преди, сега and how do you envisage yourself?

[Стефан]

Здравейте,

мина почти година и половина от промяната наречена ковид. Ковид вероятно е тема, за която може много да се говори, но не това ми е интересно на мен . Наистина би ми било интересно да чуя вашите истории около емиграциите, които сте имали. Интересно ми е защо сте поискали да направите тази голяма промяна в живота си? Държавата... как точно я избрахте или пък тя вас избра? Как си представяхте, че ще се случи всичко през първия месец на подготовка? Как си го представяхте след една година подготовка? Как реално се случи? Как преминаха първите 3 - 6 месеца, след като кацнахте на желаната дестинация? Всичко беше точно така, както си го представяхте или имаше много разлики? Като се обърнете назад, заслужаваше ли си да направите тази промяна? Какви са най-големите трудности, които срещнахте? Какви са най-големите новости? Как се променихте? Вероятно някои от вас се завърнаха обратно. Вероятно всеки има неговите причини, но... бихте ли направили отново тази стъпка? Бихте ли тръгнали отново по този трънлив път? Защо?

В сайта има много теми, които описват времето до момента на емигриране и много малко след това... За мен сравнението винаги е бил "отрезвяващ" момент, независимо какво сравняваме...

И не на последно място, къде виждате себе си след 5-10 години? В същата държава или отново на път?

[sipirumi]

Въпросите ти са трудни за отговаряне, поне за мен, защото няма как да ти отговоря от мое име. Ако бях сама щях да ти отговоря по един начин, но не съм и трябва да мисля за останалите хора от семейството.
"Интересно ми е защо сте поискали да направите тази голяма промяна в живота си?" - защото винаги ме е влечало новото и чуждото. Когато живеех в България, най-големият ми ужас беше да си се представя след 20 години да вървя същите улици и да прескачам същите счупени плочки. Еднообразието и монотонността на живота ме задушава. Аз лично бих живяла на всякъде. Държавата я избирахме по желание на мъжа, но той пък взе че не се долюби нещо с Австралия така че не го задълбавай много.

"Държавата... как точно я избрахте или пък тя вас избра?" - САЩ ни избра нас защото спечелих зелена карта. А си пуснахме имената за зелената карта, защото не искаха пари да кандидатстваме и тъкмо бяха направили електронните заявления. Това беше същата година в която ни отказаха да приравнят образованието на мъжа от Австралия и малко бяхме разочаровани (разбирай аз), че ще си изгнием млади и зелени в забутания Сливен.
Нова Зеландия и Австралия ги избрахме по следния критерии - да не е в Европа и да говорят английски.

"Как си представяхте, че ще се случи всичко през първия месец на подготовка?" - трудно и бавно, и не се изненадах, но така или иначе се изнервих от мудността на процеса по оценяване на дипломите/опита ми. Иначе визите бяха лесни и общо взето всичко се случи лесно, което малко ме подведе защото си мислех че провидението ми праща знаци, че това е нашето място след като така бързо и без усилия се случват нещата.

"Как си го представяхте след една година подготовка?" - след една година бяхме вече там, като минах през навиване за НЗ, оферта от НЗ, отказ на оферта и мини депресия. Голям ролъркоустър ми бяха последните 2 години.

"Как реално се случи?" - всичко беше по вода и масло, но това не ми попречи да си пиля нервите профилактично.

"Как преминаха първите 3 - 6 месеца, след като кацнахте на желаната дестинация? Всичко беше точно така, както си го представяхте или имаше много разлики?" - първите 3 месеца бяха трудно защото бяхме разделени, но пък и прекрасни защото разглеждах с широко отворени очи. Нямаше я драмата още кой какво харесва и кой какво мрази в Австралия. Когато имигрирахме в САЩ бяхме заедно и това ни беше първа имиграция, общо взето бяхме хлапета и заедно се дивяхме на другостта и различността на Америка. За мен Австралия си беше очарователна, за него - отвратителна той имаше много повече разочарования от страната и не си намери мястото, нито пък можа да види бъдеще за себе си в нея.

