3a Бразилия... NZ и още нещо

[Gianni]

Алелуя мили братко… както казваше мнимото отче в добрия стар уестърн Кет Балу. Най сетне някой от модераторите или там който е се смили и ми разреши да споделям/пиша във форума.
Eдни прекрасни стихове, които не се отнасят точно за маорските земи, но по смисъл са близки.

Ах как искам да замина,
вече съм съвсем голям.
Ето "Дон" и "Магдалина"
ходят всеки месец там.

Безчислена флотилия
изпратил съм в Бразилия,
а сам стоя на кея.
Ще видя ли Бразилия?

Там тропично слънце грее,
там е друго, там е юг.
Армадили, ягуари -
де ще ги намериш тук?!

Бразилия, Бразилия,
ще видя ли Бразилия,
преди да остарея?

Пожелавам успехи в начинанията на всички настоящи и бъдещи кивита от Бг произxод! И преди всичко дано се развива форума все в тоя дух на взаимопомощ и разбирателство, защото информацията дадена тук е слабо казано полезна, тя направо е безценна. Ако преди много години имаше такъв масов достъп до днешния интернет мнозина нямаше да допуснат поредиците от авантюри и да си съсипят бъдещето обикаляйки света, като астероиди без цел и посоки.

[Gianni]

Отг: 3a Бразилия... NZ и още нещо

Продължавам да си пиша в тази тема, за да не бъркаме полезното с приятното по форума. Попрочетох доста интересни и полезни нещица из блоговете зa различни въпроси вълнуващи нашего брата. Да, както вече споменах по-горе чудесен е форума. Проблема е обаче следния и не му намирам разумното обяснение: Защо от не знам си колко сънародници в NZ, реално заинтересуваните от споделянето на безценната информация (нека да не забравяме, че тя е придобита с много усилия, загуба на лично време и прочее) са една шепа хора?! Повечето от задаващите въпроси са нови кандидат емигранти - О'к да кажем, че е нормално и това. Нима останaлите, които вече са се устроили по някакъв си начин, не ги вълнуват разни проблеми, за които би могло да има ползотворни общи дискусии?! Не казвам че няма такива, но... Не искам да ме разбирате погрешно. Хора, тук повечето теми са от 2012, 2013-та и нямат развитие по-нататък! Живец му е нужен на този прекрасен форум! Всички ли са толкова много затрупани от задачи, та само четат и бегат?! Странно. Е, поне за мен си така го виждам.

p.s. Пропуснах и още нещо. Въпрос към модераторите: Защо този раздел е само за регистрираните потребители?! Така или иначе гостите на форума не могат да коментират по темите, а само кротко да си четат. Не виждам и някаква секретност да има в тук публикуваните дискусии. Нищо лично разбира се, само питам.

[NikiG]

Re: 3a Бразилия... NZ и още нещо

Джани - задаваш болезнени въпроси и аз и като модератор и като писател/споделител (каква хубава дума само измислих), и като устроен вече добре в Нова Зеландия ще се опитам да ти отговоря.

1. Устроените в ОЗ/НЗ - животът ни грабва и нещата, които в началото са ни правили впечатление при пристигането и при първите стъпки, вече ги приемаме като част от ежедневието, очакваме ги, и съответно не ни правят впечатление. Да не говорим, че при толкова много възможности за прекарване на ежедневието, или семейни ангажименти, споделянето с виртуалната публика не е приоритетно. Да не говорим за тези, които нямат никакво намерение за писане. И последно, след вече близо 4г в НЗ (аз поне), вече не следя толкова много нещата с емиграцията и не знам текущите развития в програмата, освен новините за засилен имиграционен поток от порядъка на 50К души годишно.

2. Тези които тепърва се устройват в НЗ/ОЗ - при тях нещата са, че ги гони българският манталитет да не урочасат нещата. Не могат да си намерят работа или търсят предложение за работа, защото времето на не-жителската им виза изтича. Те няма да споделят, защото видиш ли, следващата седмица им предстои поредното интервю, и току-виж не ги взели на работа и всичко пропаднало (естествено заради това, че са споделили с форума).

