Събуждането беше неочаквано - обърнато на обратно. Който ни познава знае, че аз никога не съм се събуждал преди Яница, а сега вече втори ден се събуждам към 8:30 сутринта (9:30 вечерта в БГ), а на Яница и трябва повече време за сън. В интерес на истината не се чувстваме много изморени. Надявам се, че бързо ще свикнем на обърнатия режим.
Та първия ден беше отреден за разпускане. След толкова време стоене в самолетите имахме нужда от разходка. Освежихме се на бързо с чаша (инстантно) кафе и тръгнахме. Още по пътя към парка бяхме завладени от приказни гледки на къщите и по-скоро дворовете. Повечето са без или много ниска ограда и пълни със зеленина. Някои от къщите дори не се виждат от дървета и храсти. Всичко изглежда поддържано. Оказа се, че повечето са абонирани за услуги включващи грижа за двора и 1 път месечно идват типове, които косят тревата и режат храстите и дърветата. Излизало дори по-евтино от това да си купиш инструменти и да го правиш сам. Резултатът е на лице. Постарали сме се да снимаме доволно пътят ни до парка и вярваме, че ще придобиете добра представа от снимките.
*Тук момента да вмъкна уточнение, че денят беше облачен и нямаше слънце. Оставям на вашето въображение да си представи огряният от слънце прекрасен зеления цвят.*
Пристигането в парка беше белязано с голям интерес от плуващи във водата патки. После тръгнахме да се въртим и забелязахме, че има линии за малко влакче, но може би не се използва в момента. Детски кът, зона за барбекю, различни поддържани полянки. Започнаха да ни правят впечатление различните видове растения, а в последствие и животни - тук изглеждаше като една прекрасна безплатна ботаническа и зоо градина!
Оказа се, че неволно сме си оставили черешката на тортата за десерт. Богата градина с цветя и полу-покрита зала с влаголюбиви растения. Малко езерце с много птици т.н. и т.н. Паркът надмина нашите очаквания! Беше прекрасен и с удоволствие бихме прекарвали свободното си време там. Казах на Яница, че ако има такъв парк за разходка там където евентуално бихме живели веднага ще и направя лапе, а тя ми се усмихна и каза, че първо трябва за започна да изкарвам пари. Сделката звучи добра.
После решихме да не се прибираме по същия път и рискувахме като поехме по заобиколен маршрут. Стигнахме до колеж и решихме да хвърлим едно око. Тук образователната система е различна от БГ/САЩ и колежите са нещо като от 9ти до 13ти клас. До колкото разбрах можете да завършите магистър на 23г, което като се замисля е добре, защото по-рано започва трудовия стаж и узряването за работния процес. Та, колежа беше супер - разлят, зелен и т.н. Оставям ви сами да се убедите в това като видите снимките. По-късно ми обясниха, че този колеж е за ученици, които не възнамеряват да ходят в университет и по-скоро ги учат на професии. Колежанките веднага започнаха да се закачат с мен, но не разбрах нищо от жаргона им и попарих сърцата им като просто гледах тъпо.
Пътят, който си бяхме избрали за връщане изглеждаше притеснително отиващ в грешна посока. Спряхме, за да попитаме една дама и тя учтиво ни обясни, че по-нагоре има туристическа пътека обратно надолу и няколко пъти по различен начин уточняваше, че не било асфалт, а път в гората. Ние кимахме доволни (имаме голям проблем с кимането за "да" и "не", също така с оглеждането първо на дясно и след това на ляво като пресичаме улицата и разминаването на пешеходците тук е от ляво). Намерихме пътеката много лесно и тръгнахме по нея. Последва приятна освежаваща разходка... снимките говорят.
Относно времето - беше ръснало дъждец сутринта, но докато излезем изсъхна. Беше доста облачно и през целия ден нямаше слънце. Ние по навик се облякохме зимно и веднага ни се наложи да събличаме. От време на време духа студен вятър, после топъл, после става топло и т.н. Това веднага се отразяваше на нашето обличане и събличане - по едно време бях стигнал до комбинацията якето в ръка, а на главата с зимна шапка и слънчеви очила. Ние никога не сме живели на морски климат и ще ни трябва малко време да влезем в час. Мислех си, че едно качествено моторджийско яке би решило всичките ми проблеми
Върнахме се в къщата и малко след това нашите домакини се прибраха от работа. Отидохме на разходка в околностите с автомобил. Към края ни споменаха, че "ейтука ейтъй" бил най-якия фиш и чипс в цялата зона на Уелингтън, а аз ще кажеш, че само това и чаках. Веднага поръчахме - NZ$6.5. Съдържателите се оказаха гърци и горе долу се зарадваха да видят съседи от България. Аз по принцип не съм риболюбител, но ястието беше фантастично! Определено ще ядем пак, скоро. Обясниха ни, че вече било забранено да се сервира във вестник
Чувстваме се малко като ударени с чук - тук изглежда приказно.
Поздравяваме всички вас където и да се намирате. За нас е удоволствие да споделим този радостен момент с вас.
Време за: СНИМКИ
Искрено ваши,
Яница и Христо
Руми
Тонове поздрави и на двама ви