крачка по крачка продължаваме напред.
Купихме куфари - за повече информация прочетете тази тема. Също така вече имаме фотоапарат, така че скоро очаквайте снимки
Малко импровизирано празнувах рождения си ден на 1 Февруари. Мислех си, че докато ние си даваме наздраве на 1-ви вечерта, в Нова Зеландия вече празнуват 2-ри. Шантава работа.
Напуснахме квартирата в София, аз се прибрах в най-хубавия град - Казанлък, а Яница замина за Ямбол
Напоследък всичко ни дойде на нагорнище... изведнъж разбирам колко съм изморен - физически изморен. Много ми се спи. Чувствам, че имам нужда от почивка, но като погледна календара и виждам, че остават 3 седмици, а има още весели задачки-закачки.Този месец съм планирал още малко четене за мрежови технологии. Имам голямо желание да прочета една книга, за да се образовам за религиите. Искам да се видя с местни творци и за последно да попия от философията им.
На 14 ще се съберем с Яница, защото имаме годишнина, 9-та подред - колко романтично
После ще се вяснем набързо в София, надявам се за последно. И ... то не остана.Да кажа две думи за снега - сериозна зима. В Неделя валя лед и колите все едно се движиха в голям коктейл "Маргарита". Струва ми се, че ще има голяма заплаха от топящия се сняг, а вече започнаха бедствията заради наводнения. Гражданите на София много псуват държавата, че не е почистила, но изключително жалък процент от тях разчистиха пред къщите си - откопаха си колите и толкова. В Казанлък изглежда малко по-добре. Тук много малко хора чакат даром - може би викането на неволята не ни е в кръвта.
Както и да е... невиждан сняг, лед и студ - трябва да сме силни.
Въпреки умората се чувствам много добре - весел, оптимистичен и дори малко романтичен. Бих се определил като ученик, който ще се явява за изпит и е учил - моля се за малко шанс
Поздрави,
Христо