Здравейте Съфорумци.

Отдавна се каня да опиша патилата ни до стъпването на Австралийска земя – но поради една или друга причина, до сега не оставаше ред и време.

През 2014 година ни излязоха визите и Септември месец (същата година) стъпихме за пръв път на Австралийска земя. Мисля, че това пътуване съм го писал тук за това няма да се връщам на него.

След като бяхме около 3 седмици в Пърт ( един от най-хубавите градове в които съм бил до сега на AU територия) се прибрахме обратно в БГ, за да мога да си приключа проекта, който бях започнал.

И така в средата на Април 2016 – проекта ми приключи и аз бях готов за новото начинание – Down Under. Като човек обожаващ летищата и самолетите – самата подготовка за пътуването бе истинска емоция. Успях да намеря ( според мен) добра цена на билета – Истанбул – Абу Даби-Бризбън-Канбера и обратно с Etihad за USD 1 300. Избрах да пътувам от Истанбул ( което по-късно ще се окаже малък проблем) защото е близо до Бургас и икономически по-изгодно. И така на 16/04 вечерта в 23:00 часа тръгнах от Бургас с автобус за Истанбул. На БГ границата – беше селско (както обикновено). Някакъв мизерен граничен полицай ( с цялато ми уважение към тази професия и хората, които познавам от Авиобаза Безмер) ме пита на ухо – „За къде съм?“ и „колко пари в брой имам?“ Обясних му, че съм за AU и ,че имам не повече от 1000 AUD. Тъп поглед, тъпо изражение ... Добре ... Няма проблеми.

И така – двете граници бяха минати и от там – Истанбул. Хубавото беше, че автобуса наистина беше луксозен и продавачката на билетите в Бургас ( която с мъка разбираше българският ми език!!!!) ми даде място, което наистина беше индивидулано ( автобуса имаше по 3 седалки на ред – 2 +1, а не както ибикновено – 4). Сутринта в 06:00 пристигнах в Истанбул - на най-голяма автогара. Първо впечатлене – смрад хора, казвам ви адска смрад. Слизаш на най-голяма автогара и те лъхва циганията и миризмата на урина и боклук. Преминах бързо през автогарата – и от там към метрото за летището.

Трябваше малко да изчакам, защото метрото започва да работи след 06:30 (или 07:00). За около 25-30 минути пристигнах на летището без никакви други емоции.

Самото летище „Ататюрк“ е наистина огромно. Хубавото е,че лесно се ориентира човек там и след кратко обикаляне по ескалатори и асансьори съм на правилното място. Имам още около 6 часа до моя полет, затова си намирам спокойно място с изглед навън и си чакам. Тук можеш да видиш всякаква цигания – лежащи и спящи по земята разни църни, забрадени от всякъде черни нинджи, полу-голи европейки и т.н. Интернет - ... странно но няма. И така – идва и моят полет. Бях решил да си опаковам багажа ( 35 TL) с целофан, за да съм по-спокоен.

Опаковаха ми куфара с цикламено (отровно) зелено J Ама нямаше друг цвят. И най-важното – виждаше се от 1 км J.
Чекирах се. Багажа, както го бях премерил и в Бургас си беше толкова 22.800 кг ( при разрешени 23 кг) и една раница, която си беше заедно с мен ( и тя поне още 12 кг). И така – в самолета.

Предвидливо си бях избрал място, което хем да е близо до WC,хем да не се чува тракането от стюардесите и да е до прозореца. За целта бях намерил на Etihad разпределението на седалките за всеки полет и модел самолет. Така бях сигурен, че няма да съм на крилото и да гледам през цялото време само него. Самолетите на Etihad са наистина нови.

И мултимедията им е на високо ниво. Нещо, което ме изненада приятно бе, че приборите, които даваха за храна – бяха метални, а не обичайните пластмасови. Храната беше горе-долу добра. Нямам оплаквания. И така започна първият полет – Истанбул – Абу Даби. С храната и забавленията пред мен времето мина доста бързо от този полет.

