Здравейте!
В самото начало, бих искал да се извиня предварително за няколко неща: вероятно ще съм по-подробен в представянето ни; опитът за все пак някаква анонимност - изобщо не ми е приятно да се крия, но не искам да обявявам публично желанието си да замина за Нова Зеландия, тъй като работя, а дори в този момент, съм изпратил CV за нова позиция. Уви, хората честно завиждат и подобни намерения биха били голяма спънка в развитието ми. А гаранция, че някога ще замина - нямам. Много бих се радвал, момента, в който ще се представя официално, да е скоро - това ще значи, че имам купен билет!
Така, откъде да започна.
Аз съм С., на 32. половинката ми, К., е на 38. Наричам я "жена ми", макар и да нямаме брак. Имаме три прекрасни деца - момче и момиче на 11г. и още едно момче - на година и половина. Тук ще кажа, че на близнаците не съм биологичен баща и тъй като такъв съществува и дори понякога ги вижда, на този етап осиновяване е невъзможно. Живеем заедно от 8 години. Бебето е общо.
С известна доза срам, ще споделя с вас, че така и не завърших висше образование. Записвах три пъти - в НБУ, в ЮЗУ и в т. нар. "Кивески университет". В първите две се разочаровах - още в самото начало ми бе намекнато, че ще имам да давам допълнително, ако искам да се движа добре с оценките. За добро или лошо, аз съм твърде честен и не мога да понасям корупцията. Респективно, завърших една година Политология в НБУ и прекъснах. В ЮЗУ не изкарах и година - тогава беше публична администрация. А в "Киевския", напуснах на първия изпит, по средата, след като нахален украинец ми обясни, че първата година ще учим само руски и история на Украйна. Специалността ми там беше Маркетинг. Малко повече от година след това, този университет бе обявен за абсолютно нелегитимен. За голям ужас на хора, които бяха учили там и бяха пред завършване.. И така, останах си с едно средно(-специално). Това, което ме спасява е, че от съвсем малък съм пред компютъра. De facto, с това си издържам семейството в момента. Работя в една от големите Банки, в ИТ. За съжаление, не особено респектираща позиция, но и това има своята история. Работил съм и като организатор на събития. Отново в тази банка. Близо четири години. Много натоварваща, но изключително приятна работа. Работих я с огромно удоволствие и - може би нескромно, но факт - справях се отлично и имам няколко изключително мащабни събития зад гърба си. Общо взето, десетгодишната ми история в банката е IT Help desk > PR Specialist > Event manager > IT RS Expert. Глупав затворен кръг, от който се напъвам да изляза.
В момента, давайки си сметка за огромното закъснение, търся варианти за висше образование, по възможност да взимам две години за една, за да не губя допълнително време. Паралелно с това обмислям курсове, за да вдигна нивото на английския си (говоря го относително свободно, тъй като работя с доста чужденци, но знам, че може още), след което - IELTS. Лошото е, че това е свързано с немалко пари, но надали има друг начин...
К. е завършила нещо, чиято курсова работа е била на тема, която не мога да произнеса, но е в сферата на човешките ресурси и подбор. Уви, както много хора в България, никога не е работила това, което е учила, а е била журналист, редактор в телевизия, след което - в сферата на рекламата - в различните и вариации. Тя, ако реши, ще го опише по-подробно.
И двамата с нея можем да се наречем "фотографи ентусиасти". Преди години аз я запалих, но сега е по-добра от мен. И снима значително повече. Аз, с моите постоянни терзания "как ще се оправим и как ще заминем", изобщо нямам нито муза, нито идеи за снимане. Това, като че ли, е основното хоби и на двама ни.
Защо Нова Зеландия? Не знам. Или, по-точно, не знам как ми дойде идеята. Просто, един ден, реших, че искам да е нещо далечно, а и звучи екзотично. През годините мислихме много варианти: Канада, САЩ, Австрия или Германия. Дори, по едно време Португалия ни звучеше добре. В Канада имам вуйчо, който вече има гражданство. В САЩ имах много приятели, които в един момент се махнаха и казаха, че това вече не е мечта. В Австрия е едната централа на Банката и, общо взето, бих могъл да намеря работа, без да напускам (напускането при мен е голям проблем, заради огромен ипотечен кредит и преференциите за служители). Португалия беше по-скоро шега.
И накрая дойде ред на въпроса - защо Нова Зеландия?. Ще изредя плюсовете и основните неща, които ме интересуват:
- Климат - аз, за съжаление, съм с височко кръвно и температури на 25-30 ме убиват. А и като цяло обичам да е хладно.
- Вода - навсякъде морета и океани! Това моментално грабна жена ми, която винаги е искала да живее близо до морето.
