Размишления за бъдещето...

[Sasho]

Отг: Размишления за бъдещето...

Не ми се пише дълго, че трябва да си лягам.
Ники пита, а пък Пух явно се е объркал. За това обяснявам:
Два месеца си почивах. На два пъти ми се обаждаха да ме търсят за работа и на третия приех да се явя на интервю. След точно 3 дни почнах работа, като заплатата ми е с 10% по висока от последната работа.
Не знам защо някои от форума си мислят че съм се депресирал. Не съм бе хора. Бачкам си, в чудесна форма съм. Отслабах с 6 кг за 2 месеца. Всичко е ОК.
Просто се опитвам да дам оценка на ситуацията тука и тя ми изглежда както я описвам.
Ама това не е края на света. Изобщо даже. Днеска сме тука, утре в Китай, после да кажем при арабите.
Не съм тръгвал да си ходя. Да не съм луд при тая заплата. Обаче утре ако не я взимам, ще си ходя. Толкоз е просто.
Дали ще се скапе положението в НЗ не знам. Дано не, поне дакото вземем паспорти. Ако обаче да, тогава шапка на тояга (според един приятел това било евфимизъм за презерватив).

[NikiG]

Re: Размишления за бъдещето...

Добре, минаваме на сериозно.

Обявата я е дал работодателят, рекрутърът се опитва да я попълни. Ако работодателят е искал да напише Ексел и да бъде заринат от резюмета от чуждестранните хлапета в университета, които имат право на половин ден работа и се чудят откъде да припечелят, бутайки стандарта надолу на всички останали в неквалифицираната сфера, щял е. Нарочно може леко да е понапудрено всичко, за да може някой с повечко акъл и опит да откликне.

Единственият проблем, който аз виждам в трудовия пазар е неискрени работници, които се опитват на всяка цена да вземат работа, без да са квалифицирани за нея. И другото е, че не са на място да се срещнат с работодателя или рекрутъра и имат нужда от виза за работа.

Имаме няколко примера във форума, че най-добре е да се ползва имиграционен агент, ако няма право на работа. Ако има право на работа се пишат хубави придружителни писма, в които да покажеш как ще решиш проблемите на фирмата, прави се резюмето "киви-стил", и подаваш на обяви за работа. Най-трудна е първата. След това с малко ЛинкедИн и нетуъркинг сами ще почнат да те дърпат. Мен ми пишат почти всеки месец с предложения за работа (така започнах и настоящата си). Явно съм почнал отрано правилно да кандидатствам, защото от 20г възраст (тоест целия ми трудов опит) съм кандидатствал на много малко места и винаги съм получавал работата, която искам и за която знам, че мога да се справя. Не знам на какво се дължи, но съм благодарен...

На не малко хора съм помагал и с резюмето и с писмата и после как да се държат в работа, за да ги ценят, уважават и да си издействат повишение. Но просто трябва да си притъпят чувството, че някой им е длъжен. В момента, в който работодателите усетят такова отношение, спукана им е работата. Търсят се работници, а не шефове. Решенията ги взема работодателя.

Разбирам фрустрацията ти и от дотук написаното мисля, че ще ти е нужно още време да се приготвиш (ако въобще) за миграция в Нова Зеландия, въпреки че вярвам, че имаш всички дадености да успееш.

[NikiG]

Re: Размишления за бъдещето...

Ааааа Сашо, мания! Аз съм писал докато ти вече си публикувал. Много интересно. То така става - след 1-2г като си работил и си си изградил име, вече си недосегаем (= без работа няма да останеш). Аз така и втора си намерих.

Повечето хубави работи не са по обяви тук, а са с препоръка от човек, който те познава. Затова е важно да си изградиш социалната и професионална мрежа - не в интернет, а на живо. Това е хубавото на Нова Зеландия. И моля да не се правят сравнения с шуробаджанащината в България и други бивши соц. държави.

[pooh06]

Отг: Размишления за бъдещето...

Исках да споделя, че според мен е желателно да не се хвърляме импулсивно да подаваме EOI, преди да сме намерили сигурен работодател, да сме проучили документацията, цялата информация за страната - иначе си е голям риск с неизвестен резултат.