3. Само за регистрирани потребители - заради многото спам. Всеки ден се регистрират по няколко човека, които са спам. Като един от модератор трябва да преценя кой е спам от самото начало и да одобря или отхвърля регистрациите. Обикновено не греша, защото работя отдавна в сферата на информационните технологии, но не е невъзможно да одобря спамер или да отхвърля реален потребител на форума. Няма секретни неща, които са казани в публичния форум и може да се видят без регистрация/логин (освен изричните модераторски раздел, докладване на мнение и "само за регистрирани" - ясно защо).

4. Тези в БГ - не ми е много приятно, когато ми пишат хора на лични да ме питат за неща, които спокойно могат да напишат във форума. Спокойно може да се пише под псевдоним или само с първо име без да ги е страх, че настоящият им работодател или който и да било в България ще разбере. Или им е неудобно от изкаран резултат на ИЕЛТС и т.н. Мненията, които пишем всички се очаква да са в добър тон. Не си спомням досега да имаме изхвърлен потребител или цензурирано мнение.

И друго - навремето имаше много силна група "от форума", която се събираше на няколко пъти в София (дори и в някакво село в подножието на Витоша ходихме). Почти всички от групата заминахме, но не малко хора "отпаднаха" - поради една или друга причина емиграцията не се оказа лъжица за тяхната уста (съжалявам за повечето от тях, защото са свестни хора и ми се искаше да успеят в начинанието си). Те пишеха и живо се интересуваха, но уви, явно са се отказали на този етап и не са толкова активни.

Които сме тук сме едно малко ядро, и почти всеки ден проверяваме дали има нещо и да отговорим и да помогнем с каквото може. Това е Поздрави и добре дошъл

[Gianni]

Отг: 3a Бразилия... NZ и още нещо

Има един хубав български филм от 90-те Граница, дори го бяха забранили гадовете, защото не показвал реалноста видите ли значи. Напротив филма си е почти 1 към 1 с това, което се случваше в родната казарма по бай Тошово време. Не искам да изпадам в детайли и да го преразказвам целия, а само да припомня един откъс от лентата. Това е момента, когато залавят един луд избягал по пижама и халат от психодиспансера. Та заловиха го момчета на граничната бразда и както си му е реда го обискираха, при което намериха само една кутия локум в джоба на халата му. Безкрайно учудени го питат: "Ти за къде си тръгнал, бе човек?!"
Веселяка им отговаря: "Ами за Австралия. Как така за къде?"
Младежите падат от коня и в недоумение пак го питат: "И защо точно за Австралия?"
Знаете ли какъв беше отговора, ами още по весел: "Защото там има много кенгура и е топло."

И аз така направих, като лудия - тръгнах с кутия локум в джоба си и то не откъде да е, ами през гарата за центъра именно на Австралия. После се оказа, че съм се отклонил леко във времето и пространството (в съответствие с теорията на относителността, Вселената има 3 пространствени и едно времево измерение). Hо това е една друга история.

[Gianni]

Отг: 3a Бразилия... NZ и още нещо

Ник, привет братко! Знаех си че ще отговориш рано или късно, дори смело мога да кажа - убеден бях в това! Искам обаче да започна с малко лирично отклонение. Моята одисея към тази част на света започна много много по-рано от твоята и завърши през далечната 93-та. Без да се засягаш искам да направя един парагон м/ду моята (неописанa/непубликувана одисея) и твоята Одисея на емигранта от България към Нова Зеландия. Правя го за да дам малък скромен пример на четящите братя, защото не всеки е започнал от Американския колеж и кешовицата на мама и тати обиколките си по широкия свят.

