"Хората от поколението на баща ми не можеха да пътуват свободно в чужбина и страдаха от това. В техните представи Западът е бил и може би още е някаква приказка... За разлика от тях ние вече не сме подвластни на такива фиксидеи", разсъждава Максим Николов, 28-годишен финансов анализатор, който преди три години се връща в България, след като в продължение на едно десетилетие е живял в град, недалеч от Торонто. През 1995 г. четиричленното семейство на Максим разпродава имуществото си в родината и, въоръжено с канадски визи, се втурва да осъществява... мечтата на бащата. Към днешна дата само той продължава да се бори за своята канадска приказка. Останалите - майката и двамата синове, вече са в България и градят своя нов живот, made in BG.
В средата на 90-те семейството на Максим извървява пътя в посока изток-запад, по който поемат много българи. Колко точно - официално никой не се наема да каже, но различни публикации твърдят, че броят на сънародниците, напуснали страната за последните 20 години, достига 1 милион. Ако това е вярно, значи един на всеки седем или осем от нас заминава, като едва 4% мигрират с цел образование, останалите отиват на работа.
Отвъд заплатата
Колкото и странно да звучи, голяма част от завръщащите се млади хора не се целят в космически заплати. Те смятат 1000 лв. за приемливо стартово възнаграждение. "Разбира се, няма нищо лошо да поискаш и 2-3 хил. евро и има хора, които го правят. Друг е въпросът дали пазарът го позволява", коментира Максим Николов. Дори някои да достигат тези нива на заплащане, факт е, че предимствата, които България може да предложи на завърналите се от чужбина, са по-различни. Те са свързани с три простички, но важни неща - семейство, развитие, социална среда.
Това потвърждават и резултатите от неотдавна проведено изследване по поръчка на Държавната агенция за българите в чужбина сред студенти, отишли да учат в различни страни в Европа и Америка. Половината от анкетираните посочват, че по-лесно ще се впишат в социалната и културна среда в България, а за 75% при вземане на решение за връщане най-важна се оказва близостта с приятелите и семейството. Три четвърти от запитаните държат да започнат работа по специалността. Около 30% искат да развиват свой бизнес, още толкова смятат, че завръщането им ще увеличи възможностите да започнат работа на по-висока стартова позиция в голяма компания.
"Пазарът тук е по-динамичен", смята Максим Николов, който за две години в България е сменил три компании и смята това за предимство: "В Канада за най-обикновена маркетингова позиция ти трябват препоръки, опит и куп други условия. Трудовият пазар там е много затлачен." Николов е завършил математика и английски в канадски университет, а сега работи като финансов анализатор в консултантската агенция "Сибола". В България идва сред десетгодишно отсъствие, без ясни намерения, само с желанието да посети брат си, който се е върнал в родината малко по-рано. После нещата се нареждат някак от само себе си. Максим остава да работи тук и се чувства добре, защото въпреки своята уреденост предишният живот в Канада му се струвал някак... скучен: "Там е по-различен свят - кошницата е напълнена и няма какво толкова да ти се случи. Затова много от младите хора търсят предизвикателство и възможност да заминат в Азия или Латинска Америка за година-две. Едно е да учиш в такава страна, да добиваш някакви умения, съвсем друго - да градиш живота си. За това трябва да харесваш икономическата ситуация, но и начина, по който хората живеят и се отнасят един към друг", разсъждава той.
Финансовият директор на компанията за търговия със стомана "ТисенКруп България" Георги Николов също не съжалява за решението си да се върне в България. Той заминава да учи в Германия през 1998 г. Тогава в университета в град Манхайм има само 15 българи. Шест години по-късно, когато със съпругата му вземат решение да поемат обратния път, българската студентска общност в немското градче вече наброява 1200 души. Но Георги и съпругата му са първите, които тръгват назад, въпреки добрите възможности за работа, които имат в Германия, и неразбирането на близките им. Днес те продължават да смятат, че са постъпили правилно. "След четири години в България имам доста сериозно развитие. Първо започнах в "Кауфланд" на доста висока позиция - ръководител в отдел "Контролинг". Три години по-късно станах финансов директор в "ТисенКруп" - компания със 100 милиона евро печалба. В Германия това не може да ти се случи на 34 години. Колегите на аналогични позиции там са на около 45 години, в по-консервативните компании - дори на 50 и нагоре. Тоест, като се върнах в България и поех този риск, спечелих 15 години", изчислява Николов. Според него в момента посоката трябва да е от запад на изток, т.е. специалистите да следват потока на парите и инвестициите. Той съветва колебаещите се да побързат, защото конкуренцията се увеличава: "Едно беше през 2004 г., когато се върнах тук и на пазара нямаше хора като мен. Сега обаче вече ги има. Има и специалисти, които не са били на Запад, но вече са натрупали опит в западни компании и са не по-зле подготвени от нас."
