На шега, на майтап решихме с Иван да идем да видим столицата и Христо и Яница - Иван не ги беше виждал в България, само аз на последната среща на форума март миналата година, тъкмо когато ни бяха дошли визите. Купихме билети с Jetstar до Уелингтън - двупосочно излязоха по 120 долара на човек - повече от прилична сума. Без чекиран багаж - само с ръчна чанта до 10 кг. Е то какво повече ни трябва за една нощувка в сравнително хладно време.

Пристигнахме на летището в Окланд някъде около час преди полета - хапнахме от една австралийска верига за супер сандвичи и салати [URL]http://sumosalad.com/[/URL] и се натоварихме на самолета. Тук искам да отбележа, че вътрешните полети в НЗ нямат нищо общо с тези в САЩ - проверките са абсолютно минимални и може да носиш течности и гелове колкото си искаш. Единствено се вади лаптопа и се пуска на конвейра. Евентуално може и колан да се свали, но аз предвидливо бях обул панталони дето могат да се носят и без колан. Бордирането на самолета е супер бързо, защото половината влизат през ръкава отпред, а задната половина се качват през задната врата. Пътуването трае около 55 мин - то докато се извиси самолета, минават да предложат напитки срещу заплащане и е време за кацане.

В Уелингтън се настанихме в хотела и веднага пуснахме печките. Чудесно спретнато и китно градче - чисто и с обърнато голямо внимание на детайлите. Малки приветливи лъкатушещи улички в центъра и къде що има площадче, я статуя, я фонтан, я някакво произведение на изкуството - ако ви се занимава разгледайте центъра с гугъл стрийт вю. Хората определено са по-"бели" от Окланд (дано пак не бъда обвинен в расизъм) и са по-добре облечени, но някак си почувствах студенина. И като слушам преживяванията на Христо как си търси работа, определено има невидима стена, която трудно допуска пришълци в града. Важно е да се създадат контакти, за да може чрез тях да се домогнеш до определени кръгове хора - сам да се опиташ некакнен да пристанеш, няма как.

Срещата ни с Ицето и Яница беше култова - много радост и добро настроение. Изтрамбовахме центъра, направихме страхотна вечеря в японски ресторант, в който готвиха на плоча пред нас. Бяхме изморени, а и не сме много по нощния живот, който казват е интересен в Уелингтън. Може би друг път ще го видим. На следващия ден, който беше чудесен и слънчев обиколихме ботаническата градина. Видяхме и "Кошера" - сградата на парламента. На връщане пристигнахме на летището 20 мин преди да излетим. За малко да си изпуснем самолета - но съвсем оптимизирано се натоварихме. В самолета пътувахме с друга двойка южноафриканци от Окланд, с която съвсем случайно седяхме предната вечер на същата маса в японския ресторант. Егати съвпадението.

Ето ги и снимките: [URL]https://picasaweb.google.com/107949244940668957904/WellingtonApr2012?authkey=Gv1sRgCNPv2-3Sh6mtEA[/URL]