Покажи RSS Feed

sipirumi

Австралия не е Нарния :)

Гласувай за статията
Това ми каза една Американка като си говорихме за редицата разочарования от Австралийската действителност. Истината е обаче, че няма как да знаеш от онлайн проучвания как ще ти хареса живота тук, така че си струва да се опита макар и да е доста скъп опит. Не пиша този пост за да отказвам хората от имиграция към Down Under, а просто за да споделя нашите преживявания и опит тъй като знам че много от вас ме подкрепяха докато стигнем тук.
Предисторията е дълга и няма да влизам в подробности, но накратко винаги сме искали да дойдем в региона още докато живеехме в България. Аз мечтаех за НЗ, мъжа ми за Австралия. Дотам се бяхме навили че в далечната 2003 се пробвахме да започнем процедурата по оценка на дипломи - той със средно специално от строителен техникум, но не му признаха дипломата (опитваше се да приравни за bricklayer тъй като беше в списъка на професиите) тъй като нямал еквивалент на техния апрентисшип.
2004 спечлихме зелени карти за САЩ и 2005 се озовахме в НДж млади и зелени. САЩ се отнесе добре с нас, не сме имали тежки имигрантски истории. Аз завърших докторантура. Мъжът ми си разви бизнес. Две деца. Къща в гората. Типична Американска мидъл клас история.
Ндж не ни харесваше много защото ни липсваха планините, и 2016 се преместихме от Изток на Запад, в щата Вашингтон. Природата е невероятна там, за две години не се спряхме да обикаляме планини и езера - Вашингтон, Орегон, Айдахо, Монтана, Канада - все красиви и достолепни планини.
Живеехме в град тип село от 5 хил човека, наблизо до по-голям град от размера на Пловдив.
Всичко беше прекрасно като изключим религиозния фундаментализъм на местните християни. И разни политически промени които непрекъснато ми бодяха. Много хора все още ми се чудят защо толкова се нервирам от политика, но работата ми на преподавател в уни и социален работник е свързана с непрекъснато следене на събитията и не ми позволява да заровя глава в пясъка и да се преструвам че не ме засягат.
И така в търсене на по-зелена трева, 2017 получих оферта от НЗ, но поради разминаване в сроковете (те са на друг академичен календар) и страх че няма да се оправим финансово, отказах.
2018 - оферта от Австралийски университет, близо до Мелбърн, но в достатъчно малък град за да живеем спокойно. Заплатата ми преценихме ще е достатъчна за да живеем на нея докато мъжът ми си намери работа. Набързо се оправихме с работни визи - 4 годишни, новия TSS стрийм и аз пристигнах първа средата на септември. Семейството - декември. Аз дойдох без особени очаквания, съответно нямах особени разочарования.
Големият шок беше за мъжа ми. Той се опита да намери работа още от САЩ и имаше 3 оферти без заплата, просто предложения за работа които трябва да проучи като дойде на място. Той е техник/механик по каравани от САЩ. За това не се иска лиценз или сертификат в САЩ. И тук започват големите проблеми.
В Австралия тази професия не е регулирана също, но тъй като караваните имат газ, електричество, вода, и т.н. а тези неща са строго регулирани в Австралия (или поне във Виктория), той не може да ги оправя или ако го прави, после сертифициран plumber, auto electrician, gas fitter, and whatever else is out there, трябва да се подпише на работата.
Това е абсолютна глупост, която общо взето държи всичките им TAFE уща в бизнеса с раздаването на още по-глупави сертификати. Те твърдят че се правело с цел безопасност и сигурност за клиента, но мъжът ми от един месец се прибира в нервна криза защото е оправял за пореден път кашите на сертифицираните работници или пък е обяснявал на поредния инженер защо нещо не е безопасно да се прави както те си знаят. Така че качеството не отговаря на претенциите, и според него е на светлинни години от това в САЩ.
Добрите новини са че си намира работа много лесно - вече смени една, защото се съмняваше че може проблемите в качество да са от работното място, а не от системни проблеми с индустрията. Но на новата работа проблемите са сходни. Даже стигна до момента в който отказва да върши нещо което са поискали от него и директно да им казва че не е безопасно по начина по който го искат да се направи. Имаше още 2 предложения за работа, но прие това което му дава най-много пари. И тук идва и най-големия негатив за него - парите. Тъй като не е регулирана и сертифицирана професия, rv technicians правят средно $22-30 на час. Сега последно получи $30, но това е най-вероятно заради дългия му опит.
Равносметката за него е че това преместване абсолютно уби всякакви планове за кариера и развитие в неговата сфера.
Мисли да приравни опит и евнтуално да изкара 2-3 сертификата като вземем ПР, и ако сме още тук. Също и си отвори компания за да може да работи като контрактор за всичките тези малки бизнеси, които нямат опитни механици.

