чакам да се похвали - дано!
. Аз съм въпросният Иван (Ник предполагам се сеща, много ми оплю пощата, че била blackbebo@....com). Вече съм повече от два месеца на новозеландска земя и ето как се развиват нещата:
. Накратко - пусна 2-3 обидно елементарни задачи (като за изпит по въведение в програмирането) и след това започна да ме изпитва на теория (отново като на изпит в училище), съответно не можах да му отговоря на въпросите (въобще кой нормален разработчик с приличен опит декламира определения на принципите в програмирането?!?!). Очевидно не се разбрахме с човека (може би бивш преподавател по основи на програмирането), но въпреки това приключихме интервюто в добър тон и с усмивка. Тук в мен се надигнха сериозни притеснения, че ако това се търси тук, то аз нямам никакъв шанс. За щастие не след дълго дойде второто интервю - малка фирма от Кембридж. Собственикът на фирмата ме помоли да отида от там и да се срещнем на живо - така и направих. След не особено кратко, но пък сравнително приятно пътуване пристигнах в градчето (селцето?). Срещата протече по коренно различен начин от първото интервю - смислени въпроси, запознаване с техния начин на работа, с моя начин на работа (оказаха се доста сходни), демонстрация на мои и техни проекти и т.н.. Харесахме се един друг и се разделихме с доста добро настроение. За съжаление не аз бях избраният кандидат (до колкото разбрах от последващата ни комуникация съм останал на второ място), но пък си възвърнах донякъде самочувствието и надеждата, че все пак имам шанс да си намеря работа тук. Следващите седмици нямаш отговор от работодатели, но пък всички гореспоменати 20+ рекруитъри се свързаха с мен. С някои от тях се видяхме на живо, с други говорихме по телефона, с трети само по e-mail. Някои от тях ми дадоха тест за познанията ми по програмиране и според думите им останаха доволни от резултата. След всичко това комуникацията някак си секна и ни вопъл ни стон от тяхна страна (това доста често го срещам вече при комуникацията ми с местните). Някъде по това време дойде и третото интервю - с фирма от Уелингтън. Една от първите обяви за които съм кандидатствал около месец по-рано - като прочетох отново обява за позицията след поканата за интервю осъзнах, че няма да бъда аз техния човек (явно не съм чел внимателно под влиянието на джет лага), но реших все пак да се чуя с тях (отново по skype), за да видя как ще портече интервюто - като първото или като второто. За мое успокоение разговорът нямаше нищо общо с първия, но и за двете страни беше ясно, че не отговарям на изискванията им (търсеха дизайнер с фронт-енд, а аз съм бек-енд програмист с малко фронт-енд). Разговорът беше в добър тон и без идиотски въпроси и се разделихме с добро настроение, дори казаха че все пак ще обмислят и моята кандидатура (предполагам че не са го мислили наистина, а просто бяха учтиви - поне аз бих постъпил така).). Срещнахме се с човека, поговорихме и се разбрахме да ме представи пред негов клиент. На следващия ден дойде отговора - no local experience. По време на разговора ни с този последния рекруитър му споменах за драмата ми с търсенето на работа (аз кандидатствам, а отоговор няма) и отговора му беше: "В момента има доста кандидати за тези позиции и когато работодателя седне да разглежда купчината CV-та, тези които са без местен опит директно ги пуска в коша и чак след това започва да гледа опит, умения и т.н.". В интерес на истината и аз бях стигнал до това прозрение, но все пак останах леко смутен - оплакват се че нямат такива хора и дори имат такава позиция в LTSSL, а в следващия момент директно отхвърлят новодошлите, без дори да погледнат какво са правили и какво умеят.
.. Интересно, хората които обработват заявките за издаване на визи не знаят кога коя виза е нужна. Попсувах си малко, подишах дълбоко и на следващия ден се замъкнах до местния офис на имиграционните. Там ме посрещна една пухкава дама седяща зад ендо гише тип будка. Започнах да ѝ обяснявам какъв ми е зора, а тя дори не изчака цялата ми предварително подготвена тирада. Поиска ми паспорта, провери номера на визата ми в систамата им и ми заяви: "Жена ти не само има право да дойде тук, но има право и да работи ако пожелае!". След това ми написа на едно листче кои точно документи трябва да попълним и да изпратим отново на любимките ни в Лондон. Предполагам се сещате какви бяха мислите ми в този момент и ви се изяснява компетентността на момите в Лондон. Прибрах се квартирата, изтеглих документите, прегледах ги, Даниела също ги прегледа и зпочнахме попълването. Разбира се отново изникнаха въпроси (не сериозни, но все пак). Този път въобще не си губих времето, а направо отидох до местните имиграционни. Този път попаднах на един чичко, който на едн листче си драскаше колко човека е отметнал 
. Въпреки неприветливия му вид се оказа, че знае за какво е там. Обясних му с каква виза съм, както и какво ми е казала колежката му предния ден. Човека потвърди думите ѝ и ми отговори на въпросите с попълването. Тъкмо си тръгвах и се сетих да го питам за таксите (няма виза с това име на страницата с таксите в сайта на имиграционните). Човека със задоволство драсна още една чертичка в листчето си (две за мен, защото два пъти заставам пред него ) и ми обясни под какво име да търся тази виза. Помисли малко, погледна ме и ми даде разпечатано ръководство за попълване на документите (вече го имахме в pdf формат и го бяхме чели обстойно), както и диплянка с таксите, в която ми подчерта кой ред се отнася за нас. Изкарах си справка за парите ми в сметките в банката, допопълних документите и бодро замарширувах към DHL след кратка консултация с Ник за най-бързият метод за транспорт на документи до БГ.. Съгласих се, макар и не особено охотно и следващата седмица документите вече бяха в БГ, там Даниела ги комплектова с нейната част и ги препрати към Лондон. Изминаха две седмици и все още нямаме отговор от високо квалифицирания персонал там. Сроковете за тях са много ратегливо понятие. При четенето при подготовката на документите бях попаднал на срок 10 работни дни, след това на срок 3 седмици, а след това на срок от 4 седмици (все за едно и също нещо и все в лондонския офис). При получаването на документите те върнаха e-mail с потвърждение, че са ги получи и са изтеглили парите и че се надяват че ще обработят документите в срок от 4 седмици, но може и повече.
. До колкото ми е известно всяка легална позиция може да те доведе до Work виза, т.е. работодателя е съгласен да подпише договор с теб, да представи съответните документи пред имиграционните и т.н.. Най-много накрая да се съберем няколко човека, които не могат да си намерят работа точно поради въпросния местен опит, да си основем фирма (което тук всъщност е по-лесно отколкото в БГ) и да им покажем конкуренция по български .
. Май трябва да спра да им пиша Mr./Mrs/...
Comment