Тръгнахме вечерта от България и прекосихме границата малко след полунощ. Там уцелихме късата клечка и ни свалиха всички за скенер като бонуса беше, че и рейса премина сканиране. Не ни забавиха много и се появихме на време в хотела - 6 часа сутринта.

Спахме к'вото спахме и в 8 потеглихме на пешеходна разходка. Въпреки изключително студения вятър (не помня кой ни излъга, че в Турция било топло), прекосихме най-важните забележителности и се насладихме на изключително професионални беседи изнесени от нашия гид. Естествено пихме турско кафе. После се насочихме към султанския дворец Топкапъ. Там видяхме прословутите Високи порти и как са живели Султаните докато Турция е била в разцвета си. С две думи скромно и семпло. Майтапа настрана, но наистина прави впечатление най-вече за функционалност сравнен с разкоша и натруфеността на дворците от западна Европа.

Трябваше да се освежим преди нощната обиколна на града с рейс. Направихме отчаяни опити да намерим кафе еспресо и в крайна сметка се задоволихме с чай. Погледахме лудницата от прозореца на хотела - за да я опиша ще ми трябва отделна статия. Нощната обиколка беше много приятна.

Втория ден премина в трескава подготовка за пътуването. Пренаредихме куфарите, подготвихме ръчния багаж и го претеглихме с учтиво предоставеното ни "висящо" кантарче (до 70кг ) от рецепцията на хотела. Изглежда бяхме готови. Последва семеен обяд в сръбски ресторант. Плескавиците не бяха кой знае какво, но за сметка на това ни почерпиха с турско кафе за изпроводяк.

Бяхме наели миниван до летището. Шофьорът караше предимно с клаксона и отправяше гръмогласно "команди" към останалите участници в движението ... беше голяма лудница - както казват по прогнозите за времето "Ако ви се налага да пътувате в тази посока по-добре недейте" и си наемете такси. Важното е, че стигнахме до летище Ататюрк живи и здрави. Шофьорът поиска 5 лири повече от предвиденото, но ние решихме, че не си заслужава разправията и му ги дадохме моментално. Самото влизане също беше интересно, защото когато прекрачиш входната врата и се озоваваш пред пропусквателни пунктове с доволно количество охранители и скенери, а вратата се отваря само от вън навътре.

Дойде време за емоционалния момент - да си кажем чао с родителите и брат ми. Представихме се на ниво и се разделихме с големи усмивки и благопожелания. Беше време за пътуване...

За десерт остава най-сладкото: СНИМКИ