Мисля че неприятностите около работата му допринесаха и за цялостното негативно отношение към Австралия. Той непрекъснато я сравнява с живота ни в САЩ и засега не може да намери позитиви. Като говорим с други американски имигранти, те изтъкват баланса семейство-работа и общо взето по-спокоен живот, но при нас нещата се случиха наобратно. Животът ни в САЩ, както и професиите ни, са били винаги спокойни, не сме работели луди часове, винаги сме си почивали уикендите, ходели сме на почивки. Друг бенефит на Австралийската система - общото здравеопазване за всички е наистина плюс, но той не може да го оцени тъй като винаги сме имали добри здравни застраховки в САЩ през работодателите ми, и не се е налагало да имаме големи разходи около медицински услуги. Но определено мога да видя как това прави впечатление на повечето американци които са имигрирали тук.
Средното им образование ми напомня повече на българското, и децата са много щастливи с всичката свобода на движение и междучасията които имат тук. Но академично са поне 2 години назад, защото малкият го бутнахме с един клас напред и той пак казва че нещата които учат са на ниво отпреди година поне. В САЩ програмата им беше доста по-стриктна и нямаше време за игри по време на уще. Но пък са в шок от поведението на много от децата в уще, казват че са невъзпитани и груби, и нямат респект към учителите. Голям плюс, поради който основно исках да се преместим е, че няма опасност от някой съученик да ги застреля докато са на уще но мъжът ми вижда тази опасност като пре-експонирана от медиите в САЩ и ме контрира с факта че тук пък може да ги ухапе нещо отровно или да се сдобият с рак на кожата.
И така от нас. The beauty is in the eye of the beholder. Аз се наслаждавам доколкото мога на Австралийския живот, защото не се знае докога ще сме тук, но ако погледнем философски на нещата, същата максима важи и за целия ни живот. Не съжалявам за пръснатите пари по визи и контейнер - пари се изкарват. Мисля че всеки опит е ценен в живота. Чакаме си още ПР-ите, но не съм сигурна че ще дочакаме до гражданство макар и да ми се искаше децата да имат и този плюс след време.
Ключови думи: Няма Редактирай ключовите думи
Категории
Без категория

Коментара

  1. Аватара на anita82
    Както и ти ми каза - дано намерите своето място! Най-много да се окаже, че трябваше да дойдете до Австралия, за да се убедите че Вашингтон е вашето и че тревата не винаги е по-зелена При всички случай ще придобиете ценен опит и може би ще оцените това което сте имали

    Преди да взимате каквито и да е решения препоръчвам да огледате Тасмания и НЗ - колкото искате планини, езера, села, природа, спокойствие и каравани Много ме съмнява че работният процес ще е по-различен от Мелбърн, но може да намерите други неща които надделяват. И евентуалното местене там ще е много по-лесно отколкото обратно до Щатите

    За децата мисля и преди съм писала, те тук са царе и всички трябва да се въртят около тях и да ги защитават и от сянката им. И не им дават да учат много, да не се напрегнат и стресират. А пък да се скараш на дете - абсурд! Сигурно ще викнат екип психолози да му помогне да не му останат трайни последствия от тази "травма". И така се получават некомпетентните мързеливи работници на които не им дреме за нищо и работят колкото да не е без хич.
  2. Аватара на permutation
    За два месеца мъжът ти се е сблъскал само с върха на айсберга. Проблемите в Австралия са толкова дълбоки, че започват дори с междуличностните отношения - чувала си сигурно (а може и да си го почувствала вече) за "tall poppy syndrome" в Австралия и НЗ...

