Покажи RSS Feed

Одисея на Емигранта: от България към Нова Зеландия

До Уелингтън да видим Христо и Яница

Рейтинг: 3 гласували, средна оценка 5.00.
На шега, на майтап решихме с Иван да идем да видим столицата и Христо и Яница - Иван не ги беше виждал в България, само аз на последната среща на форума март миналата година, тъкмо когато ни бяха дошли визите. Купихме билети с Jetstar до Уелингтън - двупосочно излязоха по 120 долара на човек - повече от прилична сума. Без чекиран багаж - само с ръчна чанта до 10 кг. Е то какво повече ни трябва за една нощувка в сравнително хладно време.

Пристигнахме на летището в Окланд някъде около час преди полета - хапнахме от една австралийска верига за супер сандвичи и салати http://sumosalad.com/ и се натоварихме на самолета. Тук искам да отбележа, че вътрешните полети в НЗ нямат нищо общо с тези в САЩ - проверките са абсолютно минимални и може да носиш течности и гелове колкото си искаш. Единствено се вади лаптопа и се пуска на конвейра. Евентуално може и колан да се свали, но аз предвидливо бях обул панталони дето могат да се носят и без колан. Бордирането на самолета е супер бързо, защото половината влизат през ръкава отпред, а задната половина се качват през задната врата. Пътуването трае около 55 мин - то докато се извиси самолета, минават да предложат напитки срещу заплащане и е време за кацане.

В Уелингтън се настанихме в хотела и веднага пуснахме печките. Чудесно спретнато и китно градче - чисто и с обърнато голямо внимание на детайлите. Малки приветливи лъкатушещи улички в центъра и къде що има площадче, я статуя, я фонтан, я някакво произведение на изкуството - ако ви се занимава разгледайте центъра с гугъл стрийт вю. Хората определено са по-"бели" от Окланд (дано пак не бъда обвинен в расизъм) и са по-добре облечени, но някак си почувствах студенина. И като слушам преживяванията на Христо как си търси работа, определено има невидима стена, която трудно допуска пришълци в града. Важно е да се създадат контакти, за да може чрез тях да се домогнеш до определени кръгове хора - сам да се опиташ некакнен да пристанеш, няма как.

Срещата ни с Ицето и Яница беше култова - много радост и добро настроение. Изтрамбовахме центъра, направихме страхотна вечеря в японски ресторант, в който готвиха на плоча пред нас. Бяхме изморени, а и не сме много по нощния живот, който казват е интересен в Уелингтън. Може би друг път ще го видим. На следващия ден, който беше чудесен и слънчев обиколихме ботаническата градина. Видяхме и "Кошера" - сградата на парламента. На връщане пристигнахме на летището 20 мин преди да излетим. За малко да си изпуснем самолета - но съвсем оптимизирано се натоварихме. В самолета пътувахме с друга двойка южноафриканци от Окланд, с която съвсем случайно седяхме предната вечер на същата маса в японския ресторант. Егати съвпадението.

Ето ги и снимките: https://picasaweb.google.com/1079492...CNPv2-3Sh6mtEA

Коментара

  1. Аватара на anita82
    страхотни снимки, пожелавам ви още много срещи из Нова Зеландия След като мине лятото и си намеря работа (а дано да е бързо!) може да дойда и аз

    п.с. Защо не ти дава 2та блога най-отгоре или съм пропуснала да ги видя като си ги публикувал.... странно
  2. Аватара на NikiG
    Публикувах ги със задна дата Защото съм подготвил малко изненади
  3. Аватара на MyCTaKaP
    Беше много хубаво преживяване. Очакваме с нетърпение да ви дойдем на гости към Окланд и да направим SkyWalk
  4. Аватара на zhivbors
    Стахотни снимки, браво
  5. Аватара на Dreamcaster
    С нетърпение чакаме всяка следваща публикация и разглеждаме с интерес снимките. Благодарим, че споделяте с нас своите преживявания и емоции! Страхотни сте!

Trackbacks