Здравейте приятели,

Сега, от къде да започна... Пак ще стрелям хаотично и почти хронологично. Обърках ли ви достатъчно?


Ходихме на няколко разходки из квартала с кучето. Беше много приятно и разтоварващо. В околността има много полянки и паркове подходящи за целта.

Времето тук наистина е интересно. Вятър, дъжд и слънце се преплитат. Най-интересен за нас е един много странен ситен дъжд напомнящ водната пара, която пускат на заведенията в България през лятото. Вятърът го носи наляво, надясно, нагоре, надолу и много освежава. Вече не се чудя защо тук е толкова зелено - има доста влага и слънце, което би трябвало да е райско за растенията.

Сега, с риск да ме намразите, е ред на малко кулинарни изкушения. Нашите домакини ни заведоха в заведение наречено Масата на Рибаря. Менюто беше скромно, но включваше аламинути, ястия, напитки и неограничен достъп до "лодката със салатите" за $6.5. Тя естествено беше отрупана с всевъзможни вкусотии и докато избера какво точно искам да консумирам вече бях сит. Когато сервираха аламинутите веднагически огладнях отново:

Ходихме на картинг. Картовете бяха в много по-добро състояние от българските им събратя и ме дариха с много настроение. Яница за първи път се престраши да се качи. Караше бавно, спокойно и насладата беше изписана на лицето ѝ. Представете си я като бавна, спокойна и релаксираща музика изпъкваща на фона на забързани хеви метъл сола, символизиращи напрегнатите състезаващи се около нея (включително и моя милост). Още нещо - не само, че кара, ами издържа 30мин - който е карал картинг знае колко сериозно физическо изпитание е това. Беше голямо забавление. Иска ми се да кажа, че скоро ще отидем пак, но първо трябва да опитаме от всичко - например мини голф.


Това може би ще ви хареса. Преносим офис/стая под формата на каравана. Като се има в предвид техническите характеристики на къщите тук (за това по късно), това си е направо чудесна стая. Например да изкарате шумния тинейджър далеч от спалнята си:

Нищо не разбирам от ботаника, така че ще се постарая да снимам "китките", които са ни направили впечатление, а коментарите оставям на вас:

На една от разходките си попаднахме на чудна гледка - полянка с панорама и 1 (една) скамейка с фантастичен изглед. Специално за zhivbors и bobi съм снимал дребното яхтено пристанище в този отдалечен квартал на един малък град. Можете да съберете яхтите от дворовете и гаражите на къщите и ще придобиеш представа колко много лодки има тук.


Искам да вмъкна едно уточнение. Желая да споделя с вас неща, които са ни направили впечатление. Те се отнасят само до местата, които сме посетили - Уелингтън и околностите му. Не знам до колко видяното от нас може да е показателно за Нова Зеландия като цяло.

Онзи ден бяхме в Уелингтън и... в 7:30 сутринта видяхме опашка пред магазин за новия iPad! Хе-хе. Яница ме погледна неразбиращо и каза, че просто не може да си представи какво кара хората да правят това. Аз много компетентно и отговорих, че по принцип хората все чакат нещо и дадох пример как аз всеки месец чаках сметките за парно и ток в София - тя ме разбра и някак си "чакането" тук повече ѝ харесва.

Разходихме се доволно. Посетихме магазини за козметика... малко странно, но все още не мога да намеря течен автършейв и гел за под мишница. Интересна информация за фармациите с поздрави на Данчо Славчев и дамското му царство. Тук аптеките са като супермаркетите. Пространствата са големи, стоката е изложена с много "въздух" и акцентирана много професионално. Лекарствата и козметиката без рецепта са подредени тематично. Много бързо можеш да откриеш каквото търсиш и необезпокоявано да четеш написаното на опаковката. По-сериозните медикаменти изискващи фармацевтична консултация и докторско предписание са зад гишета подобни на нашите. Тъй като са наистина големи и бих казал комплексни магазини има доста персонал. Консултанти кръжат като в Технополис, учтиво те насочват и усмихнато те "хлъзгат" да си купиш още нещо като те разпитват в приятен разговор какви болежки имаш.

Като казах персонал - обслужването тук е просто друг свят. Първо навсякъде те посрещат все едно си желан гост - ще кажеш, че до сега са се подготвяли ТИ да дойдеш. Питат те някой друг въпрос, за да разчупят атмосферата. Например "Как си днес?", "Добър ли е деня ти?". После наистина слушат отговора и се вълнуват. След като сте се сприятелили питат с какво могат да ти бъдат от полза и се държат с теб като близък познат. Тук идва интересната част - (наистина) искат да ти помогнат и непринудено правят всичко възможно да останеш с положителни впечатления като излизаш. Например, ако влезеш в магазин за краставици и попиташ дали наблизо има тоалетна ще те упътят с цялото разбиране, че това е важно за теб и ще ти пожелаят приятен ден. Ако търсиш специфичен продукт може да влезнеш във всеки подобен магазин и да им кажеш директно - търся това. Ако го няма със сигурност ще се опитат да предположат къде може да го има и ще те насочат. Имам