - абсурд! Сигурно ще викнат екип психолози да му помогне да не му останат трайни последствия от тази "травма" - абсолютно не съм съгласен - виждал съм в МОЛ-а майка да шамароса детето си и няма никва реакция от околните - в нормален квартал - един шамар през лицето - напълно заслужен беше. Не бих казал, че има някаква разлика в мирогледа на австралийците с/о българските за възпитанието - както в Сидни, така и тук на село, почти с всичките ни познати сме го обсъждали - хора от работничска класа и инженери... шефа ми и т.н.


    Относно работата на съпруга ти - 30$, може и да не са много, но може би над 50% от австралийците взимат толкова на час. Не е зле. Да, колите са по-скъпи/ къщите също, за храната - нямам идея, ама по-важно му е да му се услажда да работи...ето на мен - хич не ми харесва тази работа - макар и да съм си сам в кабинет, шефа ми го виждам 1 седмично, не пиша нито план за работа, нито отчети, пак не ме кефи... и искам обратно в България, ама няма, стискам зъби, пия валерианчета и ракийка.
    Според мен, е важно да намерите и приятели и съб. и нед, да не спирате да обикаляте!




    @permutation, моля, би ли пояснил за "tall poppy syndrome", нещо не вдявам, за какво точно иде реч?


    Руми, моето мнение се припокрива на това с @NikiG, няма как всичко да е тип-топ веднага.... м/у другото, как е пенсионната сис-ма в САЩ - или тук е по-добра, това също е важно.


    Поздрави!
  15. Аватара на permutation
    Правилни са ти наблюденията.
  16. Аватара на anita82
    Цитат Написано от permutation
    В училище основно се набляга предимно на социални умения, начин на изразяване и говорене пред публика, спорт
    Това се забелязва много в сегашната ми работа. Австралийците са просто перфектни да плямпат по мийтинги, да пишат документация и създават процеси, ръководене на проекти, да правят нетуъркинг и подобни неща. Само че като се опре да се върши реална работа и нещата се променят, те са най-добри да менажират и организират "процеса". Тези позиции пък се плащат доволно повече спрямо простите "вършачи на работа" така че win-win. Само че ако се излезе извън Австралия нещата биха изглеждали по-различни.
    Не знам къде/какъв е отговора, просто моите наблюдения по темата
  17. Аватара на permutation
    Цитат Написано от sipirumi
    Тук има много свобода и игра - моите са на седмото небе...
    Нашите деца (5 и 6 клас) са също много щастливи тук и май това надделява засега в отношението ни към Австралия. В училище основно се набляга предимно на социални умения, начин на изразяване и говорене пред публика, спорт. Това само е супер, обаче не е единствено. Не мога да си обесня защо резултатите на училището (напр. Наплан) са толкова високи, явно на другите места е и по-зле. Има много азиатци при нас и те пушват сериозно с ученето.
    Дано догодина в хай-скул стане по-сериозно, че ако решим някой ден да сменяме държава на децата, сигурно, би им било трудно.
  18. Аватара на sipirumi
    Ники и Анита,

    всички се опитват да му обяснят че е голям късметлия с професия и толкова лесно намиране на работа и имане на избор, но той се е сдухал яко. Особено като си обърне заплатата в ам. долари хахах

