Покажи RSS Feed

Дизайн, култура и още нещо

Различно

Рейтинг: 2 гласували, средна оценка 5.00.
Здравейте приятели,

когато се сблъскам с нещо ново е нормално да го сравня с опита, който имам до момента. Когато това се случи... ще кажеш, че по инерция до сега казвах "В България не е така", а те от учтивост или псевдо заинтересованост винаги питат "А как е?". По пътя на логиката аз казвам как е с едно изречение, а когато видя неразбиращите им погледи се започва едно обясняване... което в повечето случаи не води до никъде. По-зле, просто е загубено време. Това е като да обясняваш на човек незапознат с логиката на компютрите вица за ламята, на която и отрязали 65536-тата глава и тя умряла, защото е 32 битова.

Така че вече смених тактиката - отговарям "Различно е." И те, настоятелни - "Е как така различно? Кое е различното?" Още не съм измислил най-добър отговор, но по принцип ми се иска да кажа - "Ами както латиницата и китайските йероглифи - и двете служат за писане, ама са различни." Сравненията са невъзможни. Което ми напомня, че трябва да си измисля нещо подобно за отговор като се прибера в България. Колко по-лесно щеше да ми е, ако например бях в Корея... - можех да използвам тактиката на Велко, които преди време беше в някоя екзотична страна. Аз естествено не пропуснах да го попитам "Е, и как е там?", а той показвайки с ръце всичко, което ни заобикаля отговори "Виждаш ли какво е ей тука около нас? Е, няма нищо общо!"

Натиснете изображението за увеличение

Име:	250421312__.jpg
Прегледа:	766
Размер:	63.3 Килобайти
ID:	354
Снимки от обява за квартира под наем.

Знаете, че не съм празнословен и ще дам примери.
Наскоро както се разхождахме минахме покрай "гаражна разпродажба" за първи път. Хората старателно подредили пред дома си вещи, които вече не им трябват, написали колкото могли табели да се вижда и се въртят около "стоката" очаквайки някой да мине. Аз естествено като не видял - нещо ново, пък и може да ударим кьоравото. Оглеждаме - дрехи, аквариум, много книги... и други подобни. Аз като човек, който много се опитва да разбере мисленето на местните започнах диалог:
- Здравейте, това е първата гаражна разпродажба през живота ми. Бихте ли ми обяснили каква е идеята и защо го правите?
Тя, като всяко себе уважаващо се Киви, ми се усмихна и показа, че за нея би било удоволствие да отговори на въпросът ми, нищо, че за нея това е очевАдно:
- Ами това са вещи който вече не ни трябват и може да са от полза за някой друг. Тези възглавнички за стол не ги използваме вече, децата пораснаха и няма кой да си играе с тези играчки и да носи тези дрешки, а книгите вече ги прочетохме - за какво да ги пазим?
Ама как така - мисля си аз на ум - Възглавниците отиват на лозето, мебелите на село, играчките на съседката, дрехите ги оставяме за парцали или ги режем на ленти за доматите, а книгите ги извозвате някъде и ги пазите за децата си! Толкова е нормално, нали?

Натиснете изображението за увеличение

Име:	3493268785_c88bfab5e9-300x225.jpg
Прегледа:	754
Размер:	19.9 Килобайти
ID:	356Натиснете изображението за увеличение

Име:	Garage-Sale.jpg
Прегледа:	737
Размер:	35.8 Килобайти
ID:	357

Първо няма как да обясня на местен какво е Вила/Лозе, ако го споменеш най-много да направят асоциация с имотите на холивудските знаменитости по курортите. Село тук, и представа като такова... просто не съществува. Богатите принципно се целят да живеят извън гъстонаселените места и само те могат да си позволят да отглеждат домашни животни за собствена употреба. А най-богатите са известни с така наречения Lifestyle Block*. Ако някой успее да им обясни как точно се режат дрехи на ленти, за да закрепват доматите към коловете, ама наистина да му повярват и да го разберат, ще го черпя сладолед с кафе.