В казармата имахме един майстор готвач бай Филип се казваше, който правеше чудно вкусни кюфтета само от хляб, лук, сланина и подправки (без грам месо вътре!). Не знам защо всички юнаци ги харесвахме, може би защото умирахме от глад след тежките физически натоварвания. Но в един слънчев ден на Влаха му писна от измамата и ревна гръмогласно: Абре, бай Филипе ти докога ще ни баламосваш с тея имитации?!
Бай ти Филипко го гледаше кротко през шибъра (гишето за раздаване на храната) и на въпроса му отвърна с въпрос: Влах, ти знаеш ли защо на мен ми викат "Майстор готвач", А?! Елементарно Уотсън! Защото всеки човек и дори баба ти може да прави кюфтета с кайма. Когато се научиш да ги правиш от това, което имаш под ръка и да импровизираш, така че никой да не се усети, тогава ела да ти дам дипломата си за Майстор готвач.

Да cи кажа предварително и без бой: Не съм потенциален кандидат емигрант за NZ. Повече от 17 години си живея и работя спокойно в Старата Римска Империя, не се оплаквам, имам си мой собствен бизнес, разбирам се добре с хората и т.н. все весели неща. Накратко казано се cчитaм - Italiano vero del origine bulgara.
Регнах се във вашия прекрасен форум, за да си обогатя общата култура и защото видях доста интересни неща за които навремето от тази част на света нямаше почти никаква информация. По него време (в началото на 90-те) интернет общуването в Бг беше на нива 0 и под нея, а отделно историите на старите емигранти са се разказвали в близки семейни и приятелски кръгове, така че поучителния ефект от тях бе също равен на 0 и под нея. Мнозина българи, а защо да не кажа хиляди изгоряха в начинанията си именно поради липса на тази ценна информация. Според мен добре правите, че вие по-младите използвате модерните дадености на инфотехнологиите, за да осветлите тази тъмна материя - мечтата на бедния (образно го казвам, защото има и по-богати люде) за по-добър живот.
Някъде из Фейса прочетох едни др. мнения на нашенци, че видете ли на, те не били емигрирали от лошо, ами ей тъй само щот некой си им слагал прът в спиците там в Бг-то. Тези ала-бала нека да ги разправят на децата от детските ясли, дето не знаят кое е лявото и кое дясното им краченце, та редовно си менкат обувчиците.

Една народна мъдрост от мракобесните години на робството ни казва: Никой от хубаво не е хванал пушката и Балкана. Перефразирано към днешна дата: Никой от хубав живот в Бг не си е стегнал куфарите за неизвестното.
Според мен бумът на големите емигрантски вълни за българина премина през 90-те на миналия век и началото на настоящия. През онези първи години на демокрацията куцо, кьораво и сакато хукнаха, като преяли коне да превземат световната арена. Забелязвам обаче една интересна тенденция тук при вас - наплива продължава с пълна сила. И друго нещо - млади добре образовани люде търсещи работа по специалноста си едва ли не на всяка цена. Да се смее ли, да плаче ли човек като чете тези работи?! Един юнак най-образно го беше споделил във Фейса: "...става дума за здраво бачкане, ако идвате направо от БГ, може да смятате че тук ще е първия истински работен ден в живота ви... парите не са лоши, неприятното е, че майка ви няма да може да се хвали на съседки и роднини какви чудеса сте постигнали в чужбината. Не бързайте да си правите сметка как ще забогатеете безумно, защото и разходите ви тук ще са по-големи от тези в БГ. Избягвайте работа която е вредна или опасна, защото ако си скапете здравето, ще ви струва повече отколкото сте изкарали..." и т.н.

