Започнахме сериозно да се оглеждаме за къща. Ходихме почти всяка седмица на поне един оглед в Отахуху - доста далече от центъра и пълно с индийци и островитяни. Първите са кротки, миролюбиви и трудолюбиви като цяло, за сметка на това вторите са сравнително зли и погледнати неправилно може да направят проблем. Кварталът е беден, но заради това все още в него има достъпни къщи (разбирай над половин и под един милион НЗ долара).

Първото къще, на което се спряхме беше прилично голямо, 4 спални на 440 м2 площ, цялата бетонирана дето цвете да не може да посадиш. Построена 2008 г, личеше си че евтино, и се продаваше от банка на закъсал собственик. Мислих си, че ще може да я купим за $420К на търг. Аз прегледах в публичните регистри за името на собственика и видях, че вече е фалирал 4 компании и тъкмо преди месец е регистрирал нова със седалище същия адрес на къщата. При тези условия си мислех, че ще успеем да я вземем за $420К. Каква беше изненадата ни в деня на търга, където наддаването започна от $400К и за нула време стигна до $575К, на която и цена се продаде. До около $520К имаше няколко наддаващи, а след това само двама. В крайна сметка къщата беше купена от заможно индийско семейство, явно като зестра за бъдеща сватба на дъщеря им, която беше там и мило се усмихваше.

След този неуспех и толкова голямо разминаване спрямо пазара и нашите очаквания, решихме да гледаме малко по-реалистично и да следим цените по-отблизо и настроенията. Спряхме се на един парцел с четири тристайни мезонета с гараж, току-що построени. Харесахме един от средните два и решихме да направим предложение. В деня, в уречения ден отидохме при агента, а той ни каза, че преди час строителят бил продал апартамента (според мен излъга, защото и до ден днешен този апартамент не се води продаден в официалните регистри). Опита се да ни предложи друг от мезонетите с $40К повече от офертата, която бяхме готови да платим. Ние си тръгнахме. Да не говорим, че мястото е на 20 мин пеша от местната гара и също толкова до автобусния терминал към града. Продължихме да оглеждаме.

Отново направихме промени в плановете да увеличим бюджета (какво да се прави - ясно е, че пазарът има капацитет да поддържа високи ценови нива). Следващата къща с три спални, две бани, двоен гараж към към къщата, тухли и керемиден покрив (много нетипично за Нова Зеландия - направо лукс). Много прилично представяне, чисто, подредено - личеше си, че собственикът ще се опита да я продаде скъпо. На 1 мин от магистралата, 5 и 10 мин от спирките на експресните автобуси до центъра, в задънена улица, което е добре, че има само локален трафик. Веднага си се представихме да живеем в нея. Разгледах общинския доклад и единственото, което прави недобро впечатление, че е в потенциална зона на замърсяване (явно защото навремето земята е била земеделска и може да са използвани пестициди). Викам си, това е чудесно, защото ще спре млади семейства с малки деца или още без деца - по-малко конкуренция за нас на търга. От агента разбрахме, че собственикът иска да продаде бързо. Идеално. Решихме да подадем предварителна оферта. Както май бях споменал, ако предварителната оферта се приеме, то търгът се изтегля по-рано за 2 дни след приемането. Така също има шанс да се изненада конкуренцията, която може да е в процес на инспекция на къщата. Решихме този път да ползваме и услугите на адвокат. В САЩ това си беше задължително, но в Нова Зеландия не е. Като прочетох колко неща трябва да се свършат преди приемането на "ключа" реших, че си заслужава да се платят $1100те + ДДС като адвокатът се занимава с всичко, включително и съвет какво да се прави в по засукани ситуации. С тази къща всичко беше наред, и приготвихме оферта за $450К. Агентът ни върна същата вечер отговор от продавача, че офертата не се приема и че продавачът е решил да ходи на предварително оповестения търг.

