След като разбрах, че Иван ще си тръгва за постоянно в България, трябваше бързо да взема решение къде да живея. Въпреки че сам покривах разходите за квартирата ни, да плащаш близо $410/седмица и да живееш сам в неуплътнен, шумен, двустаен апартамент дори в центъра определено загуби привлекателността си. Затова се поогледах на различни места за съквартиранти - след като толкова много новозеландци живеят със съквартиранти, защо и аз да не пробвам. Даже има такъв специален сайт дето хора търсят съквартиранти (имат жилище) и такива, които търсят жилище със съквартиранти. Аз бях от вторите. Идеята ми беше да намеря стая за около $150/седмица + част от общите разходи. Този сайт разрешава да зададеш параметри, които обикновено може да се счетат за дискриминационни, ако се дава под наем цяло жилище, но с вече живеещ човек там са напълно нормални. Примерно може да зададеш пол, възраст, религия, раса/етнос, диетични предпочитания (вегетарианство, халал), сексуална ориентация. Примерно - индийска двойка момче и момиче търсят индийка до 25 г. вегетарианка и тем подобни. Очевидно, не отговарям на условията, но и аз самият не бих искал да живея с тях.


В края на януари намерих една обява дето е в Графтън - на 12 мин пеш от работа за $190/седмица + част от разходите в къща от 1880те + пристройка от 1950те със сама жена на 41 г. Тя търсеше някой работещ от 9-5 на стандартен работен ден, над 38 г., независимо от другите критерии (раса, пол, сексуална ориентация). Беше написала, че нейното не е квартира, а дом. Писах й и тя отговори. Уговорихме среща. Оказа се много мила женица, съвсем малко чалната (тоест хич не е чалната), която живее по цял ден в къщата и е на социални помощи. Много хора биха си задали въпроса защо. И аз също го зададох. Жената е с много тежка форма на артрит по рождение и ставите й се подуват през няколко дни и почти я обездвижват. Та не може да работи нищо, но за сметка на това поддържа къщата и градината в безупречен вид. Оказва се, че се е нанесла там преди 11 г. като е наела от новозеландец, който живее в САЩ и не се интересува толкоз от наем, колкото от това да се поддържа къщата. Наемът никога не е бил вдиган. Харесахме се и като си замина Иван се пренесох при нея с помощта на Ирина. А, забравих да спомена - имаме и котка, която вече си ме харесва и идва да лежи в краката ми на леглото. От малък обожавам котки и това същество винаги ми дава повод за добро настроение.


Малко за стаята. Без да съм я мерил прилича на идеален куб с ръб 4м. Има два прозореца съв северно и западно изложение, като западното гледа към градината и задния двор. Това е може би най-светлата стая. Има достатъчно място за легло (купих си единично легло с много готин матрак). Джулс, така се казва жената, услужливо ми даде одеало и чаршафи. Има вгредени сума ти лавички, та успях да си наредя дрехите и обувките. Колко дрехи съм имал! А в старата квартира въртях 2 чифта дънки, няколко тениски и маратонки и сандали. А имам чехли, полуофициални панталони, много други тениски и обувки. Почнах да се издокарвам най-накрая - ама откъде да знам че съм ги имал някъде заровени в малкото претъпкано гардеробче в старата квартира? Още не съм се наредил като хората, имам да сортирам сума ти бумаги, да намеря място за принтера, и да освободя центъра на стаята, но това ще е Великденски проект, когато имам 5 дни почивни от университета. Единственото притеснение е зимата - как ще се отоплява тази огромна стая? Дворчето е много приятно, тихо, с две прасковени дървета, цветя, зеленчуци, масивна маса, на която с кеф си сядам да закусвам или да пия кафе.


Отделно реших да се отдам на обществен живот. Джулс ме заведи и ме представи на асоциата на жителите на Графтън - събират се всеки месец да обсъдят мини проектчета за Графтън - брошура за популяризирането на квартала, озеленяване, обществената зеленчукова градина (да, отглеждат зеленчуци за собствена консумация и се редуват кой да полива градината, да сади и т.н.) Отделно, тъй като общежитията, а и самият Окландски университет са много наблизо, студенти по градско планиране посещават срещите на асоциацията и им се възлагат различни групови проекти, които да им дадат практически опит. Срядите ходя след работа за около час и половина да пакетирам презервативи и лубриканти за Новозеландската анти-СПИН фондация. Имат програма [url]http://www.getiton.co.nz/[/url] където се пакетират 1 презерватив + 1 пакетче лубрикант в картонена опаковчица и се раздават безплатно в барове и сауни. Отделно хора се записват да им се пращат в продължение на няколко седмици по пощата в отдалечени места в страната, където не могат лесно да си набавят. Много приятно, защото се събираме 10-15 човека. Обикновено има сок и чипс, лафче и времето неусетно минава. С това мисля да изпълня една мечта след време като бъда забелязан - да стана Justice of the Peace (почти еквивалентно на Notary Public в САЩ) и да мога да заверявам клетвени декларации, да участвам в малки решения по пътнотранспортни произшествия и т.н. Все интересни неща. И най-важното - най-накрая почнах да се срещам с хора, да излизам, да планирам. Мисля, че и жилище се задава на хоризонта след година и половина. Да видим пуста Австралия какво ще направи...