--

Аз съм коректен и съм написал в кандидатурата си към агента, че несъм в НЗ. Като при това учтиво помолих за съвет в придружителното писмо относно възможностите. Определено имам нужния опит и определено не търсят човек с SQL или Excel - просто стандартен отказ. Получавал съм и по-учтив и професионален отказ: "...However, if you were to travel to New Zealand to make yourself available for interview, or obtain a New Zealand Work or Residency Visa, we will consider your application for future opportunities..."Ето линка към обявата - може пък някой на място да се пробва:

http://www.trademe.co.nz/jobs/it/data-warehousing-bi/listing-1050719328.htm

Всеки гледа нещата от своята си камбанария и е пълно с лицемерие навсякъде по света. Например наскоро препоръчах един украинец за работа в България. От фирмата дори не погледнаха CV-то му, защото бил "руснак". Опитах се да обясня, че човека първо не е руснак, второ е женен за българка и трето има всички необходими квалификации и опит. В момента позицията продължава да стои отворена. Общността в този случай нямаше значение. Мислех си, че НЗ прави изключение в това, но явно съм се объркал.

Та по темата за бъдещето. До момента нито един от съфорумците не каза категорично защо емиграция към НЗ и как се вижда след 10 години. С хипотетичния си отговор към Claire всъщност исках да споделя и изразя възмущението си от това, колко е трудно да си търсиш работа от чужбина (а предполагам и на място). В България има проблеми, но това не е причина да плюем по нея. Може да не знаете, но сме N1 според stackoverflow за най-добри програмисти в света. Щом има нужда от квалифицирани емигранти, значи имаме своето място. Но моята гледна точка за бъдещето в НЗ зависи от това как ни посреща правителството, работодателя и хората.

Хайде със здраве: https://www.youtube.com/watch?v=M-PJp_ChZMM

[NikiG]

Re: Размишления за бъдещето...

Аз дойдох в Нова Зеландия без да знам нищо за нея - нямах предчувствия, нямах очаквания. Искаше ми се да "пробвам" (имах зелена карта за САЩ). Работа намерих за 2 седмици. На една позиция само кандидатствах и я получих. Затова казвам, че може би имам късмет, но като цяло придружителните ми писма правят винаги впечатление. В момента не е 2011г и нещата са се позатегнали. Естествено и аз съм обигран. На този етап не виждам смисъл и нямам желание да живея в друга държава.

Има и друго. Финансовите ми сътресения бяха докъм 24г възраст. След това беше стабилност, а вече се надявам на просперитет - време е да се пожънат успехите (но и да продължат да се формират нови). Нямам dependants, така че и това прави нещата лесни - никой не зависи от мен и ако се случи нещо, няма да пострадат други.

За препоръката ти за украинеца: не знам защо приемаш всичко толкова лично. Аз давам аргументирано мнение и оставям нещата. Каквото е трябвало съм направил, а оттам нататък ако искат да се вслушат, да се вслушват (не съм безгрешен, или мнението ми да е авторитетно - имам интуиция и мога да греша). Нито ще ликувам ако успеят, нито ще си разбридам чорапите, ако се провалят. Подобно е и мнението ми за българите като цяло - не обичам обобщенията.

Има личности, не групи. Познавам страхотни професионалисти в България, но забелязвам и много пасмина. Ти си решил да използваш Стаковърфлоу, където българите са най-добри програмисти. Ама това може да каже примерно и за мъже, или за хора 35-45г възраст независимо от националната принадлежност, които просто имат опит. Всички принадлежим към много и разни видове припокриващи се групи, но е опасно да се приписват личните ни качества сляпо на цяла група. Оттам идва дискриминацията. Но това е друга тема...

Най-общо в твоя случай нещата може би ще са най-добре така - продъжи процеса и вземете жителски визи всички. С виза може да търсиш работа по-лесно дори и да не си в НЗ. Ела да я активираш и после имаш 2 г да търсиш работа преди да изтекат условията на визата. При това положение мисля, че ще се получи и ще е безболезнено за теб и семейството. В най-лошия случай ще загубиш инвестицията в такси и т.н.

