Здравейте и от нас Жеко и Ина. Ние сме от Варна.
Пише Жеко, Ина спи и ще чете утре след като се събуди.
1995-6-7 бяхме се навили с нашите кумци (страхотни хора) да отпрашваме към Канада, но паралелно следихме и възможностите за НЗ и Австралия. Нашите приятели и двамата се занимаваха с телекомуникации след МЕИ, но ние с жена ми започнахме работа в добри фирми, добре заплатени, с переспектива за развитие и се седнахме на д-то, решавайки, че в тази държава нещата все трябва да потръгнат. През 2000 година след много инфарктни ситуации кумците отлетяха по кебекската процедура т.е. френската за Монреал, а ние си останахме и си вгледахме с оптимизъм и положително мислене напред в бъдещето на местно ниво.
Да, ама не.
не се оплакваме от материално положение, но всичко останало, което ни заобикаля направо ни изправя на нокти.
Аз съм пътувал не малко - Китай, Зап.Европа - Германия, Белгия, Холандия, Гърция, Румъния, но през 2010 реших да заведа съпругата ми (бях и обещал нещо по-романтично) на една 15 дневна обиколка в Италия. Сами организация - полети, рент-а-кар, хотели, вили и прочие маршрут Форли - Милано - покрай Генуа - Портофино - Пиза (да вземем наши приятели, които кацнаха там) - и се установихме за няколко дни в Тоскана в една вила от 18-ти век и от там Флоренция - Сиена - Сан Джеминяно - Модена - Равена - Венеция (гондоли и траторийки) и беж обратно към Форли.
Имаше определено смесени чувства, но големият парен чук се стовари като започнахме да захождаме към летище София, всичко отдолу сиво и безлично, кално и неподредено ииии.....размисълът от 1997 пак се завърна.
Но най-решаваща се оказа Англия с едномесечния ни престой там - аз да се уча да карам курсове за лодки (детска мечта) и да си взема UK сертификати, жена ми на готварско училище, двамата на 280 км един от друг.
Е, като видяхме колко спокойно си живеят англичаните (ние бяхме в провинцията), как никой никого не обвинява, как си помагат и ти помагат без да ти навлизат в личното пространство. Сблъсъка с професионализъм и стандарт, подреденост и положителни емоции ни отключи окончателно.
Та след този пътепис да се върна на темата:
- обичам морето, океана, лодките - и в това отношение НЗ е най-близка до Англия по организация.
- климата е приемлив, всичко е красиво и зелено
- за хората и отношението им, начина им на живот и как го възприемат сме чували само хубави неща от познати
- Има страхотна природа, а ние много искаме останалата част от живота ни да е много близко до природата и свързана с нея, а не всяка сутрин да излизам и докато си поема дъх и да нагълтам 2 шепи прахоляк
- да си карам колелото без глутница кучета да скачат отгоре ми
- подредена и организирана държава (всичките ни познати, които емигрираха насам - натам след години, като се видяхме в България изглеждаха толкова спокойни, позитивни, усмихнати, подмладени и удохотворени хора - нищо общо с това, което бяха преди
- жена ми иска да се занимава с готвене - там хората ценят добрата храна
- дъщеря ми (но и всички) умираме за морски продукти
- най-вече искам да махна детето от това образование и среда, и да му дадем повече шансове.
- и т.н. и т.н.
Но за НЗ съм чел още като ученик. Аз много си падах по приключенските романи на Джеймс Фенимор Купър и т.н., но имаше един "Капитани на фрегати" (още си го препрочитам от верем на време) издание 1977 автор Николай Чуковски. В него се разказва за велики мореплаватели като Джеймс Кук и Нова Зеландия, разбира се. Има и една творба в същата книга "Матросът Ръдърфорд в плен у Новозеландците". Та се оказа, че Нова Зеландия се е загнездила, като скрития кадър и в един момент ........ та да видим до къде.
Много сме навити, амбицирани, опитваме се да не си правим излишни излюзии, но каквото каквото и да става, ще се борим и се надявам да успеем.