За неизбежните компромиси
Въпреки възможностите, които предлага динамичният пазар, и предизвикателствата на бурно развиващата се бизнес среда завърналите се си признават, че им се налага да се примиряват и с не чак толкова приятни обстоятелства. И, разбира се, далеч не всички са доволни. Оториноларингологът Емил Терзиянов, който в продължение на четири години специализира пластична и ендоназална хирургия във Франция, не вярва, че ще намери приемливи условия за себе си в България. Той се връща преди близо два месеца - по лични причини, без да е търсил възможност да превърне специализацията си в постоянен професионален ангажимент. Плановете му за бъдещето обаче отново са насочени навън. Какви са критериите му за добра реализация, която би го задържала в България? "Работа по моята специалност, която да ми дава възможност да работя това, за което съм учил и е нормално платена." Не уточнява обаче какво има предвид под "нормално платена".
Що се отнася до качеството на живот, завърналите си от чужбина признават, че им липсва чистотата на европейските градове и добрата инфраструктура, както и подреденият живот. "Но човек винаги трябва да прави компромиси", философски обобщава Георги Николов.
Предразсъдъци
Кои са най-разпространените предразсъдъци, с които се сблъскват завърналите се емигранти?
- Връщат се само зле образованите или пък онези, които не са успели. Това не е съвсем вярно. Ако не успееш да се адаптираш към чуждата среда, това не означава, че си по-лош, а просто че имаш друга нагласа и приоритети. И примерно държиш повече на семейството и социалната среда, отколкото на новата кола и спокойния бит.
- Завърналите се са некадърници с претенции. Всъщност младите висшисти с чужди дипломи са склонни да правят повече компромиси с парите, отколкото с характера на работата (тя непременно трябва да е по специалността, която са учили) и възможността за израстване. За доста от тях стартова заплата от 1000 лв. е напълно приемлива. Разбира се, има и такива, които искат повече, но все пак всичко е въпрос на търсене и предлагане.
- Идват с нереални представи и твърде скоро ще поемат обратния път. Завърналите се признават, че има неща, които ги дразнят в начина на живот в родината, но правят компромиси. Често те наистина успяват да постигнат впечатляващо ускорено развитие след завръщането си. Нещо, за което извън България биха могли само да мечтаят.
Въпрос на поколение: Знае ли някой какво искат родените след 1980 г. ?
Мотивите на онези, които поемат обратния път към България, са най-разнообразни и често доста лични. И все пак специалистите се опитват да откроят някакви тенденции. Според Росица Рангелова от Института по икономика на БАН младите хора, завършили западни университети, са в най-активната си възраст и при тях връщането назад е най-проблематично. "При 30-40-годишните напротив - притегателната сила е по-голяма. Те са прекарали младостта си в България и за тях това е свързано с много спомени и близки хора", смята експертката.
Александър Пожарлиев, директор на Училището по мениджмънт към НБУ, пък е на противоположното мнение. Според него емигрантите от т.нар. поколение Х (родените между 1965 г. и 1980 г.), които вече са намерили своето място в чуждата страна, трудно биха взели решение за връщане. Децата при тях също са важен възпиращ фактор - те вече са тръгнали на училище или са в юношеска възраст, или родителите държат да им дадат възможност да учат в добри западни университети. Всичко това може да се окаже сериозна пречка пред плановете за път назад. Много често те поставят като хоризонт момента на пенсионирането си. Хората, родени след 1980 г., пък биха се върнали при определени условия, убеден е Пожарлиев. Какви точно - ще стане ясно, ако се вземе предвид "профилът" на т.нар. поколение У - най-общо това са широко скроени млади хора, на "ти" с технологиите, които ползват компютър, общуват в интернет, информират се пак оттам, участват в онлайн социални мрежи, мислят глобално, не признават авторитети, по-склонни са да рискуват в сравнение с по-възрастните от тях и повече държат на баланса работа - личен живот. Според Пожарлиев тези българи имат сериозни очаквания към бизнес културата и наличието на корпоративна среда, която не отговаря на техните ценности, може да ги пропъди.