[MyCTaKaP]

Отг: Размишления за бъдещето...

драги ми патиланци, как ни събра живота тука да си размишляваме.

Аз лично намирам за голям бонус, че в НЗ се запознах с много мотивирани и добре подготвени хора. Приключенци, които са се научили да минават през трудности. Това ми дава кураж да вярвам, че за близко бъдеще бихме се адаптирали бързо към изникнали затруднения (по един или друг начин). Като недостатък намирам, че бялото вино е по-популярно. Малко по малко започва да ми харесва. Същото е с жените

Сашо, мисля че може да се даде малко повече шанс на ситуацията да се докаже. Да, може би я няма динамиката на Синагпур, но веднъж влезнал в играта като че ли започва да се открива спокойствието на душата и мислите. Надявам се да споделиш позитивни отзиви от новата работа и да се почувстваш оценен и ползотворен там. Весело и се обади, ако идваш насам.

[sipirumi]

Отг: Размишления за бъдещето...

Мустакар, точно така се чувствам след като започнахме от нулата (с $1500 дойдохме взети назаем) преди 11 години и успяхме да си изградим един нормален и спокоен живот, без прекалени сътресения и тежки имигрантски истории. Затова и ме влече да опитаме пак така в НЗ, но мъжът ми е уморен и иска на познато, на сигурно (макар че сега ще се местим на другия бряг) и не му се започва отначало в НЗ. И така се появи условието му аз да съм с намерена работа преди да се преместим, което не е невъзможно начинание, но се изисква повече опит от моя страна, който да предложа на вашите университети. Надявам се след 5-6 години и това да стане.

[pooh06]

Отг: Размишления за бъдещето...

"В най-лошия случай ще загубиш инвестицията в такси"

Днес направихме груби сметки с жена ми, че спонсорираме България с повече от 2000 лв. преки и непреки разходи всеки месец. В това число влизат сумата на удръжките от заплатите ни, разходите за детска градина (понеже не ни приеха на държавна), различните други данъци пр. такса смет за заплата на държавните хрантутници, най-скъпите ипотечни кредити в Европа, таксите към сметката за тока за субсидиране на "зелената енергия", винетки за разбитите пътища, пари за ремонт на колата вследствие на тези пътища, разбито здраве и нервна система, сума за лекарства и лекари (въпреки допълнителното ЗО), а сигурно забравяме или незнаем за още много-много неща (пр. пропуснати ползи от националните ресурси като злато, произвола на западните картели, мафията под всякаква форма, липсата на стабилност и държавна политика за просперитет на нацията). Някой ще каже нали може и вие да останете без работа или утре ще искате пенсия - погледнете средностатистическите пенсионери и безработни как живеят в момента. А с тези заеми, които теглят управляващите ни днес, нашите деца са обречени да работят до гроб. И така за около 30 години сумата стана около 1 милион на семейство! Ако разбира се дотогава остане средната класа, която е гръбнака на нацията

Не ми отговорихте ясно и категорично защо НЗ, но намерих отговорите за себе си и тази сутрин платих таксата към NZQA - продължаваме смело напред.

[NikiG]

Re: Размишления за бъдещето...

Поздравления и много много много успехи!!

Препрочетох ти темата защо НЗ - https://www.bg2nz.com/showthread.php?t=422

Има ли промяна и какво открихте за себе си, което не сте усещали декември месец? Можеш да продължиш да пълниш твоята си тема, за да пставим тази за размишления за бъдещето (или да я затворим, а ако има нужда да започнем нова).

[pooh06]

Отг: Размишления за бъдещето...

"Независимо колко сме квалифицирани и заслужили, ние никога не ще постигнем по-добър живот, докато не сме способни да си го представим и не си позволим да го имаме". Решихме, че не искаме повече да гледаме как живота си минава покрай нас и да се тревожим за утрешния ден. А просто да уловим мига, за да не съжаляваме утре за пропуснатия шанс да поживеем в приказната Нова Зеландия.

[MyCTaKaP]

Отг: Размишления за бъдещето...

