Наскоро си говорих с един (вече бивш) мой мениджър и той спомена, че нямало нищо по стресиращо от преместване в нова квартира, започване на нова работа и посрещане на дете, особено първо.

Какво става като добавим преместване в държава с друг език и култура, започване на нов малък бизнес за първи път. Преместване в нова сфера на работа, създаване на един напълно нов вид приятелства, превключване на нова вълна от хобита...

Ядем стреса за закуска

Мислех си колко ни коства всичко това? Обвързаност с работодател, който прави пари като изпива всяка сила на новодошлите, а после ги сменя като батерии. За последните 4 години смяна на 6 работни позиции за двама ни, преместване през 6 квартири спрямо новопроменените условия и нужди. Чупки с нагласянето на финансите и "предвиждания" базирани на добро чувство. Тотално изрязване на притесненията и замяна с позитивното чувство на "какво ще правя след като стане". Научаване, че другите хора също обичат да бъдат изслушвани, а дори и обичат да бъдат подкрепяни. Научаване на правилата на играта в професионалното планиране и израстване. Казах ли подстригване и тотално обновяване на имиджа?

Като един изявен материалист често обичам да изразявам постигнатото с вещи. През мое легло, което показа, че имам дом, до кафе машината, която потвърди, че сме се обзавели, та през бутилка марково уиски за отпразнуване. Стигнах до купуването на ръчен часовник. Стилен, за работа.

На този етап може би това би било най-искреното ми пожелание към новодошлите - пожелавам ви да празнувате Коледа през лятото, да си купите кафе машина и да изпитате нуждата от "работен" ръчен часовник

Какво следва?