"Като се обърнете назад, заслужаваше ли си да направите тази промяна? Какви са най-големите трудности, които срещнахте? Какви са най-големите новости? Как се променихте? Вероятно някои от вас се завърнаха обратно. Вероятно всеки има неговите причини, но... бихте ли направили отново тази стъпка? Бихте ли тръгнали отново по този трънлив път? Защо?" - най-големите трудности бяха лични взаимоотношения, да се научим да уважаваме опита на другия без да се опитваме да го убеждаваме колко греши или как не вижда това което виждаме в мястото. Не знам дали бих го направила пак. Преди си казвах, че да - 100%, но след тази изминала година на завръщане в САЩ от Австралия не съм много сигурна. Видяхме ново място, запознахме се със страхотни хора, които са част вече от нашата история; тествахме връзка на 20+ години и оживяхме, не се разделихме при положение че разбрахме колко различни неща сме започнали да харесваме през годините...но като цяло опита, макар и полезен, си беше труден (по чисто лични, емоционални причини). Ако съм сама - да, бих го направила отново. Но сега, като имам този опит зад себе си, не бих го направила отново. По-скоро бих спестила тези 20-30 хил. дето ги пръснахме и ще ги дам на децата да ходят да гонят техните си вятърни мелници като порснат един ден.


"И не на последно място, къде виждате себе си след 5-10 години? В същата държава или отново на път?" - уморих се. ще си почивам тук на село, в гората, до онова езеро. Новите светове ще ги виждаме като туристи, когато ковид премине един ден.

[Стефан]

Благодаря ти много за изчерпателния отговор. Прекрасно е когато може да получиш информация от първо лице. Аз никога не съм разсъждавал над това, че трудностите могат да дойдат от семейството... Винаги съм си мислил, че идват от външни фактори свързани с държавата, в която се емигрира.

Сестра ми преди година емигрира в Швейцария с цялото семейство. За децата и мъжът й е страхотна промяна и те с радост я приемат, но за сестра ми е страхотно бреме... За една година не виждам никаква промяна и тя си е все така нещастна от факта, че не и допада страната и си иска обратно в БГ... сега като и ти пишеш, че твоят мъж не се е адаптирал към Оз това ме кара да мисля, че емиграцията е много много ама много по-сложно нещо от това, което смятах...

Седя и си мисля... в крайна сметка и неуспешния опит за емигриране е вид краен резултат... По-хубаво човек да опита и да разбере, че поради една или друга причина не се получава отколкото да живее с мисълта за изпусната възможност... Ето сега вие сте в USA и сте далече от счупените тротоари и т.н...

Е да, загубените пари и нерви си остават Но както в риболова казваме... сухо дупе риба не яде

Благодаря още веднъж, тази информация наистина е много важна и полезна за мен! Тя ми дава един много различен ъгъл...

[benitabeni]

Написала съм ти отговорите на въпросите още два дни след като пусна темата. Ще ти ги споделя когато им дойде времето 😊

Междувременно ти отговарям със статия, която показва ситуацията в момента по адекватен начин.

[Стефан]

Ще ми бъде наистина интересно да прочета твойте огтовори. А относно Ковид и как Австралийското/Новозаландското правителства реагираха на него мога да кажа, че мненията изглеждат да са полярни, впрочем както навсякъде по света. Не искам да съм на мястото на хората, които жадуват да видят най-близките си и не могат да го направят. В същото време Австралия и Нова Зеландия минимизираха разпространението му... Вероятно истината е някъде по средата, мечтаната среда, която не може да бъде достигната никога.

[sipirumi]

Между другото наблюденията ми са само косвени и базирани на единични случаи на познати, но наистина двойни граждани и резиденти се изнесоха или в началото или сега след година и половина липса на какъвто и да е план за живот с вируса, без да превръщаме страната в затвор. Австралийските ми приятели са ОК с локдаунс, но само защото имат работа - тези които загубиха работа по време на пандемията казват че биха се изнесли ако имаше начин.

