Чета на Стефан писанията и си спомням с какво нетърпение го чаках да дойде и колко бях щастлив, че си е намерил работа в Хамилтън тук в Нова Зеландия. Не можах да повярвам как изведнъж още не вдишал тукашния въздух, той реши да си замине и в рамките на няколко дни го изпращах със семейството му след една прощална пешеходна обиколка на Окланд.
Междувременно anita82 от Австралия се прибра в България, Дени и семейство се прибраха в България, Илина и семейство заминаха за Австралия, Sasho направи пинг-понг Австралия/България/Австралия, Тони и семейство са в процес на местене в Австралия. Тук останахме не много: аз и семейство, MyCTaKaP , DanyGod и няколко други. Причините за местене бяха различни - ковид много разбърка мисленето на хората и ги раздели на "за" и "против" ваксините; възрастните родители се оказаха силно въже, което да дърпа някои обратно както се изрази Стефан. Това са само хора, които познавам, а колко ли още са поели по пътя на завръщането - връх на айсберга. Според НЗ статистика около 40К НЗ граждани в момента нето напускат НЗ за постоянно (>12 месеца).
Не съм писал и аз много отдавна, но в резюме - родиха ни се две деца, прехвърлихме се в по-голяма къща, децата тръгнаха на училище. Посетих Тайван за месец и половина да видя родното място на съпруга. Записах се резервист офицер в НЗ флот, а междувременно продължавам да си работя в САП. Въобще интересен живот. Тази зима бяхме за Коледа и Нова година в България цялото семейство да видят децата сняг и да ги запозная с българския им дядо наживо. Прекарахме чудесно - развяхме се и по Гърция, Централна и Западна Европа. И се прибрахме в Нова Зеландия.
От този момент, Лонг (съпругът) постоянно говори за местене в България на цялото семейство. Гледа имоти за продажби и за под наем. Прави изчисления, бюджети, планове за училище за децата, а аз съм малко като гръмнат. Допускал съм, че е възможно, но натискът и силата идва от него. Ако питаш майка ми и баща ми, отговорите са "за какво ти е да си идвате? стойте си там". И се чудя какво да правя. Заради ситуацията ни има много неизвестни - правното положение на Лонг и децата, и най-вече те. Опитахме се да им извадим удостоверения за раждане в България на база на новозеландските, но ни беше отказано (там фигурираме като двама бащи - майка няма вписана). Обжалвахме по съдебен ред. Спечелихме на първа инстанция, но загубихме пред Върховния административен съд. Сега ще се опитаме да подадем за гражданство за децата на база осиновителните решения от НЗ, но и там ще е мътна и кървава. А ако ще се идва важно е да е възможно по-рано децата да научат български и да започнат да ходят на училище. За мен с работата е по-лесно - работя в сфера, където в България има места и заплатите ще са около 6-8К лв на месец чисти, което е прилично за 4-членно семейство с един доход, но нямя да е достатъчно за частно образование.
Иначе бях шокиран от цените на храната - горе-долу колкото е тук. Месото, плодове и зеленчуци в БГ са по-евтини, но ориз, млечни продукти са по-скъпи. Комунални услуги, комуникация, транспорт са много по-евтини. Наемите също са по-евтини от тук. Данъците са много по-ниски. Лесно се пътува до всяко кътче на Европа. Лесно се живее без кола. Интересно е - има ресторанти, развлечения, култура (за София говоря). Моите родители и техни приятели са тук - беше страхотно, че децата имаха безплатни детегледачи, които и да ги глезят малко докато ние сме излезли вечерта с приятели. Важен момент, като се има предвид, че откак са се родили децата, ние не сме излизали късно вечер сами. Винаги с тях и винаги като стане 21ч почва да се мисли за прибиране. Фактът, че в България имам много приятели и винаги има какво да се прави заедно, направи голямо впечатление на Лонг. Предупредих го за здравната система, че не е като тук и за всичко се плаща, дори и да си осигурен, но ниските данъци компенсират достатъчно (може и да се види и за някаква частна застраховка). Неизвестно е и как ще живеем като еднополово семейство в България със заплаха на физическа сигурност, вероятно издевателства над децата в училище, което си ме притеснява.
Дори да се реши проблемът с гражданство/пребиваване на децата, съществува другия голям проблем с геополитиката. Откак съм военен имам малко поглед какво се случва в света и накъде вървят нещата и да съм близко до конфликт, който може да пламне сериозно догодина или да се разрастне в други части на света не ми се нрави. Утешение е, че ще си запазим НЗ гражданство и имотите тук, тоест ако стане много напечено с риск за живота - ще имаме вратичка за връщане. Та такива ми размисли. Обикновено като има такъв голям проект се разбива на малки части, подреждат се според зависимостта на всяка част и се започва работа. Започнах вече и ще видим докъде ще я докарам!