    Единствено ме учуди сравнението на Австралийското образование с Българското и да не кажа още повече - че Американското е по-напред от Австралийското?! Останалия *развит* свят мисли че Американското е най-лошо измежду тях. Дори скоро случайно попаднах на добри Европейски университети да не признават американски дипломи за средно за кандидатстване (признават Австралийско)
  3. Аватара на NikiG
    Руми, добре сте. Да не се трявмира мъжът - във всяка една система, най-добрият начин да успееш, е да я разучиш, да й се подчиниш и да я използваш максимално за целите си. Анита нещо много е захласната по НЗ. И тук сме с проблеми, но като цяло е спокойно обществото. Само да напомня, че ако вземеш австралийско жителство ставаш автоматично жител и на НЗ с неограничен престой, право на работа и ползване на здравни и социални придобивки като местен. И след 2 г може да вземеш вече постоянно жителство. Ако решите да наминете насам. Искрено се надявам мъжът ти да не чете написаното, защото от това личи, че сте на различни вълни. Да се стяга.
    Колкото до образованието - супер си е тук - забавачка голяма. В САЩ в престижните частни училища или елитните държавни (братчето ми учеше в едно такова) определено е трудно и дисциплината е желязна. Представете си СМГ от 80те... Иначе образованието е на ниво - децата излизат с някакъв житейски опит, с някаква увереност и със средни възможности. Отделно, че тук правителството прави постъпки първите 3г от университетското следване да са безплатни.
  4. Аватара на sipirumi
    Цитат Написано от permutation
    Единствено ме учуди сравнението на Австралийското образование с Българското и да не кажа още повече - че Американското е по-напред от Австралийското?! Останалия *развит* свят мисли че Американското е най-лошо измежду тях. Дори скоро случайно попаднах на добри Европейски университети да не признават американски дипломи за средно за кандидатстване (признават Австралийско)
    Грешката е моя - сравнявам го с Българското образование от моето време (80-90год), сега нямам наблюдения какво се учи и как.
    И двамата ми синове са в праймъри сега (3 и 6и клас) и може би затова са тези наблюдения. Евентуално в хай скул може би ще се променят нещата. Но факт е че сега са назад с 1-2 години от това което са учили в САЩ. Иначе и моето мнение за Американското образование не е прекрасно, но естествено там разликите са огромни защото всеки щат и дистрикт имат достатъчно автономия за да изглежат нещата много различни дори в два съседни дистрикта.
    Тук има много свобода и игра - моите са на седмото небе, макар и още да се шокират от разни неща (например че могат да станат по време на час и да отидат да си налеят вода от двора). Или пък че всички деца играят заедно без значение от клас - в САЩ ги деляха по възраст, за да не тормозели големите деца малките (не мисля че имаше голям ефект). Или пък че могат да бягат и крещят в коридорите - в САЩ се вървеше тихо и постоянно им се напомняше. А големият имаше 4 мин между часовете да отиде до шкафа си за учебник и до тоалетна. Общо взето са по-доволни от уще тук, аз не съм сигурна още - социално ми харесва повече, но академично ще видим след време. Аз натискам в къщи с допълнителна работа, защото още не са донесли нищо за домашна.
  5. Аватара на sipirumi
    Ники и Анита,

    всички се опитват да му обяснят че е голям късметлия с професия и толкова лесно намиране на работа и имане на избор, но той се е сдухал яко. Особено като си обърне заплатата в ам. долари хахах