За Кивитата съсед е човекът, който живее до теб - точка. Поради тази случайност не съм длъжен да комуникирам с него, да му казвам "Здрасти" или да си говоря като се засечем в градския транспорт. Ако споделяме общи интереси или имаме сходни цели, т.е. някакви допирни точки, може. Но.... да му искам захар, пари на заем или да ми бутне колата... означава да му кажа, че нямам пари да си купя, разорен съм или ме мързи да се обадя на пътна помощ. Тук дори нямат апартаменти в смисъла познат на нас - почти всяка сграда с повече от 10 кутийки е построена за бизнес с цел даване под наем! Надявам се скоро в нова статия ще ви споделя колко е скъп човешкия труд тук, но в този ред на мисли това някои да отдели 1 час за мен, означава да направи невероятно дарение.

Натиснете изображението за увеличение

Име:	600-Pamerston North units.JPG
Прегледа:	753
Размер:	68.0 Килобайти
ID:	358

За да добавя още малко "различно" - тук няма контейнери за боклук. Повтарям - няма. За целта се купуват специални найлонови торби, които изкарваме пред къщата в определен ден и час. Ако не отговаря на някое от изискванията просто не го взимат и си го прибираме в къщи до другата седмица. Ако остане навън - глоба. Торби има 3 вида - за битов отпадък, тенеке/пластмаса/хартия и стъкло. И сега да се върнем към темата - ако искам да хвърля дрехи, диван, аквариум и тн или мога да ги набутам в скъпи торби за боклук и да ми излезе златно или да ги закарам на благотворителен магазин (който ще ги вземе само, ако стават за ползване и някой би ги купил) или да ги извозя до сметището, което е едно за целия град И да си платя за това, че ги изхвърлям.

Натиснете изображението за увеличение

Име:	rubbish bags.jpg
Прегледа:	739
Размер:	44.8 Килобайти
ID:	363

Пред всички тези опции гаражната разпродажба започва да придобива все повече смисъл, нали? Хем ще спестя пари от извозване и изхвърляне, хем ще събера някой долар за нови. Да, ама ... колко време ще отделя? Очаквайте скоро новата ми статия за цената на човешкия труд, която освен всичко останало ще отговори на въпроса "Колко струва за Кивитата да прекарат два дена в гаражна разпродажба спестявайки 15лв от такси и изкарвайки 45лв."

Животът извън града е СКЪП поради простата причина, че колкото по-малко хора използват определена услуга, толкова по-малка е печалбата за търговците и на толкова по-малко хора се дели поддръжката. Да вземем на пример бай Иван, който се намира на 5км от добре заселено място и има 14 съседи - общо 15 къщи. Има два начина да им се прекара ток и вода - инвеститор да прецени, че в близките 10 години ще се заселят 1500 човека там и ще може да дава трасето под наем на водо и токопренасяне ИЛИ бай Иван и съседите му да си платят за това, ставайки този инвеститор. За това се търсят по-евтини алтернативи като събиране на дъждовна вода, а за тока генериране на място чрез вятър, вода или слънчеви панели. И така за всичко останало - шосе, телевизия, интернет, куриери и т.н.

Натиснете изображението за увеличение

Име:	600-The homestead for an eco' friendly farm.jpg
Прегледа:	759
Размер:	88.2 Килобайти
ID:	359
*Lifestyle Block - постройка със земя за отглеждане на зеленчуци/плодове и в идеалния случай животни. По възможност самостоятелно и далеч от всичко човешко, включително други подобни постройки. Висша форма на показване колко си преуспял тук, следователно мечтата на всеки Новозеландец!
Натиснете изображението за увеличение

Име:	47023.jpg
Прегледа:	740
Размер:	27.2 Килобайти
ID:	360Натиснете изображението за увеличение

Име:	JuneCover2012.JPG
Прегледа:	787
Размер:	69.4 Килобайти
ID:	361Натиснете изображението за увеличение

