Здравейте на всички! не бях влизал доста време във форума и днес за първи път прочетох блоговете и реших да драсна и аз няколко реда.

Не знам дали споменах някъде за моето пътуване, но останах направо ошашкан, че никой, никъде не ме провери за нищо, като кацнах в Сидни преди близо 2 години (14-09-16). бяха ми дали листче, май на което имаше цифрата "2"...

В началото бях букнал през airbnb стая за 10 дена, защото смятах, че ще ми е достатъчно да си намеря работа по специалността за това време и не ми се харчеха близо 300$ седмично за 1 стая, като имаше възможност (както си мислех) да плащам 150$. Е, не успях да си намеря работа и както се замотах имаше възможност да спя на улицата в един момент (или да плащам на хотел 100$ и нагоре)... прежалих се и почнах да си търся каква да е работа - почнах CNC оператор, като от фирмата ми казаха в прав текст, че се притесняват да не напусна работа след 3 месеца...обещах им да не напускам нито след 6, нито след 9 (напуснах на 9-тия месец и 2 ден)... м/у временно обиколих 3 адреса в Сидни за по 4-5 нощувки.
След като имах работа си намерих бързо квартира - стая в Old Toongabbie за скромните 175$ и почнах да се оглеждам за къща, близо до работата ми в St Marys, избрах такава в квартала Emu Plains за 420$ с голям двор - над 800м2 - яко косене, но доста стара... на 29-11-16 жена ми с децата кацнаха и мога да кажа, че критичният момент при мен мина. Синът започна училище в началото на февруари (пред-училищна) и завърши през Декември, без да казвам голяма дума, като единственото дете сред връсниците си със специална награда на годишните награди в края на годината - сега тук в Qld прескочи направо във втори клас и е "very high" по математика, английски, наука и още няколко - без физкултура-музика и рисуване (малко е слабичък и децата са по-големи от него – това за физкултурата), след първатата половина на годината.. дъщерята (2.5 г) вече я пращаме два пъти на детска в седмицата - но се плаща.... малко избързах...

В Emu Plains се запознахме с две семейства - полско и австралийско - жена ми покрай ученика и колкото и да е странно приятелството потръгна - 2-3 събирания месечно вечер в петък или събота с едното или другото семейство... намерихме и две семейства българи и с тях поне веднъж месечно - но те живееха в други квартали, с една дума ни беше много добре в Сидни, но на мен не ми харесваше работата, пък и след 6 месец си намалих бачкането на 7 часа – т.е. шефа се съгласи с мен, че ако успявам да си свърша работата на машината за 7 часа, мога да си ходя, та почнах да работя от 6.00 до 13.00 без почивка (е имах от 9.00 до уж 9.15 ... ама ме оставяха до 9.25 да почивам)... обаче от тук и парите паднаха, а и мен не хвана секлета – та почнах да търся работа по специалността си и в крайна сметка намерих такава в Gladstone. Почнах 15-07-17 и работех 3 седмици там – 1 седмица почивка в Сидни, но плащането на 2 квартири и полетите, не помагаха да пестим – как да е – нито за момент не сме се ограничавали нито с ядене, нито с каквото и да е, може би и затова не бяхме успели да спестим много... уж щях да купя нова кола, пък все си карах с Форд Фиестата 2011, която я купих веднага след като бях почнал първата работа.
Декември наех камион, натоварих цялата покъщина, която бяхме напазарували за 1 година – камиона се напълни – само купените книги се оказаха над 340.. и за 3 дена стигнахме от Сидни до Гладстон...самото пътуване ни глътна близо над 3500$ (наема за камиона за 6 дена от Сидни до Rockhampton и плащането на допълнителните км беше за над 2000$ + бензин за колата и нафта за камиона и спането и ядене по хотелчетата), та стопихме всички спестявания пак.
Тук наехме нова къща близо до плажа в Tannum Sands (пак уж най-доброто училище в региона) на двойно по-ниска цена от Сидни и най-накрая почнахме стабилно да пестим, та даже си купихме билети до България за Септември. Пак не съм доволен от работата – супер е интересна и ми дава много опит, но заплащането не е високо и се работи от 7.00 до 17.00 с 30 мин почивка, от 1 месец минах на 40 часа, ама шефа не е доволен и след 2 седмици ще видя дали ще предподпиша или ще си търся нова работа/ или почивам до Октомври.
Тук ми липсват социалните контакти, определено на север хората, не са това което са в Сидни.
Може би, ще търся нова работа в Аделида или Бризбън, вече с опит от почти 2 години, надявам се, да нямам проблеми в намирането на подходяща работа, а и жена ми иска и тя да почне каква да е работа, а тук в малките градчета е много трудно.
Ще се радвам някой да даде контакти на българи в Аделида или Бризбън – поне къде има квартали с повече българи – просто най ми липсват излизанията в петък вечер, които в Сидни все пак имахме.
М/у другото доста се отпуснахме на пътешествия – ходихме и на Heron Island, пообиколихме региона – спахме на няколко хотелчета през почивните дни и т.н., но си е скъпо.
Редовно ходим на плаж (800 м от е нас), даже и сега зимата става за къпане.
Храната си е скъпа, но човек свиква, жената харчи всичките пари за храна, които получава (около 500$ на 2 седмици) + 250-300$ месечно от мен, т.е. 1300$ за храна за 4-членно семейстов е ОК, наем/бензин/интернет/ток/ детска са ни около 1300$ и имаме още средно 800-1000$ за всякакви щуротии – от плащане на всички такси за колата, до купуване на колела-книги-играчки-ресторанти-екскурзии-лаптопи и т.н. другото остава... което не е зле...е можехме да намерим квартира за под 100$ в Гладстон и да нямам разходи за бензин и т.н. и можехме сигурно да пестим 80% от заплатата ми, ама за съжаление не съм такъв и в България никога не успях да спестя пари, сега тук ... изненадващо остават.
И все пак много ми се ще да се преместим и да заживеем сред българска общност – установявам, че това май ми е най-важно...сигурно и за децата ще е добре.

Поздрави на всички.