Кацане в Абу Даби. Време до следващият полет – около час, час и половина. Достатъчно време за да стигна до нужният гейт и да се наредя на опашката за чекиране. Успях и да се обадя удома, тъй като имаше и free internet ( най-накрая J). За отиването до Australia си бях избрал Boeing 789 – последният им модел. Нов самолет, ново оборудване и пак добра мултимедия. Все пак ми предстояха 13 часа полет. Самолета беше доста пълен – почти нацяло. Но, мястото си го бях избрал пак по същите критерии – да мога да гледам през прозореца и извън зоната на крилото. Излетяхме. Абу Даби от небето изглежда много красиво.

След 13 часа полет започнахме да снижаваме за летището в Бризбън. Колкото и да обича човек самолетите и полетите – все пак 20 часа полет са си 20 часа. Има нужда от баня и да се опъне J .... най-вече от първото J Преди да кацнем – раздадоха карти за попълване – дали носим храна, алкохол, хумус от там от където идваме. Старателно си попълних и ... кацнах в Бризбън. Първа митническа проверка. Митничарката – любезна жена ми прегледжда документите, задава някоко въпроса, прави няколко поправки на картата ми и любезно ми кимва да премина.

Обаче, като българче с набито око я видях как само леко кимна с глава. Зад нея стои граничен полицай, който веднага се приближи към мен – с молба да го последвам. Отивам ... а и имам ли избор J Взимам си всичкият багаж и го следвам в една стаичка. Към нас се присъединява и една полицайка.

Прегледаха ми раницата – какво има в нея. Какво пише в тефтерчето ми. Паспорта ми. И тук стана интересно. Въпрос – защо имам толкова печати от Турция???? Ха сега – кой да се сети, че това може да е проблем. Всъщност печатите бяха от едно предишно мое ходене до Турция на разходка ( 2 печата – влизане и излизане) и от сегашното ми влизане на път за летището. Обясних любезно, че това е най-близкото летище до БГ и най-евтината дестинация.

Още въпроси – „Коя е столицата на БГ?“ ( това беше лесно), „Колко е разстоянието между Бургас и София“ ( и това беше лесно :-)), „ А за колко часа се взима?“... „А защо имам два телефона?“ – добре, че не казах, че съм с 3 SIM карти :-).

Взеха ми телефоните да ги проверят. След малко се върна полицайката с тях и каза на колегата си, че са чисти. След което тя загуби интерес към мен и си замина. Чичката обаче беше настоятелен и продължи с проверката. „Ще отваряме ли куфара?“ – питах, защото това значеше да махна зеленият найлон. Обаче явно и той вече разбра, че няма какво да намери и приключихме. Тъй като ми предстоеше още един полет тази вечер, го попитах как да стигна до другият гейт.

За справка – на летище Бризбън имат различни терминали за Domestic и International полети. Аз кацнах на International и трябваше да се придвижа до Domestic. Което се оказа на 20 минути с автобус. Предвид забавянето на митницата и след това с автобуса ... ми изпуснах си полета. И сега какво. ... Никога не съм си изпускал полет.

Отидох на Check In …. Да попитам какво мога да направя. И тук останах много ... ама много ПРИЯТНО впечатлен. Наземната стюардеса потвърди, че съм изтървал полета ( не думай J) . Пита ме какво се се случило – казах и, че са ме забавили на митническа проверка. ОК – няма пробеми. Следващият полет за Канбера е утре сутринта в 08.00 часа, ето ви билет за утре, ето ви хотел за тази вечер и 50 AUD за вечеря. И всичко това безплатно :-) .... започва да ми харесва ... въпреки, проверката на митницата. И така – излизам отвън да намеря шатъла за моя хотел. И си мисля – сега сигурно е някое малко мотелче – дано само да има баня и топла вода. Обаче – хората са ме настанили в 4* хотел в центъра на Бризбън ... браво.... ама чипса им беше с минал срок на годност ( Скъпа – не съм го ял :-))