    Засега сме тук. Вчера получих известие че имаме кейс офисър и ни искат медицинските. Така че скоро ще получим и 189 визата и ще видим какво ще реши да доучва или направо в нова сфера може да реши да учи. За мен това е най-голямото предимство на пр-а, но той не може да го оцени все още.
    Дано да се аклиматизира скоро и да му олекне, че ми е мъчно да го гледам така. Иначе аз проверявам билетите за наобратно отвреме навреме, ей така за успокоение
  6. Аватара на permutation
    Цитат Написано от sipirumi
    Тук има много свобода и игра - моите са на седмото небе...
    Нашите деца (5 и 6 клас) са също много щастливи тук и май това надделява засега в отношението ни към Австралия. В училище основно се набляга предимно на социални умения, начин на изразяване и говорене пред публика, спорт. Това само е супер, обаче не е единствено. Не мога да си обесня защо резултатите на училището (напр. Наплан) са толкова високи, явно на другите места е и по-зле. Има много азиатци при нас и те пушват сериозно с ученето.
    Дано догодина в хай-скул стане по-сериозно, че ако решим някой ден да сменяме държава на децата, сигурно, би им било трудно.
  7. Аватара на anita82
    Цитат Написано от permutation
    В училище основно се набляга предимно на социални умения, начин на изразяване и говорене пред публика, спорт
    Това се забелязва много в сегашната ми работа. Австралийците са просто перфектни да плямпат по мийтинги, да пишат документация и създават процеси, ръководене на проекти, да правят нетуъркинг и подобни неща. Само че като се опре да се върши реална работа и нещата се променят, те са най-добри да менажират и организират "процеса". Тези позиции пък се плащат доволно повече спрямо простите "вършачи на работа" така че win-win. Само че ако се излезе извън Австралия нещата биха изглеждали по-различни.
    Не знам къде/какъв е отговора, просто моите наблюдения по темата
  8. Аватара на permutation
    Правилни са ти наблюденията.
  9. Аватара на Ivo
    Относно у-щето - ние винаги сме търсили квартал с/о нивото на у-щето и да Ви кажа съм много доволен. Дисциплината в тукашното у-ще е на ниво - учителката гони деца от клас, ако говорят - седят навън до вратата и зам. директорът обикаля и пита всяко изгонено дете защо е навън. Едно момче беше ритнало едно момиче от класа на сина ми и направо замина в кабинета на директора за целия ден+ стандартното - викане на родителя.


    Относно възпитанието на децата: "А пък да се скараш на дете - абсурд! Сигурно ще викнат екип психолози да му помогне да не му останат трайни последствия от тази "травма" - абсолютно не съм съгласен - виждал съм в МОЛ-а майка да шамароса детето си и няма никва реакция от околните - в нормален квартал - един шамар през лицето - напълно заслужен беше. Не бих казал, че има някаква разлика в мирогледа на австралийците с/о българските за възпитанието - както в Сидни, така и тук на село, почти с всичките ни познати сме го обсъждали - хора от работничска класа и инженери... шефа ми и т.н.


    Относно работата на съпруга ти - 30$, може и да не са много, но може би над 50% от австралийците взимат толкова на час. Не е зле. Да, колите са по-скъпи/ къщите също, за храната - нямам идея, ама по-важно му е да му се услажда да работи...ето на мен - хич не ми харесва тази работа - макар и да съм си сам в кабинет, шефа ми го виждам 1 седмично, не пиша нито план за работа, нито отчети, пак не ме кефи... и искам обратно в България, ама няма, стискам зъби, пия валерианчета и ракийка.
    Според мен, е важно да намерите и приятели и съб. и нед, да не спирате да обикаляте!




    @permutation, моля, би ли пояснил за "tall poppy syndrome", нещо не вдявам, за какво точно иде реч?


    Руми, моето мнение се припокрива на това с @NikiG, няма как всичко да е тип-топ веднага.... м/у другото, как е пенсионната сис-ма в САЩ - или тук е по-добра, това също е важно.


