Покажи RSS Feed

Одисея на Емигранта: от България към Нова Зеландия

Около заливите - един маратон за лечение на рак

Рейтинг: 2 гласували, средна оценка 5.00.
Миналата събота участвах в един маратон 8.4км около заливите за лечение на детски рак. Беше 40-годишнина от началото на маратона. Постъпленията от участие отиват в организация, която вече ги разпределя към нуждаещите се. Аз се бях записал чрез университета, защото осигуряваха тениска с логото на университета и регистрационен номер - така университетът се явяваше спонсор, а аз само участник.

Маратонът започна в 9:30. Такова море от хора не бях виждал - 46 000 души. Напомни от времето на митингите в началото на 90те в България. Само дето тези хора бяха щастливи. Бяха довели и децата си (и те с номера), бяха дошли с колички с пеленачета, имаше и с инвалидни колички, имаше от неколкогодишни до възрастни хора, белите бяха може би най-много като група (нетипично за Централен Окланд, но да не забравяме, че може би само 1/5 от населението живее в центъра). Идеята беше да се тича, но къде ти - няма място от хора. Двупосочната улица Tamaki Drive, която се вие покрай заливите беше затворена за коли заради събитието и по нея "тичахме". Само тези, които бяха в началото са могли да тичат. Останалите по-скоро ходихме бързо. Интересното е, че всички поддържаха прилично темпо. Времето също беше приятно - предимно облачно с лек бриз, но топло. Идеалното време за спортно събитие. Времето ми беше час и половина, което прави малко под 6 км/ч скорост - бързо ходене.

На финала Университетът беше опънал една шатричка и шефката на целия отдел от 150 печеше месце, и хартофени кюфтета на барбекюто. Отделно имаше плодове и натурални сокове (и бира -- нея някои я имат за натурален сок). Похапнахме. Аз с учудване гледах как някои хора бяха влезли в морето - не беше чак толкова топло, а водата предполагам не е била повече от 20-22 градуса. Последва преживяването по прибирането - това беше друга одисея: как се извозват 40К души с автобуси, които побират 40 човека. Колите чакаха спокойно в задръстване, а хората се бяха наредили на опашка по един за автобусите и чакаха спокойно (явно са си направили сметката колко ще чакат). Ние се изхитрихме да ходим пеша къщата на една колежка на около половин час път, а тя оттам ни закара с кола до близката гара, където за 12 мин с влак бяхме обратно в центъра.

Много мислих след това, как е възможно една идея да е толкова популярна и въпреки това изглежда логично - по-добре лечение на детски рак, отколкото предизборна платформа на политици-мошеници. Радвам се, че вече осъзнавам нещата, които имат стойност в краткия ни живот и че бях част от този маратон.
Ключови думи: Няма Редактирай ключовите думи
Категории
Без категория

Коментара

  1. Аватара на MyCTaKaP
    Поздравления! Първо, че си се включил в благотворителна проява и второ, че не си прекарал деня си пред компютъра докато близо 50 хиляди души се забавляват и опознават на вън. Да не говорим за създадените контакти в такава позитивна обстановка.
    Пък и бонус барбекю Направо съжалявам, че и аз не съм бил там
  2. Аватара на Aneliya
    Страхотна инициатива. И ние присъствахме на подобно събитие, за жалост с много по-малко хора. Всичко е много болезнено и емоционално, когато става въпрос за деца. Човек трудно сдържа сълзите си пред болката на тези малки звездички. Дано всички по един или друг начин успеем да допринесем с нещо за детското щастие.
  3. Аватара на chudenka
    Просто невероятно...по един страхотен начин.
  4. Аватара на NikiG
    Таз година също го направих Ама се изтощих, защото дори се върнах пеша... за един ден навъртях 20км. Много диво.
  5. Аватара на chudenka
    Евала!

Trackbacks