- Това, че в някои отношения са по-назад, но от това, което чета, имат желание да се развиват - това би ми помогнало, евентуално, да си намеря работа в сфера, в която тук сме по-напред и съм натрупал опит.
- Почти липсващите корупция и престъпност
- Доста сериозната им социална ориентираност - било то образование или медицина
- Природата, разбира се. Изкарвал съм часове, да гледам снимки и филмчета от Нова Зеландия. И често хората я наричат "Рай за фотографите".
- Това, че мога да ходя на ски на Южния остров
Разбира се, голяма част от нещата се базират на прочетено, не и на личен опит. И въпреки това, пише ги на доста места. Не пропускам и негативните страни, примерно - изключително бавния и скъп Интернет. Аз съм леко addicted, та това би било голяма борба. От друга страна, до 2019 имат планове да има 100Mbits fiber optic до 70%, а ние я дойдем дотогава, я не. Убеден съм, че има и други, по-сериозни минуси. И въпреки това, не мога да си представя, че може да е по-зле от България.
Друго, което ме притеснява е, че видях позиции, на които заплатата е 100-150K/година, обаче май не е толкова просто. Което ме притесни, щото май ми излязоха криви сметките. За да ме разберете какво имам предвид, ще ви опиша какво направих и какво смятах, с което ще приключа. И без това стана ужасно дълго. Но пък ще започна да взимам участие в другите теми и така, ще се поопознаем по-добре.
Та:
1. Регистрирах се в seek.co.nz
2. Намерих оферта за 150NZD/година, като офисът се намира на Customs Street, което, ако добре съм се ориентирал, е Auckland CBD.
3. Проверих кварталите, подходящи за семейства и май излиза, че Mission Bay е добре. Ако не там, прилежащите му Кохимарама (егати) и Оракей, би трябвало също да вършат работа. С колело е ~30мин през моста, с кола - 15-20 с нормалния трафик (based on Google). Мен кола, при все, че съм с професионална книжка, първоначално не би ме блазнила. А колело, ако съм прав, е възможно да се кара целогодишно. (Студ не ме плаши, снегът тук е единствения проблем.)
И така. Разбира се, това е съвсем в сферата на добрите пожелания, но смятате ли, че съм се ориентирал добре или тотално бъркам концепцията?
Поздрави,
С.
П.П. Анонимността ми е толкова повърхностна, че само който не е решил да търси, няма да намери.
П.П.П. Извинете ме за многословието!
В самото начало, бих искал да се извиня предварително за няколко неща: вероятно ще съм по-подробен в представянето ни; опитът за все пак някаква анонимност - изобщо не ми е приятно да се крия, но не искам да обявявам публично желанието си да замина за Нова Зеландия, тъй като работя, а дори в този момент, съм изпратил CV за нова позиция. Уви, хората честно завиждат и подобни намерения биха били голяма спънка в развитието ми. А гаранция, че някога ще замина - нямам. Много бих се радвал, момента, в който ще се представя официално, да е скоро - това ще значи, че имам купен билет!
Така, откъде да започна.
Аз съм С., на 32. половинката ми, К., е на 38. Наричам я "жена ми", макар и да нямаме брак. Имаме три прекрасни деца - момче и момиче на 11г. и още едно момче - на година и половина. Тук ще кажа, че на близнаците не съм биологичен баща и тъй като такъв съществува и дори понякога ги вижда, на този етап осиновяване е невъзможно. Живеем заедно от 8 години. Бебето е общо.
С известна доза срам, ще споделя с вас, че така и не завърших висше образование. Записвах три пъти - в НБУ, в ЮЗУ и в т. нар. "Кивески университет". В първите две се разочаровах - още в самото начало ми бе намекнато, че ще имам да давам допълнително, ако искам да се движа добре с оценките. За добро или лошо, аз съм твърде честен и не мога да понасям корупцията. Респективно, завърших една година Политология в НБУ и прекъснах. В ЮЗУ не изкарах и година - тогава беше публична администрация. А в "Киевския", напуснах на първия изпит, по средата, след като нахален украинец ми обясни, че първата година ще учим само руски и история на Украйна. Специалността ми там беше Маркетинг. Малко повече от година след това, този университет бе обявен за абсолютно нелегитимен. За голям ужас на хора, които бяха учили там и бяха пред завършване.. И така, останах си с едно средно(-специално). Това, което ме спасява е, че от съвсем малък съм пред компютъра. De facto, с това си издържам семейството в момента. Работя в една от големите Банки, в ИТ. За съжаление, не особено респектираща позиция, но и това има своята история. Работил съм и като организатор на събития. Отново в тази банка. Близо четири години. Много натоварваща, но изключително приятна работа. Работих я с огромно удоволствие и - може би нескромно, но факт - справях се отлично и имам няколко изключително мащабни събития зад гърба си. Общо взето, десетгодишната ми история в банката е IT Help desk > PR Specialist > Event manager > IT RS Expert. Глупав затворен кръг, от който се напъвам да изляза.