Не ме разбирайте погрешно - не се опитвам да търся кусури на никой от вас. Аз самият съм емигрант отпреди повече от 20 години и много добре знам за какво иде реч. Днес светът вече отдавна не е това, което беше (моята максима) и да тръгне нормален човек тепърва да емигриpa през 2015-та поне за мен лично граничи с лудост. Ако има интерес мога накратко да разкажа на некои хора, какво означава да си продадеш апартамента, да грабнеш "под мишка" малките си невръстни деца и да хукнеш за Австралия през Камбоджа, Тайланд, Малайзия, Сингапур, Индонезия та чак до Папуа Нова Гвинея и то в момент, когато всички нормални хора бягаха презглава към US, Канада и Европа... В крайна сметка да останеш с широко отворени уста и очи гледайки заветния мираж Австрaлия, как синее далеч през океана, загубил всичко и без идея, как можеш да се върнеш обратно. Благодаря на дедо (Бог да го прости човека), че навремето ме научи добре да играя на Не се сърди човече. За тези които не са чували за играта, само искам да поясня накратко: Целта е да тръгнеш с една пешка от 0-та и с помоща на числата от хвърляне на зарче да си докараш пешката в средата на таблата. Звучи лесно на пръв поглед, но в правилата на играта, тези които те застигнат те връщат в самото начало и за съжаление това може да продължи до безкрай за теб, докато те доволни са вече в центъра на играта. Та именно поради уменията придобити от тази игра не допуснах кораба ми да потъне изцяло покрай бреговете на Promiseland. Както би казал нашенеца: Та такива ми ти работи, брат.

p.s. I've never sailed the Amazon, I 've never reached Brazil, But the Don and Magdalena, They can go there when they will!

[NikiG]

Re: 3a Бразилия... NZ и още нещо

Все още има хляб за пишман-емигрантите. Имам предвид, че все още могат да намерят един по-добър живот от този, който им се предлага, ако почнат от нулата в Европа и САЩ.

Вярно не всеки е почнал от Американския колеж и се радвам, че имах тази възможност и съм безкрайно благодарен на родителите си за финансовите жертви, които ми дадохда възможността да уча там 1992-1997. Всичко останало, обаче, съм постигнал сам в САЩ (с изключение на едни $1000, които никога няма да забравя) помощ от тях през първите месеци на пребиваването ми там. Естествено имаше и много късмет и възможности, които днес не би имало за един 20г пикльо като мен тогава.

В момента мястото за нов живот е в най-новия свят. И затова сме се събрали тук да се опитаме да помогнем на тези, които се опитват и имат възможността да променят живота си.

[permutation]

Re: 3a Бразилия... NZ и още нещо

Има и един друг нюанс на това защо повечето хора не са активни във форумите:
ОЗ(НЗ) е емигрантка държава - тук се стимулира претапянето. Никой не го афишира официално, но желанието за откъсване от корените и поглед фокусиран само напред се възприема като предпоставка за успех. Голяма част от по-старите емигранти в Сидни вече са успели да достигнат стандарт и сега се опитват да се върнат към корените. През първите години месомелачката е жестока защото и очакванията към живота са високи.

Gianni "Rodari" според мен за голяма част от новите емигранти с добри професии, мотива за емиграция не е финансов, а много по-комплексен и индивидуален.

[Gianni]

Отг: 3a Бразилия... NZ и още нещо

Все още има хляб за пишман-емигрантите. Имам предвид, че все още могат да намерят един по-добър живот от този, който им се предлага, ако почнат от нулата в Европа и САЩ...
В момента мястото за нов живот е в най-новия свят. И затова сме се събрали тук да се опитаме да помогнем на тези, които се опитват и имат възможността да променят живота си.

Съгласен. Хляб за пишман и непишман емигрантите винаги е имало и ще има, докато има богати хора по Земята, които с радост са готови да ти смъкнат кожата от гърбината. С малки изключения: Нищо ново под Слънцето. Казвам поне от 2 000 години насам, а може би и от преди Рим. Робовладелския строй продължава с пълна пара.
И много точно казано Ник: ...тези, които се опитват и имат възможността да променят живота си.
Защото това е простичката истина: Едни са желанията, а други възможностите на човека.