[Стефан]

Наистина Оз и Нз се различават много в начина по който управляват кризата. Че мненията са полярни, в това няма съмнение, но предполагам каквато и статегия да се използва винаги ще има + и - . Но това е поредното доказателство, че е хубаво човек да си остави път назад. Предполагам, че една част от хората, които са напуснали Оз ще се върнат, когато кризата отмине. Доста мои приятели се върнаха от различни страни в Европа точно защото си загубиха работата и при това без държавите да са затворили границите си.

[benitabeni]

Както обещах, дойде му времето….


Отговарям с идеята, че всичко е относително. Ако ги беше задал преди короната или дори преди Юни т.г., отговорите може би щяха да са различни на част от въпросите. Не знам как другите намират промените, но за мен са шокиращи и неочаквани и то не към хубаво. Сравнявайки с други държави ситуацията в района е доста по-добре, но в никакъв случай не е по-добре от преди и не отива на добре.




Интересно ми е защо сте поискали да направите тази голяма промяна в живота си? Две причини. Едната беше чист инат, защото моят мъж е бил приет да учи в университет в Пърт, но заради войната в Сърбия не е било добре от страна на сигурността да отиде и да си извади визата (нямало е в Атина тогава посолство и електронни визи и процедури). Втората причина дойде в последствие след като детето ни се роди и рабрахме в каква циркова и абсурдна държава живеем.

Държавата... как точно я избрахте или пък тя вас избра? Поради причина едно от горният въпрос. А и защото наши много близки приятели ни запалиха да опитаме отново.

Как си представяхте, че ще се случи всичко през първия месец на подготовка? Зависи за коя подготовка питаш. Тази до получаването на визата или тази за заминаването. За визата си беше чакаме и надежде кога, дали и има ли нещо, което пропускаме. За заминаването - като нахлуха с взлом в нас докато спяхме. Тогава решихме, че ще тръгнем по-рано.

Как си го представяхте след една година подготовка? Пак зависи за кое питаш. За визата няма една година или може би точно тогава я получихме. За заминаването - нямаше една година. Взехме визите кр на Март и началото на Август тръгнахме.

Как реално се случи? Визата с много чакане на английски, асесмънти, покани и тнт. Заминаването - бързо. Имахме много неща да уреждаме юредически. Продадохме си колата 3 дни преди да тръгнем.

Как преминаха първите 3 - 6 месеца, след като кацнахте на желаната дестинация? Кошмарни. Когато си с дете, закрил си целият си предишен живот и се сблъскаш с реалността е много трудно. Разбирам хората, които заминават сами, но ние не бяхме от тях. Първите три месеца бяха тежки, защото трябва да оправиш всичко и се адаптираш към нещо, което няма нищо общо със средата в която си живял до сега. Работа е трудно или не съвсем лесно да си намериш без местен опит и квалификация. Имаме моменти на отчаяние, безплътност, сриване-събиране и така. Но има и друга страна - много нови и интересни, различни преживявания в положителен план. Аз не работех първата година и няколко месеца. Детето още нямаше години за училище и обикаляхме доста. Нас ни се наложи да се местим в друг апартамент на шестия месец от наема поради строителство в съседство, което беше огромен стрес и много добре си спомням деня на преместването, дъжда и как си вървях и ревях от безсилие (физическо и емоционално).

Всичко беше точно така, както си го представяхте или имаше много разлики? Нямаше нищо от това, което си представяхме. Това, което пише по форумите или е много малко и е чисто личен опит. На всеки животът и картите му се подреждат по различен начин. Това, че нещо работи за мен, не е гаранция, че ще работи за теб. За да си намеря работа трябваше да уча, за да мога да покажа поне местна квалификация. Някой казват ще се примиря да работя в магазин. Е, да ама в повечето магази не отговаряш на профила за наемане.

Като се обърнете назад, заслужаваше ли си да направите тази промяна? Да. Сега мога да направя разликата. Дори сега по време на корона мъжът ме успокоява като изпадна в отчаяние, че по-добре корона в Австралия, отколкото в България.

Какви са най-големите трудности, които срещнахте? Свикването с новата среда и намирането на работа за мен лично.

