Почти 4 години направих в Австралия, октомври ще кандидатствам за гражданство и реших да се опитам да си направя равносметка на хубавите и лошите неща. Само да уточня заради дискусията под последния блог на Jorje - това е личното ми мнение, не го налагам на никого и всяка ситуация е различна!

Позитиви:
- преди няколко месеца в колежа където работех съкратиха 200 човека. На следващия ден кандидатствах на 9 обяви, след 4 работни дни получих 2 предложения за работа, след още 1-2 седмици ми се обадиха от още 2 места че съм shortlisted за интервю

- един от "проблемите" ми е, че искам да отида да видя Япония и САЩ (Лас Вегас, ЛА, Гранд Каньон). Януари месец отивам в Тайланд за 17 дни и ще си опукам платената отпуска, така че за другите държави трябва да чакам да насъбера още.... ("проблем" е в кавички, това е идеята - да си имам проблемите)!

- социален живот - перфектен, има хора които мога да нарека приятели, имам и познати, а ако нямам какво да правя мога да отида на meetup по интереси - hiking, beer drinking, dog walking и тн (meetup.com)

Неутрално (не ми харесва, но го считам за нормално):
- цените на имотите, в частност капарото. Бая зор е за сам човек да спести необходимата сума, иначе месечните вноски са ок. Ако реша да живея като скот в shared accommodation и да не пътувам никъде за 3-4 години сигурно ще е по-лесно, но нямам намерение да ставам роб на някаква къща и да си пропилея младините. Работата по 50+ часа на седмица, бутане за овъртайм за повече пари или работенето на 2 места попада под същата категория - категорично НЕ!

- смяна на професията - много ми е писнало от програмирането, искам да се занимавам с нещо друго. Обаче трябва да намеря баланс, да получавам подобна на сегашната заплата и да започна нещо ново, в което нямам опит. Отделно проблема кандидастване за ипотека (гледат доход, професия, стаж и тн) ....затова вероятно ще устискам в ИТ докато купя имот и после ще мисля за преквалифициране


Негативи:
- Centrelink, в частност перманентно безработните боклуци, които нямат намерение да работят и нямат никакви здравословни проблеми. Не разбирам защо подобно нещо се стимулира от държавата, отделно колкото са по-безполезни, толкова повече облаги получават

- деца - не знам дали е типично за Австралия, аз нямам особен опит като родител пък и хич не ме бива. Прави ми впечатление, че тук родителите са нещо между шофьор и организатор на забавления. То не са play-date, play center, playground, bounce, water park и не знам си какви простотии. Резервират се забавления по час, родителя ги кара тук и там и ако случайно има празен час детето започва да мрънка "what are we going to do nowwwwww????" и да очаква ти да играеш с него или да организираш нещо?!?!? Говоря за няколко деца на познати (Австралийци) и моето 6-годишно, което пристигна Март месец и основно се гледа от баща си

------

Засега толкова, ако се сетя ще допълвам. Накратко - съжалявам че не съм дошла по-рано, за мен Австралия е най-доброто място. Далеч не е идеално, но като се има предвид какво се случва по света и в България съм изключително доволна че прескочих на 15000км преди 4 години