...
На другият ден – излизам рано за да имам време да обикалям още малко. През деня е невероятно слънчево времето и разходката са невероятни. Обратно в автобуса - и към Канбера. И о, ново чудо ... в атобуса има Интернет :-) и работи даже ... почти до средата на пътя Мелбърн – Канбера. Като на моменти връзката е по-добра от тази в моята стая ....
И .. отново обяви, работа ...
Значи – понеже тук е зима сега и се стъмва рано ... рано изчезват и хората от улиците. В началото ми беше много странно. Ей, все пак в 19:00 часа дори и в снежен Бургас има хора по улиците. Но ... тука няма. Малко е депресиращо.
И така си минава времето тук – от Понеделник до Петък – работа. Събота и Неделя – почивка. В един момент обаче си дадох сметка, че цяла седмица си мисля, как ще дойде Петък и Събота и ще отида на магазина !!!! WTF … не може да е истина това. Но ... все пак като дойде семейството ми, тогава ще е различно ... си мисля. И така ... два месеца.
Сериозно се замислям за това дали ще остана или не. Работа имам – но тя няма да е достатъчна ако дойде семейството ми. За сам човек – да. Ама за 4 човека – абсурд.
И ... пак късмет. След хиляди откази – подавам на поредната обява в Неделя вечер. В Понеделник сутрин ми звъни телефона –австралийският ... я, че той можел да звъни ... , а не само като аларма да го ползвам за събуждане. Та ... обажда се HR на строителна фирма, за обява на която съм кандидатствал. О, да ... така е.
Следва едно бързо интервю по телефона - ....Разбира ме се, да ми покаже CV-то на Project Manager-а си и ако той ме хареса, пак ще се чуем. Минават 4 дни в мълчание. Баси - ... какво стана?
В Петък звъня аз на този HR да го питам – има ли някакъв отговор. Да има – ще ти звънне Project Manager-a да говорите. Кога и как? – не е ясно J Това е другото нещо тук. Както и Кали каза, може да ти се обадят по всяко време – може да си в баня, на работа в магазин – и да те интервюират. Е как?
В моя случай – имах късмет ... пак. Тъкмо се прибрах и телефона звънна. Хайде още едно бързо интервю и ... ще ви се обадим. ОК.
След два дена – всичко е ОК, почваш, условията са ясни ... трябва бързо да се преместиш ... на 800 км на север. Ок. За сам човек няма проблем.
И пак БГ следа :-) В Канбера ме запознаха с Петър – работи във фирма за продажба на коли. Страхотен човек. Отидох – избрахме кола. Направи ми отстъпка, която надали някой, някъде би ми направил – от 9 999 AUD на 6 999 AUD. Ей така – защото сме Българи. Шапка му свалям. Страхотен човек. Ако някой ще си купува кола – ще ви дам номера и имейл-а му. Наистина е страхотен
И така – вече с кола и един куфар – пътувам на север. Пристигнах в Coffs Harbour. Значи това е нещо средно между Созопол, Несебър и Поморие. Само , че с население около 100 000 души. Страхотно място. На брега на океана, топло е – дори през зимата. Ехееее – мога да си използвам тениската .... за пръв път :-), че и нова да си купя :-)
Градчето е страхотно, настанявам се за 1 месец в нещо като двуетажно бунгало. На горният етаж е всекидневна и кухня, а на долният етаж – 2 спални. Аз използвам само едната. И така – имам един ден да разгледам наоколо и във Вторник започвам работа.
Работа, работа ... ама тук започват от 07 до 18 часа. Не съм мързелив – в БГ съм работил и повече часове, включително и в Събота и Неделя ... ама тук някакси ... незная. Дано да греша.
Все още не съм много наясно – но явно ще е така. А и в съботите най-вероятно. Ако е сам човек – супер. Ама ако искам да дойдат и моите хора ... няма да могат да се оправят ... сами ...
Отново след работа – до магазина. Ама те са затворени вече :-) ... не си дават много зор. Поне тези за хранителни стоки са до по-късно – към 21-22 часа. И ето идва Събота. Тази събота няма да работя и ще се разходя. Градчето наистина е супер – океан, сърфисти, банани :-)
Но ... пак да се върнем на най-важното – какво правят останалите хора от семейството. Ясно е,че в началото няма как да работи жена ми. Децата ще са на училище ... после обратно ... Но друго няма какво да се прави.
