Привет от мен, жената на мъжа, който вече е в Австралия.
Венци замина на 18.05. с турските авиолинии, смени самолет в Сингапур и от там летя със Сингапурските. Бяхме в голяма драма със свръх багаж, ще ни карат ли да платим, ще ни чекират ли само до Сингапур, защото Турските не глобяват за свръхбагаж, но Сингапурските да.
Е, драмата приключи с една приятна млада дама на Check in в България, която си затоври очите за 5 те килограма (книги) на Венци и го чекира директно до Пърт. Полета е бил ок, сравнително един от най-кратките, около 21 часа всичко с престоя (има малък риск, ако някой самолет закъснее да си изпуснете следващия) за щастие е успял да хване всичко, въпреки 30 мин.закъснение на Турските в България
Пристига в Пърт в 00:05, бърз преглед на документи, въпрос: "Какви лекарства носите?" Отговор: "Всякакви" Учуден поглед и отговор "Минавайте".
Иииии започва чакането на такси Явно в Пърт никой не си дава зор за нищо особено през ноща. Думите на Венци бяха, 50 човека чакт преди мен за такси, упокоителното е, че още 50 чакат след мен
Хотела
По думите му като за 120 долара можеха и повече да се постараят....Пристигане в хотела, намира ключа в сейф (защото никой не посреща през ноща, настанява се и слава богу СЪН.
За да докажеме колко добре работи Българската банкова система, на другия ден докато пазарува след поредната транзакция му блокират кредитната карта, обяснеието на банката било "Еми платил сте някъде без пин и за това, трябва да дойдете лично от банкомат да си смените пина..." Хаха чудно.
Молиме се в понеделник, когато отиде до банката в Пърт преведените пари вече да са там и да му дадат австралийска карта.
Обстановката
Града е чудесен, леко привинциален оттенък, топло въпреки идващата зима, това са първите впечатления.
Заветния понеделник, в банката всичко е наред, парите са налице, дават му карта, но забравили пин да му кажат Той пък забравил да пита. Извадена карта от Медикер. Тръгваме по огледи, бяхме изпринтили линкове още от България. Тук е мястото в скоби да благодаря на Светла и Живко, невероятните хора от Пърт, които му помагат в момента като го карат с тяхната кола по огледи и които го канят да остане у тях докато намери нещо свястно да наеме. Голяма помощ е и съветите, които му дават, все пак са от 8 години в Пърт и са запознати с всичко. Запознахме се по skype Светла и Живко са на възрастта на майка и татко, страхотно гостоприемни и дружелюбни, радвам се че ги намерих и че се запознахме. Благодаря Светла!
Малко за драмата с имотите!!!
В Пърт (незнам дали и в другите градове е така), но има недостих на жилища под наем, а страхотно търсене. Конкуренцията е голяма, на огледи ходят по 10-15 семейства (човека) и се надцакват по различни начини. Накои предлагат повече пари, други повече референции и т.н. Трудно ще бъде (досега не сме били наематели в Пърт), но не се отказваме, все нещо ще изпадне. Искам само да съм в помощ на хората, които тръгват за Пърт: Подгответе се за поне месец търсене ходене по мъките и огледи!
Малко сълзи от Турските сериали!
Не се чуваме, защото е зает... Не вижда малката Калинка, защото като тя се прибере от детска при него вече е време за сън..... Но има светлина в тунела. Самооо 4 месеца още ще бъдем разделени, както се казва свикнали сме Освен това трябва да завърша и втората магистратура (юни месец защита ме зове).
Да приключвам, че стана дълго.
Очаквания нямаме и май е по-добре така, за да не останем разочаровани накрая. Ще бъде трудно, но ако не е, то не е сладко Една добра новина, оказва се, че има начин да си приравня юридическата диплома, ще видиме като отида. Ако това стане, ще бъда щастлива, ако не ще отворя детска градина след време ))))))
Пожелавам успех на всички, които тръгват към долната земя, дано нашият опит да помогне на някого.