Какви са най-големите новости? Манталитета, начина на живот, времето. Това, че не си заключваш къщата и колата. Че дори кредитната ти карта и ПИН код идват по пощата, за лични документи също. Пощенската кутия се намира на улицата и не се заключва. Интересна история в тази връзка. Мой колега и аз поръчваме книги от името на фирмата по работа и го правим през неговият акаунт. Случва се обаче, че колегата го командироват за половин година в Тайван. Минават три месеца от как сме поръчали книгите и той ме пита дойдоха ли? Обръщам офиса - не, книги няма. Книгите са $750+, не е сума, която да дадеш втори път Ей така. Пишем на доставчика, те ни пращат тракинг и статус доставени. Проверявам онлайн и ми излиза личният адрес на колегата, който той смени преди поръчката, но в акаунта му седи по дефолт. Отивам на старият му адрес и виждам кашон във входа, но не мога да вляза, защото е заключена входната врата. Звъннах на случаен звънец, пуснаха ме и си взех книгите. Дори не бяха отворени. Седят три-четири месеца и чакат.

Как се променихте? Бих казала по-спокойни сме. Което преди си мислих, че е някаква презумица на възрастните. Всъщност да си спокоен е мн важно.

Вероятно някои от вас се завърнаха обратно. Вероятно всеки има неговите причини, но... бихте ли направили отново тази стъпка? Не сме се прибирали изобщо.

Бихте ли тръгнали отново по този трънлив път? На този въпрос не мога да отговоря еднозначно. Бих, ако се налага. Ако не, не. Не бих си го причинила отново.

Защо? Защото не ми се занимава, не ми се разваля сгодата и не знам дали има идеално място на света.

И не на последно място, къде виждате себе си след 5-10 години? Би ми се искало да знам, този въпрос е малко като на интервю за работа 😂. Ако знам какво ще ми се случи утре може би бих отговорила по-конкретно. Особено в момента в ситуацията на корона. За година и половина Австралия не е това което беше. Няма да се отплесвам на тази тема, но нещата не са в положително направление.

В същата държава или отново на път? Този въпрос е свързан с горния. Ако зависи от мен и само от моите желания - същата. Но не знам защо, какво и как.

[Стефан]

Наистина ти благодаря за искрените отговори! Този стрес, който описваш е някак си скрит в 99% от темите, които съм прочел, но някак си знам, че е точно така... много ама много стрес, особено в началото. Второто изключително важно нещо, което си написала е важността да имаш местен опит, за да си намериш работа. Точно заради това ние сменихме тотално стратегията и вместо да гоним работна виза, ще се мъчим през образнование. Жена ми изкара 7.5 на Academic IELTS и вече е приета в два от най-добрите NZ universities. Като идеята е тя да натрупа необходимия минимум опит в първите 2 години, а аз да имам право на избор като си търся работа локално.

Относно Ковид и това как се справят държавите, предполагам, че много зависи от личните възгледи, а те са доста полярни. От моя гледна точна, БГ се справя както с всичко останало, т.е. критично зле. Австралия и НЗ са на другия полюс, както и с всичко останало... Защо смяташ, че нещата не вървят в положителна посока в Австралия?

[benitabeni]

Радвам се, че не сте се отказали. Единствено проверете какви са ви възможностите със студентска виза. За Оз е много трудно да оцеляваш с такава, защото не ти дава право на пълна работна седмица, трябва да плащаш частна здравна застраховка и още няколко недостатъка.

Честно казано не съм запозната много с процедурата за кандидастване в НЗ, говоря от наблюдения за Оз.

На въпросът защо не вървят нещата към добре.
ами като започна от там, че 107 последователни дни бяхме под изключително строг локдаун. За Виктория (щат) е още по зле. Чисто икономически - малкият и среден бизнес или е съсипан или е на ръба. Хоспиталити, туризъм и образователен сектор - съсипано. Скоро говорих с две момичета студентски втора година - нямаха нито един присъствен ден в университета, само онлайн. Същото се отнася за средното образование - плащаш частно училище (между 25-35к на година), а си гледаш детето вкъщи.
За пазара на труда да не започвам - масово високо квалифицирани мигранти си заминаха, заради абсурдните корона политики. Друга част бяха насилствено уволнени заради отказ от ваксина. Всичко това води до много свивания и тнт. В момента дефицицът е мисля 400 милиарда, но да не говоря наизуст.
Дъ Лъки кънтри вече не е Лъки. Съвсем скоро имаше стачки. Хората изпитват несигурност. Не можеш дори да си направил планове за почивка. Имаше моменти да не може да отидеш до съседен квартал, какво остава за др щат или държава.