...
Не ми отговорихте ясно и категорично защо НЗ, но намерих отговорите за себе си и тази сутрин платих таксата към NZQA - продължаваме смело напред.

Ники сигурно ще ме смъмри в този случай, но на мен малко ми отбягва концепцията да те навивам или да те увещавам, че си струва да идваш в НЗ. На фона на всичките нужни усилия може би таксите са едни от най-лесно предвидимите и постижими цели, та дори малки глътки въздух по пътя напред.

Хрантутници има и тук, данъци също. Да се придържам към темата - какво те накара да вярваш, че бъдещето толкова далеч от познатото ще е за добро?

[pooh06]

Отг: Размишления за бъдещето...

Интуицията, позитивната нагласа това да се случи и приключенския дух от детството ни

Човек предполага, Бог разполага
Man proposes but God disposes

Може би един ден ще се върнем отново в България, но все още сме млади и решението вече е взето

"...Аз те чух, като се оплакваше на бога от бедността си, и затова те поканих да дойдеш. Слушай сега моята история, за да разбереш с каква мъка и след колко премеждия съм станал щастлив и богат човек. Аз съм направил шест пътешествия и всяко пътешествие е един чуден разказ..."

https://chitanka.info/text/14879-sindbad-moreplavatelja

[BAWE]

Отг: Размишления за бъдещето...

Здравейте, първо нека да се посмеем на предсказания от миналото: https://en.wikiquote.org/wiki/Incorrect_predictions


Сега, вече знаейки колко е абсурдно да се опитваме да предвиждаме бъдещето, нека да поспекулираме... Понеже е хубаво да сравняваме с нещо, вместо да гледаме изолирано даден датапойнт, нека да сравняваме Нова Зеландия, Финландия и България (Нова Зеландия и Финландия имат подобна територия и население, нямат 'resource curse').

Макроикономически индикатори (NZ,FI,BG):

	NZ	FI	BG
БВП/глава от населението (USD)	41 070	48 420	7 620
Растеж на БВП (%)	3	-0.45	1.5
Инфлация и тенденция (%)	0.9 намалява	1 намалява	-1.4 намалява (ауч...)
Безработица (% от населението в работна възраст)	5.6	8.6	11.6
Образование (завършили университетско образование % от населението)	1.5	0.9	0.9

Можем да разгледаме и други индикатори, но целта не е да се заливаме с числа, пък и това просто ще затвърди вече-оформящата се картина, че Нова Зеландия е развита страна както Финландия е и, че България има да измине известен път преди да е развита страна.


Бонус: пазар на недвижимите имоти в НЗ. Както Сашо доста адекватно посочи, тук вече има проблем... И проблема е че финансовия сектор е 28% от БВП, а голяма част от финансовия сектор се основава на ипотечни кредити. От тези кредити 1/2 са с плаваща лихва. Качеството на имотите наистина е малко по-ниско от това в северна европа заради отпадането на редица регулации относно тях (още преди години). Това означава, че финансовия сектор е преекспониран срещу пазара на недвижими имоти, можем само да се надяваме на меко кацане, когато търсенето намалее.


Пазари и експорт. Нова Зеландия има доста добре поддържан земеделски сектор, в който ресурсите се обновяват. В бъдещето, поради промяната в климата и природна деградация в индустриализиращите се държави (и особено в Китай), ще има голямо търсене на хранителни продукти. За момента Нова Зеландия е в малко по-неизгодно положение заради големите транспортни разходи свързани с износа, но силното търсене (може би след 10-20 години) ще компенсира това. Ако в добавка на експорта се развие и силен IT сектор, ще има здравословно икономическо развитие (дори и през няколкото кризи, които се очакват до 2050 г.).


Глобалното бъдеще...


Има три възможни сценария за бъдещето на региона и света, които ще повлияят на развитието на Нова Зеландия. Най-вероятно истинското бъдеще ще е комбинация от елементи на всички сценарии, така че не приемайте всичко като чиста монета.


