Здравейте съфорумци - пак измина страшно много време, време през което се укрепих в работата, създадох връзки, изградих авторитет без много да си давам зор, успях да си намаля лихвата по ипотеката с 1% (на няколко части разбира се). В семейството нещата са добре, но напоследък се замисляме за "какво ще оставим след нас".


Ясно е, че с доходите си ще натрупаме някакво състояние, което ще ни даде спокойност и стабилност на старини, но дори сега къщата ни е прекалено тиха (а имаме квартиранти). Отдавна говорим и сме се замислили сериозно да гоним една мечта, да имаме дете/деца с Лонг. По естествен път то е ясно няма как да стане и засега осиновяването, което си е по-лесния вариант е отхвърлен, по-скоро от Лонг, отколкото от мен, но и двамата имаме резерви с този вариант. И двамата сме първородни синове в семейства от три деца, и въпреки че не робувам на някакви социално-културни норми, бих се радвал на дете/деца, които да отгледаме заедно. След този кратък увод идват въпросите как да се постигне това.

Нова Зеландия е много е прогресивна страна. От една страна еднополовите връзки от август 2013 са изцяло приравнени на разнополовите включително бракове и осиновяване. От друга сурогатството (където жена, несвързана с двойката, желаеща дете се съгласява да износи и роди дете за тази двойка) е уредено със закон. Законът е прост - не може да има материален интерес от страна на сурогатната майка - приема се от закона, че тя го прави от алтруизъм (и аз съм дълбоко впечатлен като почнах да чета по форуми за сурогатство, че има не малко жени, които са готови да бъдат сурогатни майки в Нова Зеландия) и само разходи свързани с бременноста подлежат на обезщетение. От друга страна, законът признава за легална майка, майката която е родила детето, независимо с чий генетичен материал е заченато. Затова се прави договор, който се заверява в съда, че сурогатната майка е точно такава и няма да има претенции към детето. Не съм съвсем наясно още за една административна подробност - дали в акта за раждане на детето могат веднага да се впишат двамата кандидат-родители или трябва да се мине през моментна фаза даване за осиновяване и успоредно с това да се извърши и самото осиновяване.

Нещо което ми хрумна в България, ако мога да намеря жена, която да е готова да износи дете с генетичен материал от мен и да впише мен като баща, след което да се откаже от родителски права и така аз да мога да взема детето с мен в Нова Зеландия, където Лонг да го "припознае" и осинови. Но за това също трябва да се консултирам с адвокат и да почна да чета здраво българския Семеен кодекс.


И двамата с Лонг имаме достатъчно рапорт вкъщи, за да постигнем това. На мен много общи приятели с деца са ми казвали, че много добре се държа с децата, умея да ги забавлявам, да ги уча, търпелив съм и т.н. (много неща съм научил от грижите на баща ми за мен и братята ми и наистина ще е жалко, ако този житейски опит няма къде да се приложи). Отделно много наши общи познати двойки чакат бебета или имат малки деца, за което им се радваме и благородно им завиждаме. Ще се радвам на всякакви коментари и съвети.