Здравейте, ние сме едно младо авантюристично семейство.
Малко инфо за мен и семейството ми.
Казвам се Димитър, половинката ми Ели и една малка госпожица Емили, която на 03.03.2019г. ще стане на 3 годинки. Живеем в един красив, но за жалост все по обезлюдяващ се град, Русе или още познат като Малката Виена, но от нея е останало част от архитектурата и спомена за едни по-добри времена. С половинката ми сме почитатели на природата и излетите на палатка, а от известно време и с бус леко преработен като кемпер, за нас са истинско удоволствие и начин за отмора. За жалост по ред причини и в стремежа си да се боря за да постигна нещо добро в България, слуачаите в които можем да направим някой излет, тенденциозно намаляват. Малко се отпуснах в обясненията, но от там е и интереса ни към НЗ. За нас е една уникална държава и винаги сме искали да я видим на живо. Естествено интереса ни, не е само от гледане на снимки, а и доста прочетено за начина на живот там. Спокойствието, природата, начинът на живот, добра храна, добре устроени закони и следенето за спазването им и т.н. До момента за нас е била мечтана дестинация за почивка и разходка, но с времето и след появата на малкото човече и най-вече безкрайните небивълици и проблеми с които сме обсипани тук в България, интереса започна да става малко по различен. Излизал съм не малко в Европа на разходка, но никога не ме е влечала за живот. Аз съм супер оптимист (жена ми вечно ми казва да не съм чак толкова но.....) и борбен човек и все бях на мнение, че с много усилия, нещата ще се получат тук. До момента успявам, но виждам, че една птичка пролет не прави и въпреки, че успявам да си развивам това с което се занимавам сравнително добре , започвам да мисля за онова малко същество, което ме чака в къщи. Образование, среда, в която ще израстне, безкрайните проблеми и небивълици, все по арогантни и с чувство за безнаказаност управляващи, тенденциозно обедняване на населението..... ами колкото и да съм оптимист, съм и реалист..... кораба потъва. Предвид насъбралите се кофти обстоятелства в последно време в България, все повече се замислям да зарежа това което съм постигнал до момента и да впрегна усилия на нова почва и да опитам да осигуря семейството си по най-добрият начин. Проблемът е, че местата на които бих избягал се броят на пръстите на едната ръка и фаворит е НЗ по ред приини, които изброих малко по нагоре, а има и още. По големият проблем е, че не знам до колко имам шансове, това да се случи.
Информация по същество: На 34 години съм. Това, което най ме притеснява е образованието. Средно специално - Полиграфия и по точно Управление на полиграфично предприатие, но без никакъв стаж. Имам издържан държавен изпит, но до там. Езика..... не много добър, но да кажем, че ще се промени. Трудовият ми стаж е основно като търговски представител (директни продажби) на голяма българска фирма, а от 2013-та имам фирма свързана с едното ми хоби за проектиране, изграждане и поддръжка на луксозни, основно соленоводни аквариуми (има доста специфики, но ми се отдава), а от година и нещо имам и 2 магазина за крафт бира. Едва ли някое от двете би помогнало с каквото и да е, въпреки, че сравнително наблизо е най-големият риф (успешно отглеждам корали и коралови риби) на света, но нямам идея дали има някакъв шанс да се впиша във фирмите занимаващи се с това и нямам идея колко са те в НЗ. Принципно, както казах съм борбена и постоянна в действията си личност и съм готов да мина от най-ниското стъпало (няма срамна професия, след като си вадиш парите с честен труд) за да постигна това към което съм се насочил, но....
Във времето, все поглеждам към някоя тема от този форум, но от известно време го следя доста и виждам, че тук е малко по различно от голяма част от другите български форуми в които, повече са нападките от колкото отсятата информация и най важното, хората, които да помагат и кажат какво и дали може да се направи нещо. Няма да се обръщам директно към хората, които са ми направили впечатление, че се впускат в помощ на всеки, защото избягвам да досаждам и все съм гледал ако мога да помогна да го направя, но ако ми трябва помощ, да се справя сам (тук също търпя критики от половинката) до колкото е възможно, но тук е една доста непозната материя.
Поулях се с писането.
Поздрави и успех на всички, които се борят за едно по-добро бъдеще.