Венсеремос.
Пише Жеко, Ина спи и ще чете утре след като се събуди.
1995-6-7 бяхме се навили с нашите кумци (страхотни хора) да отпрашваме към Канада, но паралелно следихме и възможностите за НЗ и Австралия. Нашите приятели и двамата се занимаваха с телекомуникации след МЕИ, но ние с жена ми започнахме работа в добри фирми, добре заплатени, с переспектива за развитие и се седнахме на д-то, решавайки, че в тази държава нещата все трябва да потръгнат. През 2000 година след много инфарктни ситуации кумците отлетяха по кебекската процедура т.е. френската за Монреал, а ние си останахме и си вгледахме с оптимизъм и положително мислене напред в бъдещето на местно ниво.
Да, ама не.
не се оплакваме от материално положение, но всичко останало, което ни заобикаля направо ни изправя на нокти.
Аз съм пътувал не малко - Китай, Зап.Европа - Германия, Белгия, Холандия, Гърция, Румъния, но през 2010 реших да заведа съпругата ми (бях и обещал нещо по-романтично) на една 15 дневна обиколка в Италия. Сами организация - полети, рент-а-кар, хотели, вили и прочие маршрут Форли - Милано - покрай Генуа - Портофино - Пиза (да вземем наши приятели, които кацнаха там) - и се установихме за няколко дни в Тоскана в една вила от 18-ти век и от там Флоренция - Сиена - Сан Джеминяно - Модена - Равена - Венеция (гондоли и траторийки) и беж обратно към Форли.
Имаше определено смесени чувства, но големият парен чук се стовари като започнахме да захождаме към летище София, всичко отдолу сиво и безлично, кално и неподредено ииии.....размисълът от 1997 пак се завърна.
Но най-решаваща се оказа Англия с едномесечния ни престой там - аз да се уча да карам курсове за лодки (детска мечта) и да си взема UK сертификати, жена ми на готварско училище, двамата на 280 км един от друг.
Е, като видяхме колко спокойно си живеят англичаните (ние бяхме в провинцията), как никой никого не обвинява, как си помагат и ти помагат без да ти навлизат в личното пространство. Сблъсъка с професионализъм и стандарт, подреденост и положителни емоции ни отключи окончателно.
Та след този пътепис да се върна на темата:
- обичам морето, океана, лодките - и в това отношение НЗ е най-близка до Англия по организация.
- климата е приемлив, всичко е красиво и зелено
- за хората и отношението им, начина им на живот и как го възприемат сме чували само хубави неща от познати
- Има страхотна природа, а ние много искаме останалата част от живота ни да е много близко до природата и свързана с нея, а не всяка сутрин да излизам и докато си поема дъх и да нагълтам 2 шепи прахоляк
- да си карам колелото без глутница кучета да скачат отгоре ми
- подредена и организирана държава (всичките ни познати, които емигрираха насам - натам след години, като се видяхме в България изглеждаха толкова спокойни, позитивни, усмихнати, подмладени и удохотворени хора - нищо общо с това, което бяха преди
- жена ми иска да се занимава с готвене - там хората ценят добрата храна
- дъщеря ми (но и всички) умираме за морски продукти
- най-вече искам да махна детето от това образование и среда, и да му дадем повече шансове.
- и т.н. и т.н.
Но за НЗ съм чел още като ученик. Аз много си падах по приключенските романи на Джеймс Фенимор Купър и т.н., но имаше един "Капитани на фрегати" (още си го препрочитам от верем на време) издание 1977 автор Николай Чуковски. В него се разказва за велики мореплаватели като Джеймс Кук и Нова Зеландия, разбира се. Има и една творба в същата книга "Матросът Ръдърфорд в плен у Новозеландците". Та се оказа, че Нова Зеландия се е загнездила, като скрития кадър и в един момент ........ та да видим до къде.
Много сме навити, амбицирани, опитваме се да не си правим излишни излюзии, но каквото каквото и да става, ще се борим и се надявам да успеем.
Венсеремос.
Comment