ОЗ(НЗ) е емигрантка държава - тук се стимулира претапянето. Никой не го афишира официално, но желанието за откъсване от корените и поглед фокусиран само напред се възприема като предпоставка за успех....
Голяма част от по-старите емигранти в Сидни вече са успели да достигнат стандарт и сега се опитват да се върнат към корените.

Преди време прочетох едно изказване на австралийската прайм миниcтърка относно емигрантите, цитирам го по смисъл: Или сте с нас, или против нас, щом искате да живеете тук. Перфектно - чист расизъм! Не може да искаш от хората да си променят националната идентичност, само защото си им дал подслон и храна. Опитвам се да ги разбера, но не ми се връзва нещо. Ти сам го казваш: ...тук се стимулира претапянето.
Голяма част от старите емигранти се опитват да се върнат към корените си и е разбираемо напълно. Навремето работех за един американец милионерче, та той ми казваше: Може да си много богат, но в една чужда държава винаги си оставаш чужденец за местните.
На стари години милите нашенци искат да си купят индулгенции за съвеста си - нормално избива ги на носталгия.

[permutation]

Re: 3a Бразилия... NZ и още нещо

Gianni, да приписваш на хора които дори не познаваш грехове (и опити за изкупуването им), които те имат само в твоите очи е меко-казано некоректно! А това, че те са успели в нещо, в което ти си се провалил подсказва озлобеност като твоя мотивация да го правиш - "чешеш се там не-където те сърби"

При всичките недостатъци на Австралия, тук ти се дава равен шанс и останалото е въпрос на собствени качества дали ще успееш и ако има някакво деление е по-скоро на база материален статус - в смисъл, че различните класи си имат различни проблеми и интереси, теми за разговор. Обаче всеки се бори и с малко шанс може да нареди живота си както му е угодно.

В Европа дори и да си успешен в чужда държава си оставаш чужденец и в този смисъл "претапяне"-то в Оз е положителна величина и никой не го налага със сила. Това е по-скоро изкристализирана мъдрост заложена в подобен тип общества - ако искаш да си успешен, трябва да си склонен да се претопиш.

Ти също си емигрант но в държава, откъдето местните бягат към държави с по-добър стандарт и възможности за развитие. Много италианци пристигат и в Австралия. От северна Европа, обаче идват по други причини - "лайфстайл" - може би тази рекламна закачка ще ти помогне да излезеш от затъмнението

http://youtu.be/Bey3pNfQdHw

Българите от последната вълна са твърде разнородни, за да се обобщят.

[Gianni]

Отг: Re: 3a Бразилия... NZ и още нещо

Gianni, да приписваш на хора които дори не познаваш грехове (и опити за изкупуването им), които те имат само в твоите очи е меко-казано некоректно! А това, че те са успели в нещо, в което ти си се провалил подсказва озлобеност като твоя мотивация да го правиш - "чешеш се там не-където те сърби"

Ммдааа... Италианците имат една хубава максима: Света е прекрасен, защото е шарен.
Изказал съм си моето лично виждане, мен. Има демокрация, свобода на словото, вероизповеданията и т.н. Ти как мислиш, щеше ли Света да е шарен, ако всички разсъждваха само като теб или като моя милост?! И още нещо - не съм съдия, нито прокурор (е бях ченге известно време, но това е една др. тема), та в този ред на мисли - никого не съдя за делата му! Споделям, мен (а може би мем)... казвам и затварям пояснението!
Радвам се все пак, че с леко провокативните си писанки успях да изкарам поне теб от дълбоката хибернация в която са изпаднали потребителите на форума. Както повечето примати, човекът е социално същество, което се отличава с желанието си да общува с ближните си, да разбира и влияе на света около себе си...