Дестинацията също има влияние върху нагласите за връщане - миграцията в Европа по традиция се възприема като временна за разлика от тази в посока САЩ, Канада и Австралия.
стара статия от в-к Капитал
В средата на 90-те семейството на Максим извървява пътя в посока изток-запад, по който поемат много българи. Колко точно - официално никой не се наема да каже, но различни публикации твърдят, че броят на сънародниците, напуснали страната за последните 20 години, достига 1 милион. Ако това е вярно, значи един на всеки седем или осем от нас заминава, като едва 4% мигрират с цел образование, останалите отиват на работа.
Отвъд заплатата
Колкото и странно да звучи, голяма част от завръщащите се млади хора не се целят в космически заплати. Те смятат 1000 лв. за приемливо стартово възнаграждение. "Разбира се, няма нищо лошо да поискаш и 2-3 хил. евро и има хора, които го правят. Друг е въпросът дали пазарът го позволява", коментира Максим Николов. Дори някои да достигат тези нива на заплащане, факт е, че предимствата, които България може да предложи на завърналите се от чужбина, са по-различни. Те са свързани с три простички, но важни неща - семейство, развитие, социална среда.
Това потвърждават и резултатите от неотдавна проведено изследване по поръчка на Държавната агенция за българите в чужбина сред студенти, отишли да учат в различни страни в Европа и Америка. Половината от анкетираните посочват, че по-лесно ще се впишат в социалната и културна среда в България, а за 75% при вземане на решение за връщане най-важна се оказва близостта с приятелите и семейството. Три четвърти от запитаните държат да започнат работа по специалността. Около 30% искат да развиват свой бизнес, още толкова смятат, че завръщането им ще увеличи възможностите да започнат работа на по-висока стартова позиция в голяма компания.
"Пазарът тук е по-динамичен", смята Максим Николов, който за две години в България е сменил три компании и смята това за предимство: "В Канада за най-обикновена маркетингова позиция ти трябват препоръки, опит и куп други условия. Трудовият пазар там е много затлачен." Николов е завършил математика и английски в канадски университет, а сега работи като финансов анализатор в консултантската агенция "Сибола". В България идва сред десетгодишно отсъствие, без ясни намерения, само с желанието да посети брат си, който се е върнал в родината малко по-рано. После нещата се нареждат някак от само себе си. Максим остава да работи тук и се чувства добре, защото въпреки своята уреденост предишният живот в Канада му се струвал някак... скучен: "Там е по-различен свят - кошницата е напълнена и няма какво толкова да ти се случи. Затова много от младите хора търсят предизвикателство и възможност да заминат в Азия или Латинска Америка за година-две. Едно е да учиш в такава страна, да добиваш някакви умения, съвсем друго - да градиш живота си. За това трябва да харесваш икономическата ситуация, но и начина, по който хората живеят и се отнасят един към друг", разсъждава той.
Финансовият директор на компанията за търговия със стомана "ТисенКруп България" Георги Николов също не съжалява за решението си да се върне в България. Той заминава да учи в Германия през 1998 г. Тогава в университета в град Манхайм има само 15 българи. Шест години по-късно, когато със съпругата му вземат решение да поемат обратния път, българската студентска общност в немското градче вече наброява 1200 души. Но Георги и съпругата му са първите, които тръгват назад, въпреки добрите възможности за работа, които имат в Германия, и неразбирането на близките им. Днес те продължават да смятат, че са постъпили правилно. "След четири години в България имам доста сериозно развитие. Първо започнах в "Кауфланд" на доста висока позиция - ръководител в отдел "Контролинг". Три години по-късно станах финансов директор в "ТисенКруп" - компания със 100 милиона евро печалба. В Германия това не може да ти се случи на 34 години. Колегите на аналогични позиции там са на около 45 години, в по-консервативните компании - дори на 50 и нагоре. Тоест, като се върнах в България и поех този риск, спечелих 15 години", изчислява Николов. Според него в момента посоката трябва да е от запад на изток, т.е. специалистите да следват потока на парите и инвестициите. Той съветва колебаещите се да побързат, защото конкуренцията се увеличава: "Едно беше през 2004 г., когато се върнах тук и на пазара нямаше хора като мен. Сега обаче вече ги има. Има и специалисти, които не са били на Запад, но вече са натрупали опит в западни компании и са не по-зле подготвени от нас."
