Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Представяне - Цветелнина

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
Clear All
new posts

    Представяне - Цветелнина

    Здравейте,
    Вчера случайно се натъкнах на този адрес, който ми е бил изпратен, без да разбера досега. Почувствах се много добре след този мил приятелски жест, още повече че се обърках в плановете си.
    Става въпрос за това, че ще направя опит за имиграция в Нова Зеландия, вече и вътрешно го усещам, но защо така изникват поне на пръв поглед непреодолими пречки. Например тези точки за възраст, които в едни случаи са толкова и толкова, а в други - нещо различно; последно - владеенето на английски точкува ли се или само се изисква като базови способности? Тук срещнах мнението, че се приписват 10 точки при ниво 7 (за да се постигне това ниво, достатъчно ли е да имаш речников актив от около четири хиляди думи, питам, защото засега само изучавам английски).
    Плановете ми бяха да завърша магистратурата си тук, в България, да ходя през тези три години на стаж в престижни институции, и да намеря работа на половин работен ден (ако успея). В момента уча психология, второ висше ми е и съм на 43. Струва ми се много важно да имам не само диплома за квалификация, но и тя да е с възможно най-висок успех и да е подплатена с реални знания и умения в областта ми. В тази професия няма как да се учиш върху клиентите си и не бих допуснала да ставам за посмешище в чуждата страна. Преподавателите ни твърдят, че психологията е магистърска професия, а не бакалавърска. Накратко идеята ми е да постигна майсторство в своята сфера и същевременно да си тикам английския, след което да имигрирам.
    Но един мой преподавател, живял в Австралия, ми каза, че най-добрият начин специално за Нова Зеландия, е да отида на място уж като турист и да остана да си търся работа. Конкретният въпрос, който ми изниква, след като четох написаното във форума, е: дали пък не е по-добре да форсирам английския и веднага след завършването на бакалавърската си степен (току-що ще съм навършила 44), да предприема това рисковано пътешествие; реално бих ли могла да намеря работа, дори и не съвсем квалифицирана например свързана с обгрижване на малки деца, работа в детска градина и т.н., докато събера средства да завърша образованието си там? Или това не е възможно? И дали бихте ми помогнали да изчисля точките си към момента на завършване на магистратурата, при условие, че тогава ще съм на 46, с магистратура и освен това с курс за психотерапевти, евентуално с тригодишен стаж по специалността; имам и стаж като учителка по литература и български език; даже имам още една диплома за полувисше образование за библиотекар, съответно с малко трудов стаж. Какви са шансовете ми, дали бихте ми помогнали да се ориентирам, защото нивото ми на владеене на английски може би не е достатъчно, за да разбера информацията и сама да претегля шансовете си. Понякога дори ми изглежда, че нямам такива, но вътрешното ми чувство категорично опровергава този разумен довод и ме кара да стоя с часове в сайта. Много сте ентусиазирани и ми действате заразително. Съжалявам за сънародника ни, който е бил върнат от летището в Окланд. Вероятно това, което се е случило, още дълго ще тегне като тенденция и инерция спрямо българите, пристигащи в Нова Зеландия. Поздрави,
    Цветелина

    #2
    Отг: Представяне - Цветелнина

    Добре дошла и благодаря за подробното описание. Ще погледна малко по-къснично за точките, ако някой не ме изпревари, но може би което си избрала за стратегия предвид ситуацията ти е най-доброто за теб. В Австралия емиграцията спира на 45 г. ако се не лъжа, докато за НЗ продължава до 55. За английския може би се бъркаш заради процедурата за Австралия. За НЗ ти трябва средно 6.5, за да мигрираш, но колкото по-добър резултат имаш, толкова по-лесно ще убедиш имиграционния на интервюто да ти даде жителство от раз (а не много по-засуканото работа-към-жителство, което ти поставя сума ограничения).

    Интересно дали няма някоя професия, която да се търси за гледане на деца или някаква начална педагогика, за да си тук на място и да изкарваш пари, а след 2 г. имаш право на студентски заеми и да си оправиш професията (така ще си оправиш и езика на място комуникирайки с хора). Едно е да дойдеш сега, а друго е след примерно 3 г. Вярно е, че ще имаш точките за образование, но пък без/с малък опит ще е сложно мисля. Ти досега би трябвало да си натрупала 20 г. опит. Може ли тук да дадеш разбивка по години в какви сфери е? Какво ти е и формалното образование до момента - университети, степени, специалности?