Либерално бъдеще: Интеграцията на регионалните и световните пазари (чрез спогодби за свободна търговия) става все по-цялостна. Ролята на държавите се свежда до това да се грижат за здравето и образованието на населението си с бюджета, който им е предоставен. Търговията, движението на хора и капитал през границите е безпрепятствено. Няма никакво желание за конфликт и обтягане на отношенията, единствената грижа е да се прави добър бизнес. Международните корпорации и капитал имат главна роля в живота на хората, което води до много инновации, технологичен прогрес и цялостно нарастване на световното богатство. В момента отношенията между САЩ, Австралия и Нова Зеландия са в тази посока, но и доста неизвестни има (например TPP). Този сценарий е най-благоприятен за Нова Зеландия (както и за APAC региона), това ще означава засилен износ, икономически растеж и просперитет за хората.


Реалистично бъдеще: Териториални конфликти, едностранност на действията на големи държави, спорове за ресурси водят до промени в отношението на публиката към международната политика. Мисленето на хората се доминира от притеснения за сигурността им и не след дълго на власт идват лидери, които имат много по-твърда позиция относно ролята на държавата в световната политика. Такива лидери предпочитат да има силно правителство, силна армия, както стабилни граници. Това води до намален контакт между хора и идеи. Либералните ценности на равенство, граждански права на малцинствата и слабите хора, LGBT правата и други вече не са на мода. Свободното движение на капитал и стоки през границите се обезкуражава, защото ограничава националния суверенитет. Започва политика на икономически протекционизъм, в която местни фирми и производство се стимулират, а чуждестранен внос се облага с редица недиректни и директни тарифи. Това прави чуждите фирми неконкурентноспособни на местния пазар. Това намалява избора на стоки за крайния потребител и повишава цената. От друга страна местната валута също повишава стойността си и местните продукти имат нуждо от все по-големи субсидии, за да бъдат изнасяни в чужди пазари. 'Beggar thy neighbour' е новата (стара) икономическа доктрина. Международни конфликти са все по-вероятни (включителни и ядрен 'обмен' между военни супер-сили). Това би означавало затруднен износ на Новозеландски стоки, дилема относно сигурността, по-голяма част от бюджета изхарчена за армията, ограничен поток на хора към двата острова. Може би либералната политика на правителството ще се замени с по-консвервативна. Икономическото бъдеще на страната ще зависи от обмен с по-силната икономика на същзническа държава (можем да се досетим за кои кенгура става въпрос...). Не е сигурно дали с консервативни ценности, вътрешната стабилност на страната ще продължи да е същата. Много малцинства, ако се почувстват заплашени, ще се озоват в ситуация на конфликт на идентичност (лоялността им към техния етнос, раса, религия, мойе да се окаже в конфликт с лоялността им към нацията). Дали ще попаднем в този сценарии силно зависи от развитието на спора в южно-китайско море между САЩ, Китай, Филипините и Виетнам (както и от други тенденции, които се развиват в момента).


Фрагментирано бъдеще: в този сценарии, държавите са достатъчно разумни да разглеждат различни проблеми отделно от един от друг, без да обвързват резултатите им. По този начин търговски въпроси не си пречат с въпроси относно сигурността или териториални спорове. Дипломацията в този сценарии се провежда професионално и без влагане на идеологически или националистични елементи (много подобно на бизнес). В този сценарии може да наблюдаваме съдействие по отношение на разоръжаването на КНДР, но съперничество относно островите в щжно-китайско море. Ако спорът се реши чрез международни институции навлизаме в съвсем пост-конструктивистки сценарий. В този слущай търговията на Нова Зеландия, както и икономическия растеж ще продължат, но няма да е сигурно дали ситуацията със сигурността няма да се сведе до реалистичен сценарий.


В карая на краищата, всяко бъдеще е квантово и може да се изрази подобно на уравнението на Хайзенберг: delta(x)*delta(p)=H, т.е. ако измерим нещо с абсолютна точност, грешката ни относно взаимосвързано събитие ще е безкрайна... никога няма да имаме конкретни отговори на истински сложните въпроси. Затова понякога е най-добре човек да проучи фактите и след това да направи leap of faith.

[NikiG]

Re: Размишления за бъдещето...