    Засега сме тук. Вчера получих известие че имаме кейс офисър и ни искат медицинските. Така че скоро ще получим и 189 визата и ще видим какво ще реши да доучва или направо в нова сфера може да реши да учи. За мен това е най-голямото предимство на пр-а, но той не може да го оцени все още.
    Дано да се аклиматизира скоро и да му олекне, че ми е мъчно да го гледам така. Иначе аз проверявам билетите за наобратно отвреме навреме, ей така за успокоение
  19. Аватара на sipirumi
    Цитат Написано от permutation
    Единствено ме учуди сравнението на Австралийското образование с Българското и да не кажа още повече - че Американското е по-напред от Австралийското?! Останалия *развит* свят мисли че Американското е най-лошо измежду тях. Дори скоро случайно попаднах на добри Европейски университети да не признават американски дипломи за средно за кандидатстване (признават Австралийско)
    Грешката е моя - сравнявам го с Българското образование от моето време (80-90год), сега нямам наблюдения какво се учи и как.
    И двамата ми синове са в праймъри сега (3 и 6и клас) и може би затова са тези наблюдения. Евентуално в хай скул може би ще се променят нещата. Но факт е че сега са назад с 1-2 години от това което са учили в САЩ. Иначе и моето мнение за Американското образование не е прекрасно, но естествено там разликите са огромни защото всеки щат и дистрикт имат достатъчно автономия за да изглежат нещата много различни дори в два съседни дистрикта.
    Тук има много свобода и игра - моите са на седмото небе, макар и още да се шокират от разни неща (например че могат да станат по време на час и да отидат да си налеят вода от двора). Или пък че всички деца играят заедно без значение от клас - в САЩ ги деляха по възраст, за да не тормозели големите деца малките (не мисля че имаше голям ефект). Или пък че могат да бягат и крещят в коридорите - в САЩ се вървеше тихо и постоянно им се напомняше. А големият имаше 4 мин между часовете да отиде до шкафа си за учебник и до тоалетна. Общо взето са по-доволни от уще тук, аз не съм сигурна още - социално ми харесва повече, но академично ще видим след време. Аз натискам в къщи с допълнителна работа, защото още не са донесли нищо за домашна.
  20. Аватара на NikiG
    Руми, добре сте. Да не се трявмира мъжът - във всяка една система, най-добрият начин да успееш, е да я разучиш, да й се подчиниш и да я използваш максимално за целите си. Анита нещо много е захласната по НЗ. И тук сме с проблеми, но като цяло е спокойно обществото. Само да напомня, че ако вземеш австралийско жителство ставаш автоматично жител и на НЗ с неограничен престой, право на работа и ползване на здравни и социални придобивки като местен. И след 2 г може да вземеш вече постоянно жителство. Ако решите да наминете насам. Искрено се надявам мъжът ти да не чете написаното, защото от това личи, че сте на различни вълни. Да се стяга.
    Колкото до образованието - супер си е тук - забавачка голяма. В САЩ в престижните частни училища или елитните държавни (братчето ми учеше в едно такова) определено е трудно и дисциплината е желязна. Представете си СМГ от 80те... Иначе образованието е на ниво - децата излизат с някакъв житейски опит, с някаква увереност и със средни възможности. Отделно, че тук правителството прави постъпки първите 3г от университетското следване да са безплатни.
  21. Аватара на permutation
    За два месеца мъжът ти се е сблъскал само с върха на айсберга. Проблемите в Австралия са толкова дълбоки, че започват дори с междуличностните отношения - чувала си сигурно (а може и да си го почувствала вече) за "tall poppy syndrome" в Австралия и НЗ...

    Единствено ме учуди сравнението на Австралийското образование с Българското и да не кажа още повече - че Американското е по-напред от Австралийското?! Останалия *развит* свят мисли че Американското е най-лошо измежду тях. Дори скоро случайно попаднах на добри Европейски университети да не признават американски дипломи за средно за кандидатстване (признават Австралийско)
  22. Аватара на anita82
    Както и ти ми каза - дано намерите своето място! Най-много да се окаже, че трябваше да дойдете до Австралия, за да се убедите че Вашингтон е вашето и че тревата не винаги е по-зелена При всички случай ще придобиете ценен опит и може би ще оцените това което сте имали

    Преди да взимате каквито и да е решения препоръчвам да огледате Тасмания и НЗ - колкото искате планини, езера, села, природа, спокойствие и каравани Много ме съмнява че работният процес ще е по-различен от Мелбърн, но може да намерите други неща които надделяват. И евентуалното местене там ще е много по-лесно отколкото обратно до Щатите

    За децата мисля и преди съм писала, те тук са царе и всички трябва да се въртят около тях и да ги защитават и от сянката им. И не им дават да учат много, да не се напрегнат и стресират. А пък да се скараш на дете - абсурд! Сигурно ще викнат екип психолози да му помогне да не му останат трайни последствия от тази "травма". И така се получават некомпетентните мързеливи работници на които не им дреме за нищо и работят колкото да не е без хич.