Име:	CoverWEb.jpg
Прегледа:	766
Размер:	89.9 Килобайти
ID:	362
Въпреки всички ограничения, завишени цени и инициативи Новозеландците имат големи проблеми с алкохола. По мое наблюдение имат много ниска култура на пиене - най-често консумират напитки на гладно, изморени след работа. Преди време решихме да пием по една бира с колега след работа. Аз си поръчах пържени картофи и го приканих да си вземе. Той ми се присмя и каза "Eating is cheating" т.е. яденето е мамене. Та в този ред на мисли, когато ни питат какъв е нашия национален алкохол с гордост отговарям - Ракия! Ааа, наивно викат те, гръцкото Раки? ... Прощавам им, защото знам колко не са запознати с тази част на света и не знаят колко години сме се борили да се разграничим от византийците и с усмивка повтарям - Ра-ки-я, 40 градуса +. И гордо добавям - там, докъдето стига водката, от там започва ракията! Следва ШОК! и УЖАС! Аз идвам от страна на пияндета. В техните очи това няма как човек да го консумира без да е пиян 3 дена. Каквото и да добавиш, каквото и да обясниш е напразно. Те нямат мезета, да не говорим за "тежки" салати за алкохол, те нямат небивал студ, не пият за компания или поводи. Ако им кажеш, че силния алкохол може да се сипе в малко количество за аперитив и кратък разговор преди ядене все едно им говориш за ядрена физика.
Сигурно въпросите в тяхната глава звучат нещо подобно - Как така ще пия алкохол преди "ядене" - KFC, McDonalds или Fish&Chips? Къде ще го сложа като ям на дивана? Защо да си говорим докато гледаме телевизия? Аз да не съм алкохолик, че да го правя. Защо да сервирам на гостите, те могат да си купят и сами. Какво означава мезе? Какъв е смисъла да пия "разредител" с алкохола, като идеята на алкохола е да се напия? И т.н.
За това вече като ме питат отговарям Вино! След, което с усмивка изслушвам колко е прекрасно и известно новозеландското вино и всички са щастливи!

Всичко това може да се обясни с културните различия, които ще засегна скоро в нова статия.

Натиснете изображението за увеличение

Име:	New+Zealand+279.jpg
Прегледа:	738
Размер:	87.5 Килобайти
ID:	355
Ние пък от наша страна не можем да проявим никакво разбиране към техните "Drinking games" т.е. игри за напиване. А какво би казало обществото за този сайт. Поводи за гордост - Новина.

Яница преди време беше завъртяла много вкусна баница, която занесох на работа. Естествено всички, които имаха честта да я опитат, си облизаха пръстите. Дори питаха за рецепта. (между другото, това беше един от многото моменти, в които видях, че се работи по въпроса за популяризиране на страната ни извън граница резултатите са много добри - рецепта за баница).
Та, аз окрилен от тази случка им говоря за българското сирене. Те в повечето случай, горди, че знаят нещо, възкликват - Ааа, Фета?... аз естествено им отговарям, че не е Фета, а Си-ре-не! (Ще се опитам само в едно изречение да изразя гнева си по темата - българското сирене тук, произведено и опаковано в България е с етикети Feta и Danish Style. Това кощунство според мен трябва да се наказва със сто тояги на голо!)
В крайна сметка реших един ден да им занеса сирене! Гордо и внимателно нарязвам плочка сирене и го предлагам в чинийка натюр, както си му е реда. 5 колеги под ред ми отказаха! въпреки моите окуражителни слова, усмивки и чупки в кръста. А те по принцип не отказват храна - това не е за вярване! Това естествено събуди моето любопитство и след известно време обясних на единия от тях, че не само той, ами и другите са ми отказали да го опитат и го питах защо така? Не им харесва на цвят ли? Някакви асоциации ли им създава? Защо по дяволите? Той ме погледна весело и каза - Ами човек как да го опитаме това сирене без крекери? Да, наистина! Тук просто всичко се опитва с крекери. Няма значение дали вкуса на крекера е оризов с чили или пица. Ами за другия път ще знам!

Натиснете изображението за увеличение

Име:	149541_10151360718944851_361048298_n.jpg
Прегледа:	726
Размер:	63.5 Килобайти
ID:	364
В България аз не ходя на гости на родителите си - аз се прибирам в къщи.