    Поздрави!
  10. Аватара на permutation
    https://en.m.wikipedia.org/wiki/Tall_poppy_syndrome
    За Австралия има секция, НЗ е цитирана с едно изследване по-долу.
    Това намерих, Руми може да има нещо по-професионално.
    Цитат Написано от Ivo
    @permutation, моля, би ли пояснил за "tall poppy syndrome", нещо не вдявам, за какво точно иде реч?
  11. Аватара на anita82
    Това за децата беше повече сарказъм, но реалносста поне около мен е че ги третират като бебета, винаги се водят с кола, на деца винаги се угажда и се внимава да не се каже/направи нещо което ще разстрои детето и ще му развали кефа. Даже за деца в тинейджърска възраст

    За tall poppy е интересно, около мен не съм го забелязала. В работното ми място има същият микс както и в БГ - подмазвачи, мързеливци, хора които вършат цялата работа но никой не го забелязва, кариеристи и тн. Стандартен микс на хора но като цяло се върши по-малко работа отколкото в БГ и отнема ужасно много време. Не съм забелязала подкастряне на tall poppy-та или някакво по-особено отношение. Като цяло хората рядко дават непоискано мнение и коментарите обикновенно са "politically correct"
  12. Аватара на sipirumi
    Цитат Написано от permutation
    https://en.m.wikipedia.org/wiki/Tall_poppy_syndrome
    За Австралия има секция, НЗ е цитирана с едно изследване по-долу.
    Това намерих, Руми може да има нещо по-професионално.
    не ми се търсят статии сега, но да, има доста изследвания. Не е само че колеги или общество около теб може да се опитат да ти подрязват крилата ако се издигаш или стремиш да издигаш в кариерата, а и ти самият да го правиш несъзнателно. Не разгръщаш истинския си потенциал от страх че ще си прекалено голям за околните и няма да fit in. Особено е характерен този страх при жените.

    На мен друго ми прави впечатление наоколо, което не очаквах, но прдполагам има смисъл в историческа перспектива. Има анти-интелектуални настроения дори и в уни, което определено ме изненада. После като се разтърсих из нет-а се оказа че не си измислям, а наистина е нещо което се наблюдава в културата на Австралия.
  13. Аватара на sipirumi
    Цитат Написано от Ivo
    .... м/у другото, как е пенсионната сис-ма в САЩ - или тук е по-добра, това също е важно.


    Поздрави!
    В САЩ е основана на частни пенсионни фондове и каквото си внесеш през работния си стаж и някаква социална пенсия, която я я има, я не докато дойде наше време да се пенсионираме. В тези частните фондове и работодателят ти може да ти внася, но зависи колко е голяма фирмата, май не са задължени да го правят ако са малки.

    Като цяло за пенсия даже и не мислим, защото навсякъде вече в сегашните икономически условия се работи до гроб ако си от плебеите.
  14. Аватара на sipirumi
    Забравила съм да update-на историята - получихме 189 грантовете на 13и март. До 2024 имаме неограничено влизане и излизане от страната, което ми даде идея, че ако толкова зазлее мъжа ми тук, можем спокойно да се върнем в САЩ и да си живеем там на село, докато не дойде заветната 2024 и преди да изтекат грантовете да доведа децата пак тук. На тях им харесва засега Австралия и ми се струва че е добра опция за в бъдеще. Големият ще е на 17-и и ще може да изкара последните две години в гимназията, да си вземе VCE изпитите и да си нарежда живота оттам насетне. Малкият ще дипли тепърва гимназия, но ще го мислим тогава.
    Както става ясно аз съвсем по американски обичам да правя дългосрочни планове и да преизпълнявам goals на петилетката. На работа всичко е спокойно. Получих си първото ревю и повишение вече. Ще е активно от 1и октомври когато ще направя една година. Записах и да уча педагогика на висшето образование, нещо като след-дипломна квалификация е - graduate certificate in tertiary education, което се изисква тук и в НЗ навсякъде от преподавателите, но в САЩ - не. Без пари ми е защото станах ПР и съм работник в уни-то.
    Мъжът ми продължава да страда - казва че всеки ден му умират мозъчни клетки или от трафик, или от глупава работа, или и от двете. Продължавам да го убеждавам да запише един курс за да изкара сертификат. Има даже и безплатни от тази година във Виктория. Май започна да се замисля. Ще видим дали ще успея.
    Другият ми пъклен план е да го замъкна през зимата на южния остров защото той умря от мъка по суперснежната зима която имаха тази година в къщи (откъдето дойдохме), и така да му вкарам мисли за НЗ, хахах.
    Истината е че не ми се прибира - планините са си били там от хиляди години, и ще ни чакат, ама живота си тече и сега е момента да се живее с всичките му хубости и лошотии. На децата им харесва тук. Но въпреки това съм ок с идеята да се върнем ако се наложи, защото психическото здраве на мъжа е по-важно в случая.
    Това е засега от нас. Обещавам да пиша нов пост като сменим местожителството.
  15. Аватара на benitabeni
    Мързелът се разписва... да се отбележи... хаха