След като е вече 20:00 часа и след като съм си взел душ, не ми остава нищо друго, освен да се разходя в „зимен“ Бризбън – по къс ръкав J Въпреки тъмнината – все още доста хора могат да се видят по улиците. И все млади .... и много, много, много китайци :-)

Поне араби няма ... или поне не се виждат :-) Разходих се – хапнах и обратно към хотела, в който пише , че има Интернет. Значи това Интернет в Австралия няма нищо общо с това, което ние знаем. Първо е много рядко да видиш free интернет. Второ – връзката е меко казано ужасна и бавна. Но, все пак в такъв хотел – сигурно ще е добра. Ами след няколко опита да се свържа ( и на телефона и на лаптоп-а), успях само за 10-15 минути да се свържа със семейството ми и това беше. Реших, че няма повече да си губя времето.

На сутринта в уреченото време шатъла беше пред хотела и от там – на летището за последният полет.

Канбера ме посрещна с топло и меко време. Пистата беше по-къса, дори от тази, която току що бяхме направили в БГ. Това обяснява и защо големи самолети не кацат в „столицата“ :-). Настаних се в предварително уговорената ми квартира с помощта на мои приятели в Канбера.

И тук сега да кажа – това къщите в AU са мъъъъка, голяма мъка :-). Не искам да звуча като в историята за лисицата и гроздето – ама ... все пак като строител ( макар и на пътища) не може къщите да нямат поне една изолацийка ... поне отвън. Значи в Канбера си става доста хладно и студено през вечерта. Имаше вечери в които температурата падна до под -2 градуса. Знам,че не е много ... ама. Отделно, поради невероятното качество на строителството си подухва през стените. На мен пердето ми се люлееше през повечето време J В началото ми беше странно, после разбрах защо – духаше през прозореца J Прозорците – това алуминиева дограма или 2-3 камерни прозорци .... чужди думи :-) Както и да е – наема беше ОК, интернета .... тук ще замълча и това е.

Началото е поставено – Австралия, квартира .... Започвам да търся работа ... от тук. Всяка вечер подавам на 20-40 обяви. Тук трябва да кажа, че жена ми свърши повечето работа – тя ми пращаше обяви и аз кандидатствах. Всяка вечер.

Благодарение на моя приятел на втората вечер излизаме с негов приятел ( Македонец) и о, чудо – вика ме на работа на другият ден при него.

Преди да продължа – искам да напиша няколко реда за Българите в Австралия. Всички Българи – държа да подчертая дебело – БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЯ – са невероятни хора. Като започнем от приятелите, при които отседнахме в Пърт през 2014, няколкото семейства с които се запознахме там и сега – 2016. Awesome. Наистина. Без тяхна помощ нищо нямаше да е такова. БЛАГОДАРЯ им от все сърце. Страхотни сте.

И така – кацнах на 19/06 в Канбера и на 22/06 вече съм на работа. Македонецът има малка фабрика и аз мога да се включа в някои от по-основните дейности. Малко ми е встрани от професията, но съм горд, че вече имам работа. Поне да покривам разходите за квартира и храна.

Да кажа малко и за разходите. Мамма-миа – тука всичко е АДСКИ скъпо. Вярно, че идваме от скромна държавица ... ама. Най-евтината стая ( share) , която намерих в Канбера ( Кали – заради тебе – не точно Канбера ;-)) е за 190 AUD/week. Като се сложи и Интернет и незнам какво си още – кажи го 200 AUD/ week. От там за храна.