Вчера гледам един приятел пуснал статистика колко деца живеели при родителите си и как България била на първо място в Европа. Ами традиции майна, обичаи - кой ще каже това добре ли е или лошо! Добре, че не ни сравняват с НЗ по този показател, защото тук, в НЗ, "бащино огнище" е непонятно в наши дни. Тук къщи се сменят като носни кърпички с повод и без. Имаме бебе - нова къща, имаме ново - нова къща, майка иска да дойде да живее за 6 месеца - нова къща, ново училище - нова къща, добър бонус от работа - нова къща. Като нова къща не означава по-хубава къща - за каквото има пари. Накрая, когато децата отидат да учат, в един момент родителите просто купуват къща с една стая "по-малко", защото те не използват тази стая...
Следва кулминацията - къщата на родителите си е къщата на родители. Те в един момент си я продават, оттеглят се някъде на по-евтино място и си харчат парите за какво искат! Децата каквато къща си купят, в такава ще живеят. Тук семейството не е едно цяло - всеки живее за себе си.
Дотук всичко звучи супер - надухме балона на щастието, но нека не забравяме, че монетата винаги има две страни! Например нашата съквартирантка има 3 големи деца. Всичките имат собствен дом, но тя живее под наем със съквартиранти - такива са и възможностите. Ако не може да си позволи да си плаща наема ще отиде в някои по-евтин квартал/град или в дом на социално подпомагане.

Когато някой ме пита дали в НЗ живеят по-добре, аз им отговарям с контра въпрос - По-добре ли е да живееш в дървена барака, която струва половин милион лева? (Изабела Шопова не случайно е написала в книгата си, че къщите тук те карат да милееш за родните панелки.) Някои ми отговорят "Ами не е по-хубаво", а други казват "Зависи дали намирам това, което търся и ме прави щастлив."

Не знам дали някой може да каже дали тук е по-добро, просто е много различно! дори понякога несравнимо.

Поздрави,
Христо

p.S. Един бонус - моята буква Х на английски е H и вече не съм последен в списъците по азбучен ред!
Ключови думи: Няма Редактирай ключовите думи
Категории
Без категория

Коментара

  1. Аватара на Йордан Славчев
    Странно ми звучи разказа за отношенията между хората и семействата там особено от гледната точка на заобикалящата ме реалност.
  2. Аватара на satan13
    Словаците са на първо място в класацията, обаче това показва и нивото на развитие. Най-добрата страна в Европа за живеене и най-щастливите хора според статистиките е Дания...съответно най-малък процент от хората живеят с родителите си. Интересно защо тези неща са взаимносвързани...свободата Санчо...
  3. Аватара на NikiG
    На моите родители съм им казал - наследство от вас не чакам, но не желая да ви гледам като остареете. Така че спестявайте и планирайте добре, защото мен няма да ме има. Проблемът в България е липсата на инициатива и че "30 г. родителите те гледат и после 30 г. ти ги гледаш". Ето в това е бедата. Аз избягах от всички и в САЩ и в БГ - семейните проблеми, които дори не са свързани с мене ми се отразяваха директно и бивах замесван в тях въпреки желанието ми. Отразяваха ми се както психологически, така и финансово. И то при условие, че съм излязъл на 20 г от къщи. Затова искам да съм далече. Чуваме се сравнително рядко и се радваме като това се случи. Дори и проблемите са интересни така - стига да не трябва да ги слушам всеки ден И много се обичаме.
  4. Аватара на anita82
    Мерси за споделеното! Доста наподобява на ОЗ само че тук има смесителни кранчета в баните, стандартни контейнери за боклук, българското сирене си се казва "българско", нямат нищо против да ядат картофки и да пият и като им кажеш "шнапс" или "сливовиц" за ракия почват да кимат разбиращо

    Иначе ти разбирам гледната точка но поне за мен типичните български манджи, вилата и лозето на село, купуването на панелка и засядането в нея на следващите поне 5 поколения и останалите традиции (включително дундуркането на 30г "деца" при мама) ми са чужди и непонятни така че не мога да направя добро сравнение и тук ми се струва че е точно както трябва да е. Разни хора, разни идеали
Оставете коментар Оставете коментар

Trackbacks