Междувременно anita82 от Австралия се прибра в България, Дени и семейство се прибраха в България, Илина и семейство заминаха за Австралия, Sasho направи пинг-понг Австралия/България/Австралия, Тони и семейство са в процес на местене в Австралия. Тук останахме не много: аз и семейство, MyCTaKaP , DanyGod и няколко други. Причините за местене бяха различни - ковид много разбърка мисленето на хората и ги раздели на "за" и "против" ваксините; възрастните родители се оказаха силно въже, което да дърпа някои обратно както се изрази Стефан. Това са само хора, които познавам, а колко ли още са поели по пътя на завръщането - връх на айсберга. Според НЗ статистика около 40К НЗ граждани в момента нето напускат НЗ за постоянно (>12 месеца).
Не съм писал и аз много отдавна, но в резюме - родиха ни се две деца, прехвърлихме се в по-голяма къща, децата тръгнаха на училище. Посетих Тайван за месец и половина да видя родното място на съпруга. Записах се резервист офицер в НЗ флот, а междувременно продължавам да си работя в САП. Въобще интересен живот. Тази зима бяхме за Коледа и Нова година в България цялото семейство да видят децата сняг и да ги запозная с българския им дядо наживо. Прекарахме чудесно - развяхме се и по Гърция, Централна и Западна Европа. И се прибрахме в Нова Зеландия.
От този момент, Лонг (съпругът) постоянно говори за местене в България на цялото семейство. Гледа имоти за продажби и за под наем. Прави изчисления, бюджети, планове за училище за децата, а аз съм малко като гръмнат. Допускал съм, че е възможно, но натискът и силата идва от него. Ако питаш майка ми и баща ми, отговорите са "за какво ти е да си идвате? стойте си там". И се чудя какво да правя. Заради ситуацията ни има много неизвестни - правното положение на Лонг и децата, и най-вече те. Опитахме се да им извадим удостоверения за раждане в България на база на новозеландските, но ни беше отказано (там фигурираме като двама бащи - майка няма вписана). Обжалвахме по съдебен ред. Спечелихме на първа инстанция, но загубихме пред Върховния административен съд. Сега ще се опитаме да подадем за гражданство за децата на база осиновителните решения от НЗ, но и там ще е мътна и кървава. А ако ще се идва важно е да е възможно по-рано децата да научат български и да започнат да ходят на училище. За мен с работата е по-лесно - работя в сфера, където в България има места и заплатите ще са около 6-8К лв на месец чисти, което е прилично за 4-членно семейство с един доход, но нямя да е достатъчно за частно образование.
Иначе бях шокиран от цените на храната - горе-долу колкото е тук. Месото, плодове и зеленчуци в БГ са по-евтини, но ориз, млечни продукти са по-скъпи. Комунални услуги, комуникация, транспорт са много по-евтини. Наемите също са по-евтини от тук. Данъците са много по-ниски. Лесно се пътува до всяко кътче на Европа. Лесно се живее без кола. Интересно е - има ресторанти, развлечения, култура (за София говоря). Моите родители и техни приятели са тук - беше страхотно, че децата имаха безплатни детегледачи, които и да ги глезят малко докато ние сме излезли вечерта с приятели. Важен момент, като се има предвид, че откак са се родили децата, ние не сме излизали късно вечер сами. Винаги с тях и винаги като стане 21ч почва да се мисли за прибиране. Фактът, че в България имам много приятели и винаги има какво да се прави заедно, направи голямо впечатление на Лонг. Предупредих го за здравната система, че не е като тук и за всичко се плаща, дори и да си осигурен, но ниските данъци компенсират достатъчно (може и да се види и за някаква частна застраховка). Неизвестно е и как ще живеем като еднополово семейство в България със заплаха на физическа сигурност, вероятно издевателства над децата в училище, което си ме притеснява.
Дори да се реши проблемът с гражданство/пребиваване на децата, съществува другия голям проблем с геополитиката. Откак съм военен имам малко поглед какво се случва в света и накъде вървят нещата и да съм близко до конфликт, който може да пламне сериозно догодина или да се разрастне в други части на света не ми се нрави. Утешение е, че ще си запазим НЗ гражданство и имотите тук, тоест ако стане много напечено с риск за живота - ще имаме вратичка за връщане. Та такива ми размисли. Обикновено като има такъв голям проект се разбива на малки части, подреждат се според зависимостта на всяка част и се започва работа. Започнах вече и ще видим докъде ще я докарам!
Изглежда Лонг няма да миряса, докато не види с очите си за какво става дума.
Comment