Виж това за индулгенцията го казах имайки в предвид една реална история от моето семейство. Или казано с две-три думи - имахме богати роднини в ОЗ (по-точно Мелбърн), които през 80-те идваха в Бг и искаха да ме осиновяват. Историята е интересна, увлекателна, поучителна... Не мисля че е нужно да я разказвам пред анонимна публика. Мога само да кажа, че с филантропското си намерение искаха да направят точно това - да получат индулгенция за съвеста си.

А и ти как разбра че съм се провалил (от това което съм споделил ли?!). Напротив постигнал съм много повече отколкото бих направил в ОЗ. Имам си успешен мой си личен бизнес, работя за себе си, имам си служители, автомобили, респект от местните . Ти предполагам бачкаш за някое ози от зори до късен мрак и си щастлив по своему. Ами нема лошо в това. Пожелавам ти да си жив преди всичко, защото много здрави се споминаха и извинявай, ако има нещо с което съм те предизвикал. Разни хора, разни идеали.

[permutation]

Re: 3a Бразилия... NZ и още нещо

А представи си ако беше успял да развихриш твоите талант и предприемчивост в либерална държава, където никой не ти налага ограничения и успеха е изцяло в твоите ръце...

[Gianni]

Отг: 3a Бразилия... NZ и още нещо

Ако хипотетично се опитам да си ги представя нещата за миг, то предполагам имаш предвид - още по-голям и успешен бизнес. Реално си прав, ако си го написал чистосърдечно и без да заиграваш иронично в нашенски стил. В либералната 03 точно това са постигнали преди много лета и моите роднини, от точка 0 в началния етап на състезанието са взели Grand Prix на финала. Иде реч за голяма транспортна фирма + много други екстри, които са притежавали. Бог да ги прости цялата ми австралийска рода, отдавна са във "вечните ловни полета".
Аз просто исках да положа по една китка на паметниците им, но не ми се получи. Съдба човешка, какво да се прави. Една врата се затваря, а друга се отваря след нея. Явно Фортуна е искала да си остана в Европа.

[MyCTaKaP]

Отг: 3a Бразилия... NZ и още нещо

Преди няколко години, когато започнах да се подготвям за идването ми в НЗ, мои приятели ми препоръчаха да използвам всяка възможност да си упражнявам уменията по говорене на английски език. Отново по тяхно предложение се включих към организираната безплатна пешеходна обиколка на София, където се оглеждах за потенциални англоговорящи "жертви", с които да поговорим 20-30-60 минути след обиколката. Като цяло смятам начинанието и отделеното време за много полезно.

Съща така създадох полезни контакти. Например така срещнах Антъни -австралиец, които се беше запътил към Украйна да се ожени и да създаде семейство. Спомням си, че бях много учуден и го попитах прямо "Защо?". Той ме погледна ще кажеш, че знаеше отговорите на всички въпроси и ми каза - "Знаеш ли, май всеки иска да бъде там където не е." В днешно време Антъни живее в Турция и работи като преподавател по IELTS. Много е доволен - с голям интерес попива от местната култура и граби с шепи от местните блага. Радва се на храна, песни, танци и дори местни обичаи. Може би така, както ние го правим на срещуположната страна. Наскоро посети България за да отиде до Бузлуджа. Вече му е мерак да опита сладостта на друга близка държава като например Полша.

Цялата тази история ме накара да вярвам, че възможностите за пътуване и потапяне в други култури никога не са били толкова богати, колкото палитрата предлагана от съвременния свят.

Като че ли идването на другия край на света не е свързано само в надеждата за по-добър живот, а включва известна доза мечтателство и авантюризъм, та дори... ексцентризъм. Хората, които идват насам не бягат, а търсят...

[Gianni]

Отг: 3a Бразилия... NZ и още нещо

Като че ли идването на другия край на света не е свързано само в надеждата за по-добър живот, а включва известна доза мечтателство и авантюризъм, та дори... ексцентризъм. Хората, които идват насам не бягат, а търсят...