    Comment


      #3
      Отг: Представяне - Цветелнина

      Здравей, Ники, не се ориентирам кой от начините ми препоръчваш - този, при който пристигам догодина само с бакалавърска степен, но пък на 44, или другия, при който съм на 46, но с магистратура и с известен опит. Питам не защото очаквам да вземеш решение вместо мен, а ми е интересно да обсъдя този въпрос с човек, който има поглед и от другата страна. Решението и отговорността за него ще трябва да поема аз. Доколкото останах с впечатление, не пасеш трева и затова ми е интересно какво би предприел в моята ситуация, нещо като сверяване на часовника за мен. Професионалният ми стаж не е 20 години, защото бях засегната от безработицата, обхванала моята сфера, доста време съм прекарала в обучение, отглеждах и детето си до 3-годишната му възраст. Имам стаж от близо седем години като учителка по литература и български език, и три като библиотекарка (в две училищна библиотеки, и в окръжната библиотека във Варна). През последните четири години не съм работила, защото не намерих квалифицирана работа, продължавам да уча, този път психология, в СУ, сега ще запиша четвърти курс. Имам шансове да се класирам за едно от 20-те места за магистратура по клинична психология, държавна поръчка, тъй като дипломата ми е висока.
      Казаха ми, че магистратурата си заслужава много, че програмата е много добре съставена, с традиции в обучението. Една преподавателка ми обеща да ме вземе в Александровската болница,в детския отдел на стаж, обаче едва след като се запиша за магистратурата; друга ще ме вземе още от септември, но срещу заплащане, в един детски център, който е реномиран. Успях да убедя майка си да продадем един селски имот и да вложа парите в завършване на курс за психотерапевти, който е тригодишен и смятах да стартирам от тази година. От една страна не ми изглежда хубаво да пренебрегвам всичко това, а от друга, преценявам, че то не ми гарантира абсолютно нищо в България, най-вече заради проклетия ейджизъм, който поставя пречки вече във всички сфери на живота ми. Все едно човек, който е застигнат от градушка в полето, иска да се скрие, чука по разни врати, но му ги тръшват под носа. Какво да правя, като не се чувствам нито износена, нито съсипана, дъщеря ми е вече голяма и мога да съсредоточа вниманието си изцяло върху себе си. Извинете ме за това емоционално отклонение. Да се върнем на темата: в 1990 година завърших Държавния библиотекрски институт - София, с полувисше образование. Някои от дисциплините са озаглавени История на БКП, Политикономия, но повечето са специализирани. Курсът на обучение бе двегодишен, но по интензивна програма, предвиждаща по-скоро три години. По онова време обаче не бе застъпено компютърното обучение в сегашния вариант, по който учат новите студенти от тази специалност. През 2000 г. завърших Българска филология в СУ, редовно обучение, а от 2009-а насам уча психология, бакалавърска степен, редовно, в СУ, сега ще съм в четвърти курс. Ако е по-добре да идвам сега, просто няма да ходя на този стаж, нито ще се записвам на курс за психотерапевти, а ще наблегна единствено на английския и на завършването си, като спестя средства за пътуване догодина до Нова Зеландия. Но какво мога да работя там? Самата аз съм голям библиофил, разбирам много от стойностна литература и имам асоциативно мислене, което много помага при правенето на библиографски справки; бих могла да работя и в библиотека в сектор художествена литература, или в сектор за психология, тъй като нашата учебна програма е съобразена изцяло с програмата във Великобрпитания и ние учим само по англоезични учебници - един вид познати са ми големите и стойностни имена в западната психология. Мога да се грижа и за деца. Затова съм объркана - уж много възможности, но на практика пълен блокаж поне засега. Ники, ако ти изскочи някакъв план Омега, моля те да го споделиш, защото правилните решения изникват, когато си извън ситуацията и имаш достатъчно информация. А аз нямам достатъчно информация за живота в Нова Зеландия, само са ми препоръчвали тази страна. Преди време попаднах в един от сайтовете на пространна информация за НЗ от българин, който живеел там от 2002 година. Той изрично предупреждава да не се идва в НЗ нелегално, защото така се поставяш доброволно в едно ужасно положение, при което могат да постъпят с тебе всякак, най-често те пращат да работиш тежка земеделска работа, а ако те хванат властите, те депортират по най-унизителния начин. Какво мислиш за това? Наистина ли е много свит пазарът на труда? Поздрави,
      Цветелина

      Comment


        #4
        Отг: Представяне - Цветелнина

        Здрасти, закъснях малко с отговора, но вече на спокойствие можах да прочета и да се запозная отблизо със случая ти. Ще започна поред анализа.