В момента, давайки си сметка за огромното закъснение, търся варианти за висше образование, по възможност да взимам две години за една, за да не губя допълнително време. Паралелно с това обмислям курсове, за да вдигна нивото на английския си (говоря го относително свободно, тъй като работя с доста чужденци, но знам, че може още), след което - IELTS. Лошото е, че това е свързано с немалко пари, но надали има друг начин...
К. е завършила нещо, чиято курсова работа е била на тема, която не мога да произнеса, но е в сферата на човешките ресурси и подбор. Уви, както много хора в България, никога не е работила това, което е учила, а е била журналист, редактор в телевизия, след което - в сферата на рекламата - в различните и вариации. Тя, ако реши, ще го опише по-подробно.
И двамата с нея можем да се наречем "фотографи ентусиасти". Преди години аз я запалих, но сега е по-добра от мен. И снима значително повече. Аз, с моите постоянни терзания "как ще се оправим и как ще заминем", изобщо нямам нито муза, нито идеи за снимане. Това, като че ли, е основното хоби и на двама ни.
Защо Нова Зеландия? Не знам. Или, по-точно, не знам как ми дойде идеята. Просто, един ден, реших, че искам да е нещо далечно, а и звучи екзотично. През годините мислихме много варианти: Канада, САЩ, Австрия или Германия. Дори, по едно време Португалия ни звучеше добре. В Канада имам вуйчо, който вече има гражданство. В САЩ имах много приятели, които в един момент се махнаха и казаха, че това вече не е мечта. В Австрия е едната централа на Банката и, общо взето, бих могъл да намеря работа, без да напускам (напускането при мен е голям проблем, заради огромен ипотечен кредит и преференциите за служители). Португалия беше по-скоро шега.
И накрая дойде ред на въпроса - защо Нова Зеландия?. Ще изредя плюсовете и основните неща, които ме интересуват:
- Климат - аз, за съжаление, съм с височко кръвно и температури на 25-30 ме убиват. А и като цяло обичам да е хладно.
- Вода - навсякъде морета и океани! Това моментално грабна жена ми, която винаги е искала да живее близо до морето.
- Това, че в някои отношения са по-назад, но от това, което чета, имат желание да се развиват - това би ми помогнало, евентуално, да си намеря работа в сфера, в която тук сме по-напред и съм натрупал опит.
- Почти липсващите корупция и престъпност
- Доста сериозната им социална ориентираност - било то образование или медицина
- Природата, разбира се. Изкарвал съм часове, да гледам снимки и филмчета от Нова Зеландия. И често хората я наричат "Рай за фотографите".
- Това, че мога да ходя на ски на Южния остров
Разбира се, голяма част от нещата се базират на прочетено, не и на личен опит. И въпреки това, пише ги на доста места. Не пропускам и негативните страни, примерно - изключително бавния и скъп Интернет. Аз съм леко addicted, та това би било голяма борба. От друга страна, до 2019 имат планове да има 100Mbits fiber optic до 70%, а ние я дойдем дотогава, я не. Убеден съм, че има и други, по-сериозни минуси. И въпреки това, не мога да си представя, че може да е по-зле от България.
Друго, което ме притеснява е, че видях позиции, на които заплатата е 100-150K/година, обаче май не е толкова просто. Което ме притесни, щото май ми излязоха криви сметките. За да ме разберете какво имам предвид, ще ви опиша какво направих и какво смятах, с което ще приключа. И без това стана ужасно дълго. Но пък ще започна да взимам участие в другите теми и така, ще се поопознаем по-добре.
Та:
1. Регистрирах се в seek.co.nz
2. Намерих оферта за 150NZD/година, като офисът се намира на Customs Street, което, ако добре съм се ориентирал, е Auckland CBD.
3. Проверих кварталите, подходящи за семейства и май излиза, че Mission Bay е добре. Ако не там, прилежащите му Кохимарама (егати) и Оракей, би трябвало също да вършат работа. С колело е ~30мин през моста, с кола - 15-20 с нормалния трафик (based on Google). Мен кола, при все, че съм с професионална книжка, първоначално не би ме блазнила. А колело, ако съм прав, е възможно да се кара целогодишно. (Студ не ме плаши, снегът тук е единствения проблем.)
И така. Разбира се, това е съвсем в сферата на добрите пожелания, но смятате ли, че съм се ориентирал добре или тотално бъркам концепцията?
Поздрави,
С.
П.П. Анонимността ми е толкова повърхностна, че само който не е решил да търси, няма да намери.
П.П.П. Извинете ме за многословието!
Comment