
Венци замина на 18.05. с турските авиолинии, смени самолет в Сингапур и от там летя със Сингапурските. Бяхме в голяма драма със свръх багаж, ще ни карат ли да платим, ще ни чекират ли само до Сингапур, защото Турските не глобяват за свръхбагаж, но Сингапурските да.
Е, драмата приключи с една приятна млада дама на Check in в България, която си затоври очите за 5 те килограма (книги

Пристига в Пърт в 00:05, бърз преглед на документи, въпрос: "Какви лекарства носите?" Отговор: "Всякакви"

Иииии започва чакането на такси


Хотела
По думите му като за 120 долара можеха и повече да се постараят....Пристигане в хотела, намира ключа в сейф (защото никой не посреща през ноща, настанява се и слава богу СЪН.
За да докажеме колко добре работи Българската банкова система, на другия ден докато пазарува след поредната транзакция му блокират кредитната карта, обяснеието на банката било "Еми платил сте някъде без пин и за това, трябва да дойдете лично от банкомат да си смените пина..." Хаха чудно.
Молиме се в понеделник, когато отиде до банката в Пърт преведените пари вече да са там и да му дадат австралийска карта.
Обстановката
Града е чудесен, леко привинциален оттенък, топло въпреки идващата зима, това са първите впечатления.
Заветния понеделник, в банката всичко е наред, парите са налице, дават му карта, но забравили пин да му кажат

Малко за драмата с имотите!!!
В Пърт (незнам дали и в другите градове е така), но има недостих на жилища под наем, а страхотно търсене. Конкуренцията е голяма, на огледи ходят по 10-15 семейства (човека) и се надцакват по различни начини. Накои предлагат повече пари, други повече референции и т.н. Трудно ще бъде (досега не сме били наематели в Пърт), но не се отказваме, все нещо ще изпадне. Искам само да съм в помощ на хората, които тръгват за Пърт: Подгответе се за поне месец търсене ходене по мъките и огледи!
Малко сълзи от Турските сериали!

Не се чуваме, защото е зает... Не вижда малката Калинка, защото като тя се прибере от детска при него вече е време за сън..... Но има светлина в тунела. Самооо 4 месеца още ще бъдем разделени, както се казва свикнали сме

Да приключвам, че стана дълго.
Очаквания нямаме и май е по-добре така, за да не останем разочаровани накрая. Ще бъде трудно, но ако не е, то не е сладко


Пожелавам успех на всички, които тръгват към долната земя, дано нашият опит да помогне на някого.
Прегръщаме ви с големите си ръце по цялата земя,
Яница и Христо