Здравейте приятели,
радвам се да ознаменувам началото на bg2nz блогването.

Казвам се Христо Дамянов. Със супругата ми Яница отдавна обмисляме възможността да намерим по-добри условия за професионална реализация и да подготвим семейното гнездо за малки мустакарчета.

Мотивацията ни защо точно Нова Зеландия може да прочетете тук. (по-късно)

Съжалявам, че чак сега имаме възможността да пишем какво се случва покрай нашия случай, но по-добре късно, отколкото никога. Отначало всичко изглеждаше много постижимо... един кратък списък с нужни стъпки - ITELTS, NZQA, две щипки канела и лична убеденост. Когато тръгнахме да действаме и навлезнахме в дълбочина осъзнахме, че хубавите неща стават бавно.

Въпреки добрите ни умения по английски език подготовката за IELTS ни отне около 3 месеца. Застраховахме се като записахме курса към British Council и не съжаляваме, защото там ударно осъзнахме колко много трябва да се постараем и си дадохме зор, много зор. Четяхме и се упражнявахме всяка вечер.. и резултатът беше на лице - точно колкото ни трябва. Аз като главен кандидат изкарах 6.5, а съпругата ми 6. В този момент се чувствахме толкова горди от плодовете на нашите усилия, че направо ни олекна... но за кратко.

Гледахме да уредим достатъчно доказателства за връзката ни. В това число договор за наем на името на двамата, екскурзия, общи снимки и събиране на други доказателства.



Задвижихме процедурата по оценката на квалификацията в NZQA с помощта на нашия имиграционен съветник. Той успя да представи документите ми в най-добрата светлина и постигнахме огромен успех - изцяло признаха магистратурата ми от НБУ и я приравниха на подходящата НЗ квалификация:Ще можете да се уверите в графичните ми умения чрез този сайт, а междувременно ви каня да посетите работната ми страница във Facebook - www.fb.com/hdd123

Подготовката на документи за NZQA и оценката на квалификация (full assessment) ни отне около 4 месеца. Това благополучно приравняване на уменията ми към Новозеландските изисквания е една от най-големите инвестиции за мен! Аз проявявам интерес да се занимавам с преподаване в университет, а доколкото знам в държавните структури NZQA определя заплатата спрямо квалификацията и трудовия стаж.

Бяхме свършили много добра работа по изясняване на точкообразуващите фактори, но крайният резултат не ни удовлетворяваше - не желаем да влизаме в томболи и да чакаме. Така всичките ни усилия се насочиха към намиране на оферта за работа, която ще ни донесе сладките 50-60 точки. За да постигнем целта трябва да отидем на място в Нова Зеландия.

Края на Август, 2011 имахме зелена светлина, но тогава излезе друг много интересен проблем - лятната ваканция в НЗ е през Декември/Януари/Февруари! Казаха ни, че е препоръчително да планираме пътуването си до края на Октомври или в началото на Март, когато бизнесът започва да работи и стартира новата фискална година. Беше ни много трудно да се организираме за пътуването в рамките на месец и половина, за това преценихме, че началото на Март е по-мъдрото решение. Това ни даде възможност да резервираме билети 6 месеца предварително.

Точно в този период останах без работа, движението на парите в България се сви и... ми беше много трудно да си намеря работа, която за толкова кратък срок да надгради уменията ми и същевременно да ми донесе някакви пари. Записах се в бюрото по труда като безработен. Много неприятна и депресираща ситуация, но аз не се предадох! Направих оптимизация на разходите и ги свих до колкото е възможно. Оползвотворявах си времето и дори често денят не ми стигаше, за да се справя с всичко, което бях записал като задачки в тефтерчето.

Направих проучване на моята професионална област и се опитах да начертая пътя, по който ще се развива визуалната комуникация, изкуството и всичко останало. Развълнувах се от идеята да науча ръчен занаят - златарство, дървообработка, металообработка и други. В цялото това лутане намерих себе си, поставих си цели и желания. Хазартният момент дойде когато се сблъсках с модерни лазерно рязани метални декоративни пана с ръчна обработка. След това навлезнах в дебрите на кинетичното и интерактивното изкуство. Ето пример за кинетично изкуство гарниран с много приятна музика:



Кратката история взе да става дълга, но всичко това го чувствам като важен процес от цялата подготовка за Нова Зеландия. За това продължавам.

Учих механика, научих се да смятам зъбна стъпка, започнах да проучвам цени на лазерно рязане, материали, навлезнах в химичния състав на елементите и разликата в обработката им... започнах да разработвам първото си декоративно пано и тъй като съм много голям фен на Peugeot Sport, реших да го посветя на най-добрия им автомобил за всички времена - Peugeot S2000. Тук можете да видите развитието на проекта и крайния му вариант:


После започнах да разработвам други декоративни пана:


За съжаление опитите ми да ги произведа чрез лазерно рязане на неръждаема стомана удариха на камък, най-вече заради парите, които трябваше да замразя в такова начинание... оставих ги за по-следващ етап - дай боже в НЗ! Покрай всичките тези усилия в главата ми се роди идея за уникален проект, може би проектът на живота ми, с който искрено се надявам да ви занимавам в бъдеще.

Подготовката ни за Нова Зеландия течеше с пълна сила, аз и съпругата ми попивахме всичката възможна информация като добруджанска земя летен дъжд. Проучвахме заплати, къщи, хобита.. Прочетохме "На изток - В Рая" на Изабела Шопова и сме ѝ много благодарни за всичко, което е написала. Препоръчваме тази книга на всички поели към страната на "Дългия бял облак":
Мои германски приятели, които вече имат НЗ гражданство, започнаха да ме консултират за намиране на работа. Понеже и те бяха минали по същия път ни споделиха ценна информация. Синтезирано в две изречения би изглеждало така: Само това ми трябваше - аз се справям много добре с ученето и имам хъс-а и волята старателно да се подготвям за изпити/сертификати. Реших да се насоча към IT, защото имах голяма база натрупана през годините. Бяха ми нужни 2 месеца трескава подготовка, за да придобия сертификат MCITP (Microsoft Certified IT Professional) - Windows 7, Enterprise Desktop Support Technician. Смятам, че сега имам по-голям шанс да си намеря работа, защото предлагам 2 нужни и уважавани професии.
Съпругата ми има квалификация за "Спортен Масажист" и работи като масажистка. Тя също направи много през последните 6 месеца, за да повиши квалификацията си и да увеличи шансовете си за професионално развитие в НЗ.

Защо държах да напиша всичко това? Защото то е неизменна част от подготовката за Нова Зеландия. Също така това е друго голямо перо в бюджета за подготовка, което хората често забравят да сметнат. Много хора биха запитали струват ли си времето и парите при все, че може работата да се издъни? А аз бих ги атакувал с контра въпрос - Струва ли си целеустремено да си подобриш квалификацията независимо какво следва после?

Ето ни сега... иска ми се да кажа на финалната права, но уви май сме някъде по средата. До няколко дена се налага да освободим квартирата си в София. Февруари е предвиден за виждане с близки хора и последни приготовления. Началото на Март, 2012 заминаваме за НЗ като туристи с надеждата да се преборим за оферта за работа, която да отговаря на условията на Talent (Accredited Employers) Work Visa.

Съвсем наскоро свършихме някои изключително важни неща като купуването на фотоапарат. В момента подготвяме документи, търсим куфари, пишем CV, проучваме пазара на труда и се настройваме психически. Ще ви държим в течение

Благодаря на всички за подкрепата,
Яница и Христо Дамянови