Тъй като отговарям за противопожарната безопасност в работа за нашия етаж и имам някои отговорности (най-много се изразяват в срещи всяко тримесечие) с останалите отговорници, имам вменена и още една длъжност - безопастност на труда.

В края на миналата година във връзка с тази ми "длъжност" ми дадоха един безкраен списък с неща, които трябва да проверя на нашия етаж като къде се намират пожарогасителите, дали са проверявани редовно от пожарната (имат си етикетче, на което перфорират дата, на която са проверени), местоположение на аптечката, дефибрилатора (имаме един в сградата и не е на нашия етаж), дали няма счупени столове, монитори на неправилна височина и т.н. Отделно хората, които са тренирани да осигуряват първа помощ, евакуационни процедури. Разбирате за какво става дума. Списъкът го попълних с известна досада и обикалях като хахавите да търся неща, които според списъка представляват сериозен риск от нараняване.

И ето че 3 месеца след това се появи и обучение, след като на последната среща в началото на годината се разбра, че повечето насадени на тази длъжност сме новаци и нямаме необходимия опит. Обучението се проведе миналия четвъртък и петък като бяха включени 2 кафе паузи и сандвичи във всеки един от дните.

По-интересното обаче е колко много се научи и колко прости са нещата. Всичко някак си е направено логично като не е пропуснато и да се дадат "зъби" на отговорниците по безопасност на труда. Очаква се да ме регистрират в Министерство на труда, защото това е специално обучение и сертификатът, който чакам си е мой и мога да го представя като актив при търсенето на работа.

Безопасността на труда се оказа много интересна и полезна тема. Говорихме за различни случаи от живота на обучителя (който е работил за Държавната агенция за компенсация при злополуки). Идеята е следната. Работодателят е длъжен да осигури безопасна среда на труд, както да приема/изслушва предложения/оплаквания от работниците. Като се започне от маловажни случаи като порязване на хартия (при работа с ксерокс например) до употребата на тежки машини, които при проблем могат трайно да осакатят човек. Рисковете трябва да се имерят (според това колко тежка злополука могат да причинят) и да им се обърне внимание по 3 начина: отстраняване, изолация или минимизиране. Примерно - оголен жив кабел -> подмяна (отстраняване на риска), изкопана дупка за прокарване на канализация -> ограждане (изолация), или шофиране -> употреба на предпазен колан (минимизиране). Ако работник повдигне валиден проблем, то тогава това се документира и работодателят трябва да го отстрани. Иначе Отговорникът по безопасност на труда има право да спре работата на производствения процес, където е идентифициран риска до отстраняването му.

След това обучение наистина се замислих за разликата между България, САЩ и Нова Зеландия. В България работодателят е "бог" - назначава, уволнява, кара те да работиш извънредно, не ти плаща, не ти осигурява безопасна среда на труд и въобще прави каквото си иска. Инспекция по труда иска някакви формуляри, някакви такси и измислени курсове примерно за работа с компютър, но вместо да гледат работната среда, те търсят да видят дали има документ с печат на приближена им фирма. В САЩ е малко по-различно - там ти сам се поставяш в положението на роб, работиш извънредно, стресирано, защото те е страх, че я си отвориш устата, я си излетял през вратата или другия нюанс - винаги ще те пропускат в повишения, няма да ти дават интересни проекти, ще се създадат интриги и накрая сам ще напуснеш. В Нова Зеландия нещата не изглеждат така - работодателят е изключително независим НО има отговорност за здравето на подчинените си и няма право (еле пък умишлено) да го излага на риск. Този курс ми промени много начина на мислене. Да благодаря на работодателя си, че ми отвори очите. Сега вече и аз съм полезен и не е необходимо да търся рискове под дърво и камък - те вече сами влизат в очите ми.