За неизбежните компромиси
Въпреки възможностите, които предлага динамичният пазар, и предизвикателствата на бурно развиващата се бизнес среда завърналите се си признават, че им се налага да се примиряват и с не чак толкова приятни обстоятелства. И, разбира се, далеч не всички са доволни. Оториноларингологът Емил Терзиянов, който в продължение на четири години специализира пластична и ендоназална хирургия във Франция, не вярва, че ще намери приемливи условия за себе си в България. Той се връща преди близо два месеца - по лични причини, без да е търсил възможност да превърне специализацията си в постоянен професионален ангажимент. Плановете му за бъдещето обаче отново са насочени навън. Какви са критериите му за добра реализация, която би го задържала в България? "Работа по моята специалност, която да ми дава възможност да работя това, за което съм учил и е нормално платена." Не уточнява обаче какво има предвид под "нормално платена".
Що се отнася до качеството на живот, завърналите си от чужбина признават, че им липсва чистотата на европейските градове и добрата инфраструктура, както и подреденият живот. "Но човек винаги трябва да прави компромиси", философски обобщава Георги Николов.
Предразсъдъци
Кои са най-разпространените предразсъдъци, с които се сблъскват завърналите се емигранти?
- Връщат се само зле образованите или пък онези, които не са успели. Това не е съвсем вярно. Ако не успееш да се адаптираш към чуждата среда, това не означава, че си по-лош, а просто че имаш друга нагласа и приоритети. И примерно държиш повече на семейството и социалната среда, отколкото на новата кола и спокойния бит.
- Завърналите се са некадърници с претенции. Всъщност младите висшисти с чужди дипломи са склонни да правят повече компромиси с парите, отколкото с характера на работата (тя непременно трябва да е по специалността, която са учили) и възможността за израстване. За доста от тях стартова заплата от 1000 лв. е напълно приемлива. Разбира се, има и такива, които искат повече, но все пак всичко е въпрос на търсене и предлагане.
- Идват с нереални представи и твърде скоро ще поемат обратния път. Завърналите се признават, че има неща, които ги дразнят в начина на живот в родината, но правят компромиси. Често те наистина успяват да постигнат впечатляващо ускорено развитие след завръщането си. Нещо, за което извън България биха могли само да мечтаят.
Въпрос на поколение: Знае ли някой какво искат родените след 1980 г. ?
Мотивите на онези, които поемат обратния път към България, са най-разнообразни и често доста лични. И все пак специалистите се опитват да откроят някакви тенденции. Според Росица Рангелова от Института по икономика на БАН младите хора, завършили западни университети, са в най-активната си възраст и при тях връщането назад е най-проблематично. "При 30-40-годишните напротив - притегателната сила е по-голяма. Те са прекарали младостта си в България и за тях това е свързано с много спомени и близки хора", смята експертката.
Александър Пожарлиев, директор на Училището по мениджмънт към НБУ, пък е на противоположното мнение. Според него емигрантите от т.нар. поколение Х (родените между 1965 г. и 1980 г.), които вече са намерили своето място в чуждата страна, трудно биха взели решение за връщане. Децата при тях също са важен възпиращ фактор - те вече са тръгнали на училище или са в юношеска възраст, или родителите държат да им дадат възможност да учат в добри западни университети. Всичко това може да се окаже сериозна пречка пред плановете за път назад. Много често те поставят като хоризонт момента на пенсионирането си. Хората, родени след 1980 г., пък биха се върнали при определени условия, убеден е Пожарлиев. Какви точно - ще стане ясно, ако се вземе предвид "профилът" на т.нар. поколение У - най-общо това са широко скроени млади хора, на "ти" с технологиите, които ползват компютър, общуват в интернет, информират се пак оттам, участват в онлайн социални мрежи, мислят глобално, не признават авторитети, по-склонни са да рискуват в сравнение с по-възрастните от тях и повече държат на баланса работа - личен живот. Според Пожарлиев тези българи имат сериозни очаквания към бизнес културата и наличието на корпоративна среда, която не отговаря на техните ценности, може да ги пропъди.
Дестинацията също има влияние върху нагласите за връщане - миграцията в Европа по традиция се възприема като временна за разлика от тази в посока САЩ, Канада и Австралия.
стара статия от в-к Капитал
Comment