Оля на компанията! Наскоро станаха 3 годинки от одисеята ми в Австралия.

Все ми се ще да съм позитивен като сипи Руми и се замислих, защо не съм, а няма причина. При нас нещата са ОК.

Юли месец жена ми и децата се преместиха в Albany Creek в Бризбън и аз ги последвах 2 седмици след това, уж напуснах работа, ама по малко работя дистанционно (то и затова не съм влизал във форума). Жена ми неочаквано бързо си намери работа, не е клалифицирана, но е интересна - работи в едно предприятие, сглобява (асемблира) различни джаджи, не е тежка работата, даже и тя е изненадана, а пък парите са почти колкото моите, на 2 седмици почива в петък... ей го пиша го и сам се чудя - нещата хич не са зле... аз се грижа за децата и помързелувам (оглеждам се и за друга - основна работа - за сега без успех).
Мечтата ми беше да бачкам от вкъщи, изпълни се и сега пък хич не съм доволен - хвана ме мързелът и не ще да ме пусне.

Кварталът наистина е хубав - за сметка на хората - явно очакванията ми са за като в Emu Plains, който си беше бачкаторски и хората бяха готини (а може би защото беше в Сидни), тук са някакви всички високомерни и сноби, бррр ...

Децата не се радват на промяната, но пък сме решили твърдо да останем в този квартал ... но тук нещата явно не са това, което очаквахме - държавната гимназията е в топ 20 на цял Куинсленд (включай и часните колежи), училището Albany Hills - също е много високо поставено, но синът ми имаше доста проблеми с няколко деца, до сега никога никой не го беше никъде закачал и това не се толерираше в никое от у-щата, тук не е така! В общи линии, почна и той да отвръща и вече не го закачат. Най-интересното е, че си намери и приятелчета и му харесва у-щето.
Дойдоха му резултатите от NAPLAN, има само една 6-ица по writings, другите пет оценки са 6+ (точиците са в мъъничкото покривче), което и в момента ме кара да се чувствам горд, а и не сме някакви амбициозни родители, просто обича да учи (мен ми е странно, но жена ми е била такава).

И пак, някак няма общност на българите тук, на което се надявах. Жена ми отиде наскоро на представление на "Емигранти" и точните и думи бяха - пробвах да се запозная с няколко дами - аз им казвам "Здравейте", те ми мятат по един поглед и се обръщат на другата страна. В интерес на истината и на събирането на общността в Сидни, когато пристигнах 2016, с няколко хора се заговорих, никой даже ръка не ми подаде да се запознаем... ...сигурно в нас е проблемът, да очакваме, че някой ще има желание да се запознаем, аз примерно точно това бих направил с удоволствие - да се запозная с нови хора... ама как да е.

Миналата година по това време, бяхме в България, сега са ми останали само позитивите, но с тъга установих, че нещата там не вървят в правилната посока... особено напоследък, като чета какво се случва, но това е друга тема.

Последно - с хубаво да свърша - Albany Creek наистина е на хубаво място - на 26 мин с рейс до ситито, а с кола под 25 мин, от нас на 400 м започва огромен парк - 2 на 4 км, а с/у нас - само да пресечеш улицата е овалът - голям парк, всички магазини са ни на 3 мин пеш, а къщата не е хич лоша, но доооста по-скъп наем от тази в Tannum. Най-близкият "плаж" е на 38 мин с кола, ама ще видим като стане топло, как и къде ще ходим... има доста позитиви, човек да живее в столицата на щата ....

НО ако и тук не ни хареса до две години - твърдо съм решил да ходим на юг, а в Мелбърн, а в Аделида.