Минаха 6 години, ежедневието ми уби всичкият ентусиазъм от Австралия, Мелбърн и "новият живот" който вече не е новост, а ежедневие. Предполагам всичко е в рамките на нормалното, но нещото което считам че си струва да се спомене е как се е променил Мелбърн през тези 6г.
От Април месец съм на село, квартирата в Мелбърн още я държа, защото си бях дала срок до края на годината (и изтичането на договора за наем в Мелбърн) да реша какво ще правя.
До момента впечатленията ми от село (Мафра) са:
- Ужасно е скучно. Има 2 пъб-а, един супермаркет и ... това е! Най-близкият фитнес е в Sale - 20км път в една посока
- Колегите са интелигентни и изглеждат
Започнах един експеримент, в момента е още в прогрес, но ще обновя блог статията ако има развитие.
Проблем - програмирането ми е омръзнало отдавна, исках да си намеря работа в сферата на data/business analysis, application support или product management или някаква комбинация от 3те. Обаче в Мелбърн
Почти 4 години направих в Австралия, октомври ще кандидатствам за гражданство и реших да се опитам да си направя равносметка на хубавите и лошите неща. Само да уточня заради дискусията под последния блог на Jorje - това е личното ми мнение, не го налагам на никого и всяка ситуация е различна!
Позитиви:
- преди няколко месеца в колежа където работех съкратиха 200 човека. На следващия ден кандидатствах
По повод статията на Сашо за Growth-а се вдъхнових да напиша и аз нещо. Само да уточня - не си мразя работата, не съм бърнаут и нямам намерения да напускам. Работя от 9-5, ако взема се заседя ме гонят да си ходя от офиса че искат да заключват, няма дедлайни или особен стрес и печеля почти колкото програмист минус стреса. Работя в частен колеж тип TAFE, бях писала статия по въпроса преди една година:
http://www.bg2nz.com/entry.php?b=214
Не искам да пиша името на колежа
Покажи всички мнения
Виж новините
Виж статии в блога