BAWE, добре дошъл и благодаря за страхотния анализ (без да изказвам предубеждението си, че НЗ е добра страна за живот).

Сценариите, които си описал, или нещата, които могат да се случат в тях, са известни от доста време. Естествено, никой не знае накъде ще тръгнат нещата. Почти нищо не зависи от нас като малка държавичка, освен възможността да водим една добра външна политика, да влияем където можем, да се подмазваме където не можем, и да се изолираме, където няма да имаме ефект или където по-големите от нас спорят.

Хубавото е, че TPPА не мисля, че ще мине, защото САЩ нямат политическата воля, особено след като това ще доведе до свиване на работните места там. В това ни е спасението. Аз съм против ТППА - бих го приел само ако беше за свободна търговия (безмитна), без да се включват други клаузи като увеличаване на валидността на патентите (от 50 на 70г) и възможността на корпорации да диктуват на суверенна държава условия как да водят бизнес и да блокират решения на държавата, които не им изнасят, както и да съдят и да получават компенсация от суверенна държава. Искрено се надявам да не минат ратификациите в парламентите на заинтересованите страни, защото за нас в НЗ определено има по-добри условия, които за съжаление нямаше как да наложим по време на преговорите.

Далеч сме от конфликтите, които зреят в Близкия изток и Европа, включително и Русия, така че тях няма да ги включвам. Дори да има петролен шок, тук нещата няма да са толкова зле, защото петрол ще идва от Индонезия, Бразилия, Канада и САЩ, а 70% от електричеството ни е от възобновяеми източници. Ще има проблем, ако стане конфликт в Южнокитайско море, защото това ще наруши търговията ни с втория ни търговски партньор - Китай, но все още ще имаме Австралия и САЩ. Това наистина би бил зловещ сценарий, с непредсказуеми последици.

Финансовият сектор наистина има проблем в момента, предвид че кредитния ресурс идва 3/4 от чужбина (което пък е едно източване на капитал под формата на печалба от Нова Зеландия), а той поскъпва заради повишаването на лихвите в САЩ и независимо от падащите лихви в останалата част по света, включително и в НЗ. Интересното е дали ще се увеличи строителната продукция, която да обуздае нарастването на цените на жилищата, или както Трудовата партия иска да ограничи временно миграцията (това ако стане ще бъде след ноември 2017, когато са следващите парламентарни избори). Трябва да се намери начин да се трупа капитал в страната и не само чрез износ, а чрез вътрешни инвестиции и спестявания. Малко е сложно, защото профилът на новозеландците прилича малко на американците от 90те години, където всеки иска да има всяка нова играчка. Особено изразено е това сред китайците, които са едни от малкото, купуващи нови големи лъскави коли (за разлика от новозеландците, които нямат проблем да карат втора ръка японски коли на поне 10г, както правя и аз).

Последно ще кажа две думи за млякото... В момента половината ферми са на загуба вече втора година и това е основен проблем като се има предвид, че млякото е една от огромните износни индустрии. Единствения ни шанс е да се молим за глобално затопляне и хронична суша в държавите производителки на мляко - Австралия и САЩ (Канада няма как да има суша). Звучи ужасно, но не виждам как отвътре можем да си решим проблема. Другото решение, което ни влияе е решението на Китай да разреши по още едно дете. Резултатите се чакат 2017-2018г, когато ще се увеличи търсенето на мляко от Китай. Интересни времена ни чакат...

[permutation]

Отг: Размишления за бъдещето...

Влиза момък в магазин на Фолксваген и си поръчва голф. Консултантът му споменава че за последните вече-много години на същата цена може да си купи Пасат и не само това ами голфа би дошъл като безплатна екстра. Момъкът не се "минава" и си тръгва с тунингована 4-ка.
Нямам намерение да ви занимавам с очеизвадното че Оз мачва всичко от НЗ плюс много други екстри, но и самата виза се приравнява/важи и в НЗ, не и обратното.
Не ми а за цел да бъда арогантен - важно е да се знае за взимане на добре-осмислени решения.


Sent from my iPhone using Tapatalk