[benitabeni]

Не знам защо ми маркира поста като спам и седи ънпторайзд. Както и да е.
Ето какво написах:

Радвам се, че не сте се отказали. Единствено проверете какви са ви възможностите със студентска виза. За Оз е много трудно да оцеляваш с такава, защото не ти дава право на пълна работна седмица, трябва да плащаш частна здравна застраховка и още няколко недостатъка.

Честно казано не съм запозната много с процедурата за кандидастване в НЗ, говоря от наблюдения за Оз.

На въпросът защо не вървят нещата към добре.
ами като започна от там, че 107 последователни дни бяхме под изключително строг локдаун. За Виктория (щат) е още по зле. Чисто икономически - малкият и среден бизнес или е съсипан или е на ръба. Хоспиталити, туризъм и образователен сектор - съсипано. Скоро говорих с две момичета студентски втора година - нямаха нито един присъствен ден в университета, само онлайн. Същото се отнася за средното образование - плащаш частно училище (между 25-35к на година), а си гледаш детето вкъщи.
За пазара на труда да не започвам - масово високо квалифицирани мигранти си заминаха, заради абсурдните корона политики. Друга част бяха насилствено уволнени заради отказ от ваксина. Всичко това води до много свивания и тнт. В момента дефицицът е мисля 400 милиарда, но да не говоря наизуст.
Дъ Лъки кънтри вече не е Лъки. Съвсем скоро имаше стачки. Хората изпитват несигурност. Не можеш дори да си направил планове за почивка. Имаше моменти да не може да отидеш до съседен квартал, какво остава за др щат или държава.

[Стефан]

Значи отказване няма може да е сега, след 3 години или след 5, ние не бързаме за никъде.

Иначе идеята е следната... Жена ми ще учи, а аз получавам работна виза (едно и също е в Оз и НЗ). Да, трябва да плащаме за здравеопазване и образование, но заради това кътаме пари.

Иначе покрай КОВИД... да много ама много лошо стана. Точно поради тази причина даже не си и мисля да правим опити сега, дори ако отворят границите...

Надеждата ми е, че в близките години ще се нормализират нещата... просто ще свикнем.

Благодаря ти!

[Ivo]

..... Друга част бяха насилствено уволнени заради отказ от ваксина. ....

Малко факти, или само си пишем за да живне форума. SNW ваксинираните са над 95%, да не говорим, че познавам 2-ма колеги (от Сидни - българи), които си работят, но решиха да не се ваксинират и не са уволнени... айде малко да бъдем по-сериозни, че иначе олекват мненията ни.

Тук имам 3ма познати българи, единствените хора, които познавам и не са се ваксинирали и 3-мата си работят и едната позната е преподавател в у-нито...

benitabeni - много ми е интересно - ти ваксинирана ли си?

[benitabeni]

Ivo - хората, които имат привилегията да работят от вкъщи имат и привилегията да вземат решението, което смятат за правилно. Така наречената laptop class си живеят по горе долу същият начин, което не означава, че масата са така.
знаеш ли колко учители и медицински лица са били принудени да го направят, защото са нямали друг избор? Или са решили да не го направят и съответно има недостиг на кадри.
същото се отнася и за строителството. Клиенти поставят условие за работа на техни обекти без доказателство за поставена ваксина.
не ми казвай, че олеквам, защото не знаеш реалността, която аз виждам и която е. Фактите никой не ги отрича - да, 95% са в NSW и близо 100% в ACT. И кое ми е несериозното? Това, че нямаш право да си упражняваш професията, ако откажеш поради някакви причини да направиш нещо? Това ли е сериозно?
На въпросът ти ще ти отговоря - работя в строителния сектор. по-горе обясних какви са изискванията от страна на клиенти.