Аз се прибирам към 19 часа и най-много до 22 часа мога да издържа. Защото сутринта в 06 трябва да съм на крак.
Това е ...
Написах всичко това от гледна точка на баща и съпруг. Емиграцията е хубаво нещо, но както каза Кали веднъж – не е за всеки. Права си Кали.
Докато човек не е семеен или няма деца ... според мен е много по-лесно.
Не ме разбирайте погрешно – надали много хора могат да се похвалят с наредени по този начин събития за емиграция, но ... винаги остава онова съмнение ... кое е правилното към настоящият момент. Има и плюсове и минуси – и тук и в БГ ...
Хубаво е човек да си направи добре и правилно равносметката къде иска да отиде, какво ще му струва и какво ще спечели от цялата дейност.
Както и Sasho каза преди няколко дни – дали си струва вече емиграцията в AU. За NZ – не смея да кажа нищо -не съм запознат.
Сега разбира се – ще има мнения и за и против. Лошо няма. Аз искам само да каза – Бащи – мислете!
Остават ми още няколко седмици в които ще видя в коя посока ще се наклонят везните – всичко е въпрос на късмет и ... знам ли?
Всички тръгваме с нагласата за по-добър живот, по-добро бъдеще за децата ни, по-... , дано се случи.
Мислете ...
Искам да се присъединя към мнението на Анита, че работа от 7 до 18 ч. не ми се струва нещо нормално тук. Моето наблюдение е, че доста се държи на баланса. Не че не се прави овъртайм, но той е най-вече при завършване на проект... Ако това е перманентно, значи фирмата не е много читава.
Другото, което ми прави впечатление след натрупване на инфроамция и наблюдения е, че обикновенно хората без местен опит ги наемат в компании, в които нещо не е наред. Или заплащането е по-ниско, или има много овъртайм... Т.е. това са компании, които не са много атрактивни за местните и опитните:-) Но при първа работа обикновенно си затваряш очите, търпиш и чакаш да минат 6 месеца, за да се продадеш след това като човек с местен опит на по-нормална компания:-)
Относно твоя призив "Мислете!" :-) Някои наблюдения за адаптацията спрямо мотивацията:
- Хора, които казват, че имигирират заради децата, но иначе са доволни от живота си в България, имат трудности с адаптацията, защото в крайна сметка те правят "жертвата", а не децата;
- Хора, които идват от висок стандарт и очакват, че тук ще имат същия или още по-висок стандарт, имат трудности. В началото със сигурност стандартът и покупателната способност падат, така че, ако не си готов за това - то въобще не си прави труда да идваш на другия край на света.
- Хора, които си мислят, че отиват в Рая се чувстват разочаровани и фрустрирани след като пристигнат и разберат, че рай няма:-) Австралия не е рая, както и нито една друга държава предполагам. И тук има проблеми, престъпност, вандалски графити, някой и друг боклук, смотан интернет и къщи с изолацията на палатки. В Мелбърн е хладно през голяма част от времето, духа студен вятър, на плажа е особено ветровито, океантът не е море... и т.н. и т.н. И все пак Австралия е мноооого по-добра държава, така че ако човек е с нагласата, че отива просто на "много по-добро място", значи ще бъде ОК.
- Адаптацията и вписването в живота отнемат години. След година и половина тук вече го усещаме силно. Няма как да пиеш бира в кварталната кръчма със старите дружки... Обаче можеш да срещнеш нови чудесни хора и да започнеш да пишеш нова история.
- С промяната на страната, трябва да промениш и себе си. Ако не искаш или не можеш да промениш себе си, по-добре стой там, където се чувстваш в свой води. Това е един от най-трудните уроци и аз още имам проблем с усвояването му.
- Ако мислиш, че отиваш в бяла държава, където всички са белички с червени бузки, значи взимаш грешно решение. Австралия е синьо-черна, шоколадово-капучинена, жълтеникаво-бежова, бяло-червендалеста. Ако не ти харесват обединените цветове на Бенетон, то... По-добре не идвай тук, за да не откриеш хомофоба в себе си.
Това са моите размишления на тема "Мисли":-) Не задължавам никого с тях:-)