Малко инфо за мен и семейството ми.
Казвам се Димитър, половинката ми Ели и една малка госпожица Емили, която на 03.03.2019г. ще стане на 3 годинки. Живеем в един красив, но за жалост все по обезлюдяващ се град, Русе или още познат като Малката Виена, но от нея е останало част от архитектурата и спомена за едни по-добри времена. С половинката ми сме почитатели на природата и излетите на палатка, а от известно време и с бус леко преработен като кемпер, за нас са истинско удоволствие и начин за отмора. За жалост по ред причини и в стремежа си да се боря за да постигна нещо добро в България, слуачаите в които можем да направим някой излет, тенденциозно намаляват. Малко се отпуснах в обясненията, но от там е и интереса ни към НЗ. За нас е една уникална държава и винаги сме искали да я видим на живо. Естествено интереса ни, не е само от гледане на снимки, а и доста прочетено за начина на живот там. Спокойствието, природата, начинът на живот, добра храна, добре устроени закони и следенето за спазването им и т.н. До момента за нас е била мечтана дестинация за почивка и разходка, но с времето и след появата на малкото човече и най-вече безкрайните небивълици и проблеми с които сме обсипани тук в България, интереса започна да става малко по различен. Излизал съм не малко в Европа на разходка, но никога не ме е влечала за живот. Аз съм супер оптимист (жена ми вечно ми казва да не съм чак толкова но.....) и борбен човек и все бях на мнение, че с много усилия, нещата ще се получат тук. До момента успявам, но виждам, че една птичка пролет не прави и въпреки, че успявам да си развивам това с което се занимавам сравнително добре , започвам да мисля за онова малко същество, което ме чака в къщи. Образование, среда, в която ще израстне, безкрайните проблеми и небивълици, все по арогантни и с чувство за безнаказаност управляващи, тенденциозно обедняване на населението..... ами колкото и да съм оптимист, съм и реалист..... кораба потъва. Предвид насъбралите се кофти обстоятелства в последно време в България, все повече се замислям да зарежа това което съм постигнал до момента и да впрегна усилия на нова почва и да опитам да осигуря семейството си по най-добрият начин. Проблемът е, че местата на които бих избягал се броят на пръстите на едната ръка и фаворит е НЗ по ред приини, които изброих малко по нагоре, а има и още. По големият проблем е, че не знам до колко имам шансове, това да се случи.
Информация по същество: На 34 години съм. Това, което най ме притеснява е образованието. Средно специално - Полиграфия и по точно Управление на полиграфично предприатие, но без никакъв стаж. Имам издържан държавен изпит, но до там. Езика..... не много добър, но да кажем, че ще се промени. Трудовият ми стаж е основно като търговски представител (директни продажби) на голяма българска фирма, а от 2013-та имам фирма свързана с едното ми хоби за проектиране, изграждане и поддръжка на луксозни, основно соленоводни аквариуми (има доста специфики, но ми се отдава), а от година и нещо имам и 2 магазина за крафт бира. Едва ли някое от двете би помогнало с каквото и да е, въпреки, че сравнително наблизо е най-големият риф (успешно отглеждам корали и коралови риби) на света, но нямам идея дали има някакъв шанс да се впиша във фирмите занимаващи се с това и нямам идея колко са те в НЗ. Принципно, както казах съм борбена и постоянна в действията си личност и съм готов да мина от най-ниското стъпало (няма срамна професия, след като си вадиш парите с честен труд) за да постигна това към което съм се насочил, но....
Във времето, все поглеждам към някоя тема от този форум, но от известно време го следя доста и виждам, че тук е малко по различно от голяма част от другите български форуми в които, повече са нападките от колкото отсятата информация и най важното, хората, които да помагат и кажат какво и дали може да се направи нещо. Няма да се обръщам директно към хората, които са ми направили впечатление, че се впускат в помощ на всеки, защото избягвам да досаждам и все съм гледал ако мога да помогна да го направя, но ако ми трябва помощ, да се справя сам (тук също търпя критики от половинката) до колкото е възможно, но тук е една доста непозната материя.
Поулях се с писането.
Поздрави и успех на всички, които се борят за едно по-добро бъдеще.