Покажи RSS Feed

Ivo

След 3 години перипетии

Гласувай за статията
Оля на компанията! Наскоро станаха 3 годинки от одисеята ми в Австралия.

Все ми се ще да съм позитивен като сипи Руми и се замислих, защо не съм, а няма причина. При нас нещата са ОК.

Юли месец жена ми и децата се преместиха в Albany Creek в Бризбън и аз ги последвах 2 седмици след това, уж напуснах работа, ама по малко работя дистанционно (то и затова не съм влизал във форума). Жена ми неочаквано бързо си намери работа, не е клалифицирана, но е интересна - работи в едно предприятие, сглобява (асемблира) различни джаджи, не е тежка работата, даже и тя е изненадана, а пък парите са почти колкото моите, на 2 седмици почива в петък... ей го пиша го и сам се чудя - нещата хич не са зле... аз се грижа за децата и помързелувам (оглеждам се и за друга - основна работа - за сега без успех).
Мечтата ми беше да бачкам от вкъщи, изпълни се и сега пък хич не съм доволен - хвана ме мързелът и не ще да ме пусне.

Кварталът наистина е хубав - за сметка на хората - явно очакванията ми са за като в Emu Plains, който си беше бачкаторски и хората бяха готини (а може би защото беше в Сидни), тук са някакви всички високомерни и сноби, бррр ...

Децата не се радват на промяната, но пък сме решили твърдо да останем в този квартал ... но тук нещата явно не са това, което очаквахме - държавната гимназията е в топ 20 на цял Куинсленд (включай и часните колежи), училището Albany Hills - също е много високо поставено, но синът ми имаше доста проблеми с няколко деца, до сега никога никой не го беше никъде закачал и това не се толерираше в никое от у-щата, тук не е така! В общи линии, почна и той да отвръща и вече не го закачат. Най-интересното е, че си намери и приятелчета и му харесва у-щето.
Дойдоха му резултатите от NAPLAN, има само една 6-ица по writings, другите пет оценки са 6+ (точиците са в мъъничкото покривче), което и в момента ме кара да се чувствам горд, а и не сме някакви амбициозни родители, просто обича да учи (мен ми е странно, но жена ми е била такава).

И пак, някак няма общност на българите тук, на което се надявах. Жена ми отиде наскоро на представление на "Емигранти" и точните и думи бяха - пробвах да се запозная с няколко дами - аз им казвам "Здравейте", те ми мятат по един поглед и се обръщат на другата страна. В интерес на истината и на събирането на общността в Сидни, когато пристигнах 2016, с няколко хора се заговорих, никой даже ръка не ми подаде да се запознаем... ...сигурно в нас е проблемът, да очакваме, че някой ще има желание да се запознаем, аз примерно точно това бих направил с удоволствие - да се запозная с нови хора... ама как да е.

Миналата година по това време, бяхме в България, сега са ми останали само позитивите, но с тъга установих, че нещата там не вървят в правилната посока... особено напоследък, като чета какво се случва, но това е друга тема.

Последно - с хубаво да свърша - Albany Creek наистина е на хубаво място - на 26 мин с рейс до ситито, а с кола под 25 мин, от нас на 400 м започва огромен парк - 2 на 4 км, а с/у нас - само да пресечеш улицата е овалът - голям парк, всички магазини са ни на 3 мин пеш, а къщата не е хич лоша, но доооста по-скъп наем от тази в Tannum. Най-близкият "плаж" е на 38 мин с кола, ама ще видим като стане топло, как и къде ще ходим... има доста позитиви, човек да живее в столицата на щата ....

НО ако и тук не ни хареса до две години - твърдо съм решил да ходим на юг, а в Мелбърн, а в Аделида.
Ключови думи: Няма Редактирай ключовите думи
Категории
Без категория

Коментара

  1. Аватара на sipirumi
    Дано да си намерите мястото Иво! Успешна аклиматизация и много нови интересни места на откриете там, които да ви срещнат с хубави хора!
    Пък ако не стане, поне сте опитали, има много места под слънцето за всички и всеки вкус - ще си намерите и вие вашето (или ще си го направите ваше).
  2. Аватара на benitabeni
    Е, защо перипетии? Така като чета нещата не ми звучат перипетийно, даже напротив

    ние не сме ходили на нито една сбира на бг, освен по работа, защото консула беше там и трябваше да му дадем документи и на консулски ден - за паспорт... по-възрастен мъж ме заговори, но нищо съществено... има разни бг фб групи, там общо взето предлагат срещи, Та ако искаш и ви липсва това може да потърсиш...

    за себе си знам, че няма да ми е Ок да живея на място далеко от Ситито... чувствам се като в санаториум, тишина и спокойствие... тр да има движение, активност, шум...
Оставете коментар Оставете коментар

Trackbacks