Да добавя, агентът сподели, че продавачът е купил къщата май 2013 за $439К и е вложил около 20К в нея за смяна на мокет, боядисване и т.н. Също цените за предишната година са се повишили с 10% в Отахуху. И последно тарифата на агента сигурно е към 15К (около 3% от очакваната цена). Та за да продаде на печалба, собственикът трябва да продаде на около $520К. След като ни беше отхвърлена офертата, решихме да сме реалисти и да вдигнем бюджета си още на $480К. Уикенда преди търга решихме да отидем за последно да видим къщата. Лонг прегледа списъка с регистрирали интерес хора - внушително много хора са посетили огледите. Този ден разгледахме още 3 къщи, но тази си беше най-хубавата. И тогава си зададохме въпроса колко би бил максималния ни бюджет. Решихме, че за тази къща лимитът ни е 520К, като абсолютният максимум ни е $525К (в случай, че се стигне до $520К и ни трябва малко отгоре, за да спечелим търга).
Хайде пак на търг. 6:30 вечерта в едно голямо кафене с подредени столове като на кино пред голям екран. Ние пристигнахме в 6 и освен един индиец и продавачката, кафенето беше празно. Отидохме до близко азиатско ресторантче да хапнем набързо, да не наддаваме на празен стомах и 6:25 бяхме обратно в кафенето. Каква беше само изненадата ни - кафенето беше пълно, че дори имаше хора отвън. Екранът светеше с 4 къщи за продан като "нашата" беше последна. Агентът ни посрещна и му дадохме документа за участие в търга. Той ни попита дали сме наддавали в търг и ни посъветва да наддаваме убедително и колкото се може по-високо, за да сплашим конкуренцията (по-късно като анализирах ситуацията се оказа, че това би било много погрешна стратегия) Забелязах две местенца и поразбутахме хората да стигнем до тях. Търгът започна. Малко хора наддаваха, две къщи се продадоха лесно, една се продаде след като резервната цена беше свалена, и дойде ред на нашата. Наддаването започна от около $400К. Стигна до $475К и спря. Дотук водещите бяха едно семейство симпатични пенсионери, които може би искаха да купят за последно да живеят. Да, обаче не беше достигната резервната цена и ние мълчахме. Също не си спомням дали обясних как работи търга. Затова ето едно лирическо отклонение.

Търговете се провеждат в активни пазари, където има огромно търсене и където е трудно да се определи пазарна цена. С явно наддаване са и се водят от стандартни условия. Всеки търг има резервна цена. Това е скрита цена, която е съобщена от продавача само на агента и на водещия търга. В момента, в който се достигне цената, водещият обявява, че имотът е "на пазара" и от този момент, най-високата цена предложена цена от купувач, печели търга. Ако не се достигне цената има няколко възможности: да се изтегли собствеността от пазара (никой не печели), да намали резервната цена (и така да стане "на пазара"), или да реши да преговаря лично с всеки един от наддаващите. По принцип продавачът има интерес да се продаде "под чука", когато имотът е "на пазара", защото тогава клаузите в тръжните документи са безусловни. Купувачът е длъжен безусловно да купи, а не примерно както се правят оферти с условия (банково финансиране, професионална строителна инспекция, и прочее). Край на отклонението.

Агентът отиде при пенсионерите и им пошушна нещо. Те обявиха, че вдигат цената на $485К. Очаквах в този момент водещия да сложи къщата "на пазара", но не. Агентът тичаше напред назад при продавача и при пенсионерите. Веднъж пенсионерите вдигнаха цената на $495К и веднъж на на $500К. Ние с Лонг си викаме как може да са толкова мекушави сами да си вдигат цената вместо да преговарят. Аз на тяхно място бих се съгласил да вдигна с $10К първия път до $485К, ако в замяна продавачът обяви къщата "на пазара". Но както и да е. Водещия започна да брои с чука, "500К веднъж, 500К два пъти,..." При което аз се провикнах "$501К!!" Настъпи малко оживление. Пенсионерите си мислеха до този момент, че ще спечелят, но аз вече бях усетил какво се е случило: те са споделили истинския си бюджет с агента, който пък е успял да уговори продавача да свали до тази цена. И в този момент пенсионерите са в пат. Те всъщност ни направиха услуга като принудиха продавача да свали цената. Дядото веднага вдигна на $502К, а аз изчаках пак да почне да брои водещия и вдигнах на $503К. Виждах как дядото се разтрепера и вдигна на $504К. Изчакахме още малко и Лонг вдигна ръка и викна $505К. Дядото направи жест разсичане с ръка и не проговори повече (оживя де). Спечелихме търга. Много хора ни поздравиха. Отидохме да подпишем договова и агентът каза, че много професионално сме наддавали. Аз го попитах колко е била резервната цена и той показа на един лист в едно ъгълче написано "530". Значи бяхме успяли да намалим резервата с 30К - идеално. Леко го подбъзикнах, че не е успял да си вземе пълната комисионна и той се хвана и сподели, че е трябвало да си я намали. Явно агентът е убедил продавача да свали резервната цена (която самият агент най-вероятно от алчност е препоръчал), но продавачът е поикал и агентът да си намали комисионната. Както и да е платихме 10% и всичко вече се движи по план. След 2 седмици ще ходим да вземем ключа и да станем роби на ASB Bank за следващите 15 години :)