        1) 44 с бакалвър, срещу 2) 46 с магистър:
        Предимства:
        1) имаш 5 точки повече за възраст; бакалавърът се оценява по-лесно; години стаж вече имаш над 10, каквото и да им кажеш може би на този етап ще звучи правдоподобно
        2) имаш шанс да те оценят за магистър, което би ти донесло 10 т. повече; ще имаш малко повече опит и ако минаваш границата в различните категории години може да вземеш +5 т (може и някакъв бонус да хванеш), имаш време да се подготвиш и по английски ако не ти стига
        Недостатъци:
        1) по-малко точки за образование, но за възраст са ти гарантирани
        2) дали ще оценят магистъра, дали ще оценят стажа, дали ще успееш да се подготвиш по английски, а точките за възраст със сигурност ги губиш.


        Доколкото виждам имаш най-вече педагогически опит. Не знам как стоят нещата с обучение на деца, но може би предучилищна(?) би било най-добре. Иначе и за учителка и за психолог ще ти трябва професионална регистрация. По-добре да заложиш на нещо, в което имаш доказан опит в миналото. Виж обаче по-долу.
        За нелегално - в ОЗ и НЗ е глупаво; то вече и в САЩ не си заслужава. В САЩ е затегнато положението, а в ОЗ/НЗ има доста голямо чувство на отговорност и справедливост - тоест няма да си лъжат държавата. И аз не бих я лъгал заради всичко, което ми предоставя.


        Погледнах списъците. Единственото, за което има някакви места е Клиничен психолог или Образователен психолог - и двете искат магистратура по психология (или специализация след бакалавър по психология) и регистрация в съсловната НЗ организация. Всичко друго отпада като възможност. НЗ набляга на информационни/комуникационни технологии, биотехнологии и мултимедия в миграционната си политика. То направо да вземеш да живееш 1 г с новозеландец и да се ожените та да дойдеш така. Не споменаваш съпруг/партньор, извинявам се предварително за любопитството. А дъщерята да дойде и да те вземе?

        Comment


          #5
          Отг: Представяне - Цветелнина

          Здравей, Ники, благодаря, че се постара да отговориш на запитването ми! Извини ме за намесата на домашния ми любимец в твоя блог - отначало исках само да сменя темата за хомеопатията, защото почувствах раздразнението ти, после трябваше да благодаря на момичетата. Не мислех, че е необходим отделен блог за това, така се получи; ако искаш, изтрий написаното. (За приключения с домашни любимци мога да напиша книга, какъв ти блог!)
          Мислих много тези дни, включително и вчера на чудесната разходка до Витоша, където отидох с граматиката си по англайски, за плюсовете и минусите на едно по-ранно заминаване. Реших, че е по-добре да си завърша образованието в България, защото иначе има опасност да остана без магистратура. Спомена за някакъв студентски заем, но той сигурно е до определена възраст. Никога не съм работила като предучилищен педагог и не знам дали бих се справила, още повече в непозната страна. В Нова Зеландия ме привлича възможността да работя като психолог и да бъда добре платена. Ще отворя линка на съсловната организация, който ми беше изпратил преди време и отново ще се опитам да си го преведа, за да съм наясно с шансовете си.
          Дъщеря ми засега не смята да ходи към Нова Зеландия, тъй като е много привързана към баща си (с когото отдавна сме разведени) и освен това се страхува от озоновата дупка. Колкото до брака с новозеландец, това, разбира се, е шега, едва ли бих нагазила в подобна авантюра, дори ако ставаше въпрос за парижанин. Ще следя с интерес форума и ще се постаря да не се натрапвам. Поздрави,
          Цветелина

          Comment


            #6
            Отг: Представяне - Цветелнина

            Не се притеснявай за мен Не мисля, че се бях раздразнил ни най-малко. Опитвам се да обясня едно важно положение - че никой не бива да натиска и да принуждава някой да приеме гледна точка насила Само това. Всеки си има убеждения и ако някой предложи нещо, за което ясно (дори и неясно) получи отговор "не", редно би било да спре да го предлага и да убеждава.