Значи, човек като е сам в началото може да си направи някаква сметка – но под 50 AUD на седмица не мисля, че е възможно да се живее – сам човек. Сега – сигурно може, но вече граничи с крайности и най-важното ... все пак не сме дошли тук за да се разболеем заради неправилно хранене. И така – трябват ми поне 300 AUD/week за основните неща. Хубавото беше, че шефа ми даде ЮТ ( това е пикап по нашенски и много разпространен тука) да карам и така, поне на първо време не беше нужно да мисля за транспорт. Което , веднага ме навежда на мисълта да спомена за градският транспорт в Канбера – това е най-странното явление, което видях тук J Вярно е,че живеех в събърб извън Канбера, ама автобуса (градския) минаваше по-рядко и от автобусите Бургас-София. Значи по разписание автобуса минаваше на всеки час. В неделя до обяд !!! и през 2 часа J По мое скромно мнение – нужен е само 1 (един) шофьор по тази линия и един резервен, когато първият изезе в отпуск J
Тук човек ( като нас) се научава да гледа етикетите. Не ме разбирайте погрешно – не съм от хората дето влизат в магазина и не им дреме за цената, но тук определено четях всеки етикет.

Австралийците – и те като при нас хитри. Пишат, примерно , че има 20 или 30% отстъпка, ама аз като един невярваш , чета и по-надолу. Добре, че са задължени да напишат и цена за кг, л и т.н. ... та да ги хващаме по-лесно шмекериите J За моя изненада – Австралийците не се зачитат в етикетите, не знам защо. Само аз- като застана пред стелажа и има поне 10 минути докато намеря правилното етикетче :-)

И така – намерил съм вече магазин от който мога да пазаря, следя си внимателно разходите и ... ходя на работа.
Пак да кажа – добре, че бяха тези мои приятели в Канбера за да ми помогнат и да ме запознаят с Македонският ми шеф. От както работя при него – лоша дума за Македонец няма да ме чуете повече да кажа J Страхотен човек. Много искрен и сърдечен човек. Помогна ми много.

И така – след като вече съм на AU земя, имам работа и основно ядене – време е да почна да си търся и по специалността. Не че съм спирал – ама нали искаха да съм тук на място. Ето ме.
Отначало отговорите бяха – „No local experience” … нещо,което и в БГ получавах. После имаше един интервал в който пък никакви отговори не получавах. И накрая имах един отговор – „Over qualified” J Значи някъде по трасето бях пропуснал нещо. На какви ли не обяви писах. Как ли не си поправях CV-то – не и не.

Дал съм си срок от 3 месеца за да видя как ще се случат нещата.

На 4-тата седмица вече съм се окопитил и ще отида да видя Мелбърн – както Кали и Краси, които са там. Купувам си билет онлайн и в Петък вечерта съм на автогарата. Автобуса е за 50 човека и сигурно са 50 човека, които чакат да се качат. Наистина пълен до горе автобус. Но е удобно и приятно. Не е тежко пътуването. Отделно – шофьорите на тази фирма са У-НИ-КАЛ-НИ. С невероятно чувство за хумор и много, много внимателни. Както и да е – къде с дремване, къде с кокорене какво пише толкова на тоз лаптоп тази китайка на съседният ред :-) пристигам в Мелбърн. Еееееееееееееее .... ама само докато слезеш на автогарата в Мелбърн и вече ти е ясно – Канбера е като Айтос ... в сравнение с Мелбърн. Наистина. Това е наистина космополитен град. Небостъргачи, магистрали хора ... и мирис на океан ... страхотно е. Умората от пътуването изчезва почти веднага :-)

След кратко лутане съм на гарата и от там при Кали. Специални благодарности на Кали и Краси. Посрещнаха ме със страхотна баница J От там – на разходка. Видяхме океана, централната част на града и още мноооого забелижителности. Вечерта хапнахме в един италиански ресторант. А каква опашка стана отвън след нас – не е истина.

Кали и Краси са най-страхотната двойка млади хора, които направиха разходката ми в Мелбърн незабравима. Хубаво е когато има кой да ти покаже града. И отново затвърждаването на тезата, че Българите в AU са невероятни. Благодаря ви Кали и Краси.

Да не забравя – Краси и Кали ме запознаха със страхотно БГ семейство в Мелбърн. Толкова бяха страхотни, че едвам си тръгнахме от тях ... след няколко часа разговори .... а бяхме уж само за 20 минути :-)

... to be continued...