    Не, това е в кръга на шегата, но не искам да спа я блога с лични истории...

    Това, което преживява мъжът ти е нормално за хора живели в щатите, там е доста по-модерен животът така да се изразя... аз също бях изненадана, че Австралия е малко като дивият запад, не говоря за СБД, там е друга бира... трафикът понякога много тормози, но предполагам и в Щатите е подобно.

    Дали ще оставате или не - зависи какво целите, но честито за визите, това е голямо облекчение.

    Образованието - дълга тема, три години се опитвам да я разбера (праймъри скуул) и изчетох де Що има. Оказва се, че проблемите по математика (примерно), идват от факта, че учителите не са завършили математическо образование, е как да стане. Ако иска да учи в Т.нар секетъбъл - трябва да се състезава с китайци/индийци, както каза permutation те дърпат мн. За висшето имам други наблюдения, сравнено с бг - наистина учиш и научаваш, но и плащаш доста повече от колкото в бг, от където идва и по-големият стимул.

    Тол попи ефект - хм, австралийците не правят изключение. На последният ми пърформънд ревю ми казаха, че съм твърде директна с хората, контрирах че просто не търпя да се лицемерничи и увърта, при положение, че нещата не са Ок и ако искат резултати, ще трябва да се задоволят с директността ми. Местните са големи г*зове, мамини лигльовци/лигли, често минават между капките, освен ако не попаднат на контрол фрийк и там стават по-ниски от тревата, но вътрешно се побъркват, но нали са възпитани си псуват наум...
  16. Аватара на benitabeni
    Мързелът се разписва... да се отбележи... хаха

    Не, това е в кръга на шегата, но не искам да спа я блога с лични истории...

    Това, което преживява мъжът ти е нормално за хора живели в щатите, там е доста по-модерен животът така да се изразя... аз също бях изненадана, че Австралия е малко като дивият запад, не говоря за СБД, там е друга бира... трафикът понякога много тормози, но предполагам и в Щатите е подобно.

    Дали ще оставате или не - зависи какво целите, но честито за визите, това е голямо облекчение.

    Образованието - дълга тема, три години се опитвам да я разбера (праймъри скуул) и изчетох де Що има. Оказва се, че проблемите по математика (примерно), идват от факта, че учителите не са завършили математическо образование, е как да стане. Ако иска да учи в Т.нар селектъбъл - трябва да се състезава с китайци/индийци, както каза permutation те дърпат мн. За висшето имам други наблюдения, сравнено с бг - наистина учиш и научаваш, но и плащаш доста повече от колкото в бг, от където идва и по-големият стимул.

    Тол попи ефект - хм, австралийците не правят изключение. На последният ми пърформънд ревю ми казаха, че съм твърде директна с хората, контрирах че просто не търпя да се лицемерничи и увърта, при положение, че нещата не са Ок и ако искат резултати, ще трябва да се задоволят с директността ми. Местните са големи г*зове, мамини лигльовци/лигли, често минават между капките, освен ако не попаднат на контрол фрийк и там стават по-ниски от тревата, но вътрешно се побъркват, но нали са възпитани си псуват наум...
Оставете коментар Оставете коментар

Trackbacks