            Колкото до котката, темата щеше наистина да е по-ценна в общия форум, където има по-голям шанс да бъде видяна и съответно полезна на повече хора Но нейсе - аз мнения не трия (освен ако не са тотален спам или не спазват добрия тон). Различната гледна точка е винаги добре дошла.

            Ако успееш да убедиш психологичната асоциация тук и имиграционните и да получиш жителска виза, после може да работиш каквото успееш да намериш или каквото ти се иска тук. Няма ограничения.

            А дъщеря ти има право за озоновата дупка, въпреки че аз самият не се притеснявам кой знае колко. Озонът е по-тънък на юг. Нашите също са разведени, но това не пречи да обичаме родителите си и въпреки това да вървим по собствен път. Интересно ми е ти как избра НЗ, а не например Великобритания (за там имаш автоматично право на работа и също добър стандарт на живот)

            Comment


              #7
              Отг: Представяне - Цветелнина

              Здравей, току-що се върнах от днешната си разходка до Витоша и след като нахраних няколко бездомни котки, надникнах в сайта. Колкото до Великобритания - това е другата ми дестинация.
              За Нова Зеландия като място за имиграция за първи път разбрах точно преди три години, от един познат ветеринар във Варна, където по онова време живеехме с дъщеря ми. Той ми разказа как неговият зет още като студент завързал познанство с чуждестранен професор на една международна конференция на логопедите, и как този човек му препоръчал да се установи в Нова Зеландия, тъй като за българин е по-вероятно в такава страна да получи високо квалифицирана работа и да работи по специалността си, отколкото например във Великобритания. Дори му написал препоръка, с която зетят пристигнал в Нова Зеландия и започнал работа като завеждащ център за възстановяване на говора на хора, прекарали инсулт. Той самият бил писал курсова работа точно по този проблем и освен това имал допълнителна специализация по психология. Районът, в който е работел, бил сравнително непривлекателно място, но докторът твърдеше, че било много по-хубаво, в сравнение с Варна. Логопедът успява така добре да се постави, че го канят да преподава в университет, където той и жена му завършват по още едно образование (здравен мениджмънт и нещо икономическо), след което кандидатстват онлайн за работа във Великобритания и се преселват там, като той освен със здравен мениджмънт, се занимавал и с логопедия, а съпругата му си имала собствена икономическа фирма.
              Признавам, че бях много впечатлена и дори запленена от идеята за Нова Зеландия, която дотогава мислех за прекалено диво място, населено с австралийски аборигени и птицечовки. Разколеба ме за дълго озоновата дупка, защото кожата ми е светла и фина и освен това имам бенки и лунички, включително и по лицето т. е. от рисковата група съм.
              Миналата година една добронамерена преподавателка отново ми подхвърли идеята за Нова Зеландия, писах във форума и се оказа, че тук е много приятно, научих много нови неща и в мен се роди нещо като мечта, може би, защото това, което е далече от нас, винаги ни изглежда прекрасно. А може би, когато една жена стане на 40, започват да я влекат далечни и екзотични места.(Средната възраст в психосоциално отношение е точно повторение на пубертета). А, да не пропусна, привлича ме и качественият природосъобразен живот, тъй като съм маниак на тема здраве. Бях ли изчерпателна?

              Comment


                #8
                Отг: Представяне - Цветелнина

                Здравей Цветелина и добре дошла,

                за съжаление аз оценявам шансовете ти на малки, защото:
                - имаш слаби познания по английски
                - професионалната ти квалификация комбинирана с трудовия стаж не звучат достатъчно атрактивни за търсените специалисти в НЗ
                - поне на пръв поглед изглежда, че много мераклии да дойдат тук (от целия свят) могат да предложат повече от теб на пазара на труда
                - нямаш партньор, който да добави точки в кандидатурата от разстояние (EOI)

                Това разбира се, не означава, че е невъзможно! Който иска, намира начини Искрено бих се радвал да прочета за бъдещия ти прогрес и пожелавам много успехи!
                Новозеландския позитивизъм има действието на българската неволя

                Заповядайте в работната ми страница във фейсбук - www.fb.com/hdd123

                Comment

                Working...
                X