Браво много точно казано, Ице! Именно минимум трябва да си мечтател, авантюрист в добрия смисъл и ексцентрик до някъде, за да се впуснеш в търсене на новото си начало. Знаеш ли искам да разкрия една малка лична тайна. За мое огромно съжаление точно тези 3 качества не се понравиха навремето на нашего брата от "българската общност" в Сингапур и направиха всичко гадно възможно да си тръгна от там (за което им благодаря!). Хората бяха се устроили по некакви си измислени междуправителствени спогодби с китайците, имаха осигурена работа и жилища, децата им на училище и т.н. Ооо Господи, каква заплаха видяха те при идването на Авантюриста (както ме нарече дори тогавашния Бг консул). Просто за тези мекотели не беше нормално, някой откаченяк да тръгне на своя глава и със собствени средства да си търси щастието по широкия свят. Дори предполагам, че в момента повечето от тях са в ОЗ, защото още тогава си го мечтаеха. Както и да е, не им се сърдя за нищо сега, може и да са били прави за себе си.
После какво излезе тук в темата, че аз съм бил завистника на преуспелите нашенци. Ех, да си призная честно весело е да общуваш с разни хора, дето имат разни идеали. За себе си се гордея, че постигнах всичко сам и то благодарение най-вече на упорството си да вървя все нагоре и нагоре по пътеките криви. Поел съм по този път вече, дори не мисля да се връщам Старта е далече.(това са думи от една рапърска песен).

Сега се сетих за един трогателен момент от онези години. В един слънчев ден отивам в българското консулство, защото се искаше някаква бележка подписана от консула (във връзка с документите ми беше нещо). Навън жегаааа, влагааа... 50°C на този горещ асфалт и гумите ти направо се топят... Намерих сградата след много лутане, влизам а вътре офиси до покрива, там в един от тях се помещаваше нашето консулство (не знам сега как е, тогава нямахме посолство в Сингапур). Та накратко учтиво чукам на вратата, отваря ми някаква китайска лейди с усмивки, поклони и прочее салтанати и ме кани най-любезно да заповядам на Бг територия. Какво мислите беше първото нещо пред погледа ми?! Ами не, не е това дето си го помислихте. Видях един дебел размазан потен плужек, който се беше разплул зад още по-огромното си бюро. Погледна ме кисело и мрачно, а аз даже не му бях казал за какво го търся. Пита ме плужека в прав текст: Имаш ли заявена среща с мен?! Отговарям му весело: Ами, не ваше величество. Грешен отговор!!!
А той още по-кисело проломоти: Сори отивам на обяд, мен. Ако искаш намини да се видим некой друг ден от годината.
И от негова страна това беше... почти веднага го видях, как мазно се изтърколи към вратата и изчезна от погледа ми.
Интересния момент обаче е друг. Аз така се парализирах образно казано от поведението му, че направо за миг забравих кой съм, от къде идвам и за къде съм се запътил. Направо си зяпах с широко отворени очи и уста. В един момент ме пробуди вежливия глас на китайката, която се оказа му е секретарка: Извинете какво мога да Ви предложа - плодов сок или нещо друго разxладително, сър?
Паднах на земята, приземих се като американския Space Shuttle. Първото което ми дойде на ум да я запитам беше, защо е толкова любезна именно тя (китайката!!!), а не българина - консула. Отговора й ме довърши: Защото аз работя за вашата държава, сър.
Пак го казвам - паднах, паднах на земята и онемях... Явно плужека не работеше за Бг а за себе си.

[Gianni]

Отг: 3a Бразилия... NZ и още нещо

На няколко места из форума срещнах една препратка към един друг форум http://forum.ide.li/index.php?showtopic=282&st=0 , където още през 2008 нашенец представил се cъc скромния ник Bulgarian е направил невероятна дисертация на тема Що за чудо е това NZ и имаме ли ние бъдеще в нея?!
Аз никога не съм бил по тези географски ширини, но сравнявам разказаното с една пълна дисекция на маорските земи в социално-битово и културно отношение. Това което неприятно ме изненада е нареждането на страната, на второ место в световната ранглиста по криминална престъпност (след US).

Част от престъпленията извършени в периода 30.06.2007г – 30.06.2008г. на територията на Нова Зеландия

Убийства – 112
Изнасилвания и посегателства от сексуален характер – 3522
Обири – 2620
Нападения и побоища – 21 096
Отвличания – 242
Хулиганство – 24 968
Наркотици и упойващи вещества – 19 259
Семейно насилие – 5322

Полицаите нямат достатъчно права и често те остават набити, наплюти или напсувани. През 2008г. в гр. Хейстингс при опит да разтърват две воюващи гимназии двама полицаи останаха натупани от 14 годишни ученици. Не им е позволено да носят никакво оръжие,не умеят да се бият и почти половината им служители са жени. За пръв път в животът си видях полицай да умолява някого, изглеждаше жалко.По такъв начин не можеш да се бориш и плашиш престъпниците. Правителството трябва да разбере, че спокойната държава от 60те години отдавна е изчезнала и всички трябва да се съобразяват с реалностите на днешната ситуация, което да спаси полицаите от ролята им на жертвено агне. Двама служители на реда бяха убити хладнокръвно в два различни случая през 2008г,а трети още се възстановява. САЩ и НЗ водят класацията за затворници на глава от населението сред напредналите страни.САЩ са истински шампиони със 751 затворници на всеки 100 000 души от населението,а НЗ по 188 затворници на всеки 100 000 души,което я нареждат на еднакава позиция със страни като Либия и Узбекистан.За сравнение страните от ЕС имат по 60- 90 затворници на всеки 100 000 души.

Съвет за желаещите да работят или емигрират

Преди да вземете решение дали да дойдете тук и да започнете нов живот помислете много добре и проучете всичко внимателно, защото решението ви ще е съдбоносно и може предизвика огромен трус и промяна в животът ви, на който мнозина не успяват да издържат. Знайте, че отивате на другият край света, влагате големи разходи за транспорт и документи, а НЗ не е Европа, при положение, че не ви хареса не можете просто да махнете с ръка и да си тръгнете, защото вече сте похарчили значителни суми. Не можете и също така да си идете до БГ за уикенда например, както от Германия или Англия, да скочите в самолета или на колата и за няколко часа сте си в къщи. Всичко това тук е свързано с много пари и голяма отпуска, която тук никой няма да ви даде. Повечето от хората дошли тук "засядат" и не могат да се приберат по родните си страни с години, тъй като започват да изграждат всичко от начало, а това е много дълъг и мъчителен процес и сериозна промяна в манталитета, психиката и начинът на мислене. Имайте предвид, че идвайки тук за по-дълъг период от време, вие ще загубите цялата си среда, която сте имали в Pодината - приятели, роднини, общуване, обществено положение, начин на живот и т.н. В началото телефонните разговори с БГ ще бъдат редовни, всички ще се вълнуват за вас, но с годините и проблемите, контактите ви ще изчезнат и ще почнете да губите връзката си с Oтечеството. Пристигайки, вие се превръщате в Hикой и трябва да положите два пъти повече усилия, за да се докажете и получите желаният стандарт на живот или обществено положение. Голяма част от новите хора тук идват с голям ентусиазъм и очаквания, но после разбират, че изобщо не е това за което са мечтали и автоматически изпадат в депресия и носталгия, която ги тласка само назад. Така че умната и късмет!

Вероятно мнозина от тук четящите кивита с Бг произxод могат да кажат нещо друго по въпроса и бих искал да го направят. Защото ако някой е решил да отиде "от трън на глог, че е по-висок" едва ли си струва усилията. Гледам доста млади хора мислят там да отглеждат и дечицата си, мислейки острова за Последния земен рай. Да не се окаже, че в големите си надежди за по-добър живот са объркали двата щата накрая.