Адаптация на малки деца в приемащата страна

[tsvetelina1106]

Чуденка, недей да гледаш толкова елементарно и опростенчески на тези неща - не смесвай професията на човека с неговата личност (в момента има неизправност в компютъра ми, поради което се налага да пиша без препинателни знаци) А и погледни в какъв гещалт се поставяш - словесна помия, отвращение Нима тези думи подхождат на жена Чуденка, докажи че си жена, все пак В живота съм Цветелина, а не Клиничен психолог Имам право на своите чувства и на изразяването им На мен не ми допадна от самото начало фамилиарниченето ти във форума, защото това е белег на недостатъчна култура, докато моето е неовладяна емоционална реакция, каквато е присъща и на психолози от най-голяма класа, повярвай ми (Не че се имам за такава) Освен това, ако се фокусирам достатъчно, може би ще успея с имиграцията в Нова Зеландия
Исках да започна първо с книгата на Хофстеде, но поради интереса към другата тема, тази за децата, ще дам предимство на нея
И така, на лекция по аномално развитие професорката ни каза, че има наблюдения, свързани със случаи на деца, които развиват псевдоаутизъм при емиграеция в ранна възраст Предстои да се проучи дали причините са и от емоционално естество, или предимно (и засега доказано) неврологични, свързани с това, че децата трябва да изучават чужд език, преди да е поставена основата на родния им език Тази основа би следвало да е стабилизирана на около 5-6 годишна възраст, в зависимост от индивидуалното развитие, и не е препоръчително преди навършването на тази възраст и пълното овладяване на родния език, да се пристъпва към изучаване на чуждия език Това може да доведе до неврологичен срив и поява на симптоми, които наподобяват аутизма, но в действителност не са това Подобни особености, както и всякакви други не отзвучават с времето, а само се стабилизират Затова при всякакви отклонения в развитието на детето (например късно проговаряне, желание да си стои само с майка си, отбягване на игрите с деца, прекалена подреденост и други подобни, неприсъщи на децата), е добре да се проведе консултация с психолог Казаха ни също, че в случаи, при които родителите са с различна националност, т е носители на различен език, всеки трябва да говори с детето на майчиния си език, независимо от това в коя страна живеят Поисках да разбера повече подробности, за да ги споделя тук, но преподавателката ми обясни, че всеки случай е индивидуален
Засега трябва да приключа Ще пиша по-късно, разбира се, освен ако не сте ме изритали от форума Не мислете лошо за мен Хората, които ме познават никога не биха ме нарекли простак А колкото до Чуденка, тя само потвърждава теорията на Хофстеде Но затова по-късно

[Jorje]

Отг: Почистване на спам потребители

Здравей tsvetelina1106,

Безспорно темата е доста интересна и си мисля, че всеки родител би я взел под внимание. Ясно е обаче, че човек няма как да чака децата му да пораснат до определена възраст и тогава да емигрират. Според мен същественото в случая е как да предпазим децата от подобни проблеми? Има ли някакви практики или съвети на специалисти как те могат по-леко да понесат промяната? И още - всеизвестно е мнението, че колкото са по-малки децата толкова по-бързо и лесно се "пригаждат" към новата среда. С написаното от теб, нещата изглеждат по друг начин. Разбира се винаги има изключения ( и съм сигурен,че никой не иска да е от тях).

Затова си мисля,че ако преподавателката ти сподели малко опит, наблюдения и съвети по конкретни случаи ще е от полза.

Лично мнение.

Поздрави,
Jorje

[chudenka]

Отг: Почистване на спам потребители

Jorje, предлагам да се отвори нова тема за адаптацията на децата в чуждоезична страна, защото това действително е интересно и касае голяма част от съфорумците. А и може хора с опит, чиито деца вече са преминали през въпросната пренастройка, да споделят личен опит. Но за да не спамим темата за спам потебителите, може би е най-удачно да се отвори нова.

tsvetelina1106, нямам никакво желание да отговарям на провокациите ти и личните нападки. А да доказвам нещо пред теб няма да се случи никога. Нивото ми на култура и женствеността ми пък съвсем не искам да коментирам, вярвам, че това са все качества, за които може човек да отсъди само, ако ме познава лично.

[Jorje]

Отг: Адаптация на малки деца в приемащата страна

Chudenka,

Съгласен съм за отварянето на нова тема. Лошото е,че аз поне няма какво да добавя в нея тъй като съм още далече от заминаване. Но пък със сигурност има съфорумци, които вече са зад граница и могат да споделят мнения.

Ще разгледам форума къде ще е удачно и ще го предложа.

Поздрави,
Jorje

[tsvetelina1106]

Отг: Адаптация на малки деца в приемащата страна

Здравейте,
Jorje, нали това обясних, че въпросната преподавателка нямаше желание да коментира случаи. Но ако ме питаш какво бих направила аз в подобна ситуация, бих ти казала следното: или ще оставя детето си в България при обгрижващи баба и дядо до навършването на тази възраст, като уговорката е, че трябва те самите да умеят и да контактуват с него, и да съдействат за изразяването на чувствата и емоциите му, както и за когнитивното му развитие, или ще го взема със себе си, като се постарая да му осигуря компания от деца, които говорят родния му език, т. е. да общувамe с други емигрантски семейства. По принцип смяната на езиковата среда e много стресираща и за възрастни и това съдейства за отключването на тежки психотични състояния, ако човек има наследствена предразположеност към това и ако няма социална среда, която да го подкрепя. Иначе най-добрата защита за детето е майката и бащата да бъдат емоционално откликващи, да се интересуват от това как то се чувства, но без да се вторачват в него, да не се държат амбивалентно, демонстрирайки ту прекомерна любов, ту омраза, защото тогава то няма как да изгради несъзнавания образ на своето тяло, и това впоследствие ще създаде множество сериозни проблеми. Много е хубаво, когато майката, колкото и образована да е, се държи като обикновена добра майка, която му позволява да кани приятелчетата си, с които тя самата се държи благосклонно, позволява им да разхвърлят и така нататък - да се държат като нормални деца. Най-много проблеми за децата си създават образованите силно тревожни майки, които имат големи амбиции по отношение на децата си, но не са емоционално откликващи, като вместо това предпочитат авторитарния стил на общуване и протекциите. Най-благоприятни за детето са родители, които са семпли, неусложнени хора, дори необразовани. А бащите само ако знаеха колко са важни. По време на бременността и в първите месеци след раждането ролята на бащата е да осигурява комфорт за майката, защото начинът, по който тя се чувства автоматично се отразява върху състоянието на детето. На по-късен етап той трябва обезателно да се сприятели с него и да направи така, че то да го възприема като човек със своите слабости и силни страни. За детето действително е много важно баща му да е успял, но ако той не е такъв, това може изцяло да се компенсира чрез уравновесеното и приятелско отношение на бащата. Искам да препоръчам чудесната книга на Ги Корно "Отсъстващи бащи -изгубени синове", където са описани по-подробно травмите от емоционалното отхвърляне и /или отсъствие на бащите.
Също искам да предупредя, че дете до 12-месечна възраст не е добре да се отделя от майка си. Едни от най-големите капацитети по отношение въпросите за децата, са Виготски и Пиаже (и разбира се Фройд, Долто, Уиникът). И двамата са на мнение, че колкото по-отрано детето започне да се занимава с неща, които съдействат за мисленето и речта му, толкова по-добро развитие ще има. Не бива обаче да се предявяват прекомерни изисквания пред децата, защото много често невротичното заекване се появавява, когато дете с изпреварващо езиково развитие, е карано да произнася дълги стихотворения наизуст пред гостите, да разказва дълги истории и така нататък, което не е норма за възрастта му. Помня, че когато дъщеря ми беше дете, каквото нарисуваше, веднага го закачах на стената. Казвах й, че рисува страхотно, въпреки че всички деца обичат да рисуват. Сега тя е художник дизайнер и е отлична студентка. Казват, че е много талантлива и наистина умее да рисува. Всичко това нямаше как да се случи, ако не я бях подкрепяла от ранна възраст, но аз например допуснах грешката да я привържа прекалено много към себе си и да не й предам своите домакински умения. Към 4-годишна възраст всяко дете трябва да умее да изпълнява основни дейности, които се съотнасят към неговия пол, защото така то си осигурява своя ниша в семейството и основание за гордост и собствена значимост. Също да кажа и това, че по-често се случва деца на нискоинтелигентни родители да покажат по-голям интелектуален напредък, в сравнение с тях, отколкото деца на образовани интелигентни родители, макар че все пак общото ниво на интелитентност при вторите е по-високо, в сравнение с първите. Може после да ви пиша и за особеностите във възпитанието в зависимост от класовата принадлежност. Засега толкова. Не зная дали ще пиша утре, защото се натрупа много за учене. Поздрави,
Ц.

[Jorje]

Отг: Адаптация на малки деца в приемащата страна

До тук звучи доста добре. Възникнаха някои въпроси, но по-добре утре на свежа глава да ги напиша, че малко да ги помисля.

Интересна ми беше частта за възпитанието на децата ( особено за домашната работа). Помня, още на ме мен на времето никак не ми се подреждаше стаята, но ...

Поздрави,
Jorje

[chudenka]

Отг: Адаптация на малки деца в приемащата страна

tsvetelina1106, само да вметна, че последният ти постинг беше интересен. По принцип се интересувам от методите за възпитание на децата, въпреки че осъзнавам, че няма единствено правилен подход, тъй като децата са различни.

Аз мога да споделя не точно личен опит, но опит на мой познат, който замина със семейството си за Канада преди няколко години. По това време едното му дете беше на около 5-6 г., а другото - на 2-3. Децата си играят със съседчета канадчета, ходят на градина и училище и много им харесва. Дори са сменили въпросните заведения, тъй като се преместиха да живеят в друг квартал около година след установяването в Канада. Може би важна роля изигра и фактът, че в началото известно време след преместването в чужбина, стояха вкъщи с майката. Няма от къде да съм сигурна, разбира се, мога само да гадая.

[tsvetelina1106]

Отг: Адаптация на малки деца в приемащата страна

chudenka, забавих се с отговора, защото имам авгажименти. Замислих се над това, което си писала за децата на своята позната и ми изникнаха две хипотези: първата е, че децата действително се чувстват добре, защото всичко е наред в собствените им семейства и имат добри и подкрепящи родители. Всъщност в уязвима позиция е малкото дете, но за да се развие подобно отклонение, може би трябва да има диспозиция към това. Втората ми хипотеза е, че твоята позната спестява от истината, защото последното нещо, което един човек ще признае, е, че детето му не се развива, както трябва. Затова много родители отричат проблемите на децата си и не ги овладяват в ранна възраст, когато това е лесно. По принцип децата непрекъснато сменят състоянията си, като гравитират между норма и патология. Задача на майката е да прикрие патологичните прояви от външните хора и да осигури нормална среда за стабилизиране на детето. Трябва да ти кажа, че това, което за възрастни е патология, за децата може да бъде норма. Например едно дете до 7-годишна възраст може да каже, че вижда насреща си Питър Пан и да си разговаря с него. Имало е такъв случай от практиката на моя преподавателка, при която ужасената майка довела детето си. Жената била успокоена, че до 7 години това е напълно естествено и означава най-вероятно, че детето има по-творческо и интуитивно възприятие за света. Само да вметна, че е много полезно децата да си играят с вода, с кал, а ако едно дете поиска аквариумче с риби, родителите му трябва да са спокойни, че всичко с него е наред. Или ако е било болно, това е признак, че се възстановява. Мога да напиша и за проблемите с напикаването при децата, но не искам да отегчавам другите, все пак форумът наистина е с различна тематика.
Ако момчето, което се интересуваше от стратегии за справяне със заекването, ми пише на лични, за да ми напомни кой е, ще му върна отговор на личната поща. Знам конкратна и полезна информация, която определено представлява интерес. Поздрави,
Цветелина

[chudenka]

Отг: Адаптация на малки деца в приемащата страна

В случая с моите познати в Канада разговарям с таткото, а не с майката. А децата ги видях съвсем наскоро със собствените си очи и по-малкото си игра с моето собствено. Разбира се, отново подчертавам, че това е просто пример, за който знам. Какви трудности конкретно са срещнали и как евентуално са ги преодоляли, не мога да кажа в детайли. Споделям го, като пример за семейство, заминало с малки деца, които очевидно доста добре са се адаптирали.

tsvetelina1106, не се притеснявай, не е имало забавяне с отговора. Не гоним нормативи, всеки си има куп лични ангажименти. Никой не е натоварен с конкретни очаквания. Вски пише, когато може, колкото може.

[permutation]

Отг: Адаптация на малки деца в приемащата страна

Макар да съм съгласен че сигурно рисковете, а оттам и вероятността, от проблеми при децата нарастват в ранна възраст при тяхната интеграция в чуждоезикова среда, това със сигурност поне се балансира от нашето желание да ги видим добре приспособени в новото общество а това става по-лесно когато са малки.
Все си мисля че след като 30% от американците са си чисти немци (по произход), едва ли проблема е толкова сериозен. Да, сигурно може да се спори че немския е близък до англиския, както и че през 19 век те са пристигали на големи компактни маси в Америка, но факта си е факт - големи и успешни имигрантски общества са изградени от смесване на хора с различен майчен език.

В тази връзка смятаме това лято да запишем децата на английски езикови курсове, лятно училище или нещо подобно... Някой може ли да препоръча подходящо училище, курс или друга идея?

[chudenka]

Отг: Адаптация на малки деца в приемащата страна

permutation, аз съм разсъждавала на същата тема. Това, което съм виждала, като подход и ми допадна са множество рисунки, картинки, пишат/сглобяват проекти, които залепят по стените в коридорите и стаите, т.е. явно превръщат ученето в игра. Ако всички езикови училища го правят - чудесно. Имам твърде скромен опит с институтите за езикови обучения и съм малко предпазлива в препоръките си за конкретно място, още повече що се касае до дечица. А може и да отидете с тях, след като набележите някое и друго място, за да видят дали им харесва обстановката. На тази възраст смятам, че тя е много важна, а и вероятно самите деца ще са почувстват добре от факта, че търсите мнението им и ги ангажирате в процеса по търсене на най-доброто езиково училище. Не съм специалист, но така бих постъпила аз.

Пробвали ли сте да ги занимавате ей така, между другото, в домашна обстановка? Например аз съм опитвала следното нещо - пътуваме с колата, минаваме през тунел (моето дете обожава тунели) и аз казвам "Знаеш ли как е "тунел" на английски?", след което казвам думичката. Идеята ми не е била да му я повтарям непрестанно, колкото да въведа чуждия език, като нещо интересно и естествено. Записахме го на английски език в градината горе-долу по средата на учебната година, но скоро имаше открит урок и видях, че нещичко е научил. Отделно го хващам да си повтаря понякога изрази. Веднъж си мие ръцете и бърбори "Good morning, everybody...", много се изненадах.
Друго, което съм правила, е да му пея песничката от филмчето "Charlie and the numbers" от BabyTV. Дори да не разбере какво точно пеят, поне да научи цифрите и да му е забавно. С други думи смятам, че при добър подход, родителите могат да имат голяма роля в обучението на децата.

Надявам се, след като направите своето проучване, да споделите резултатите и вашата гледна точка с останалите. Успех!

[permutation]

Отг: Адаптация на малки деца в приемащата страна

Опитвали сме да ги учим под формата на игра, но това не е достатъчно. Жена ми преди няколко дни е била на открит урок по английски на големия ни син (6 год) и е качила видеото в юТюб да го видя - за разлика от миналата година ми се стори, че новата преподавателка се справя блестящо - беше с много добър акцент, направо се зачудих защо преподава в детска градина (всъщност това са външни фирми). Първоначално започна урока като тя им говореше на български а децата отговаряха на англ. а след това премина изцяло на английски и децата пак отговаряха. Разбира се става дума за прости диалози.

Засега, жена ми е набелязала Summer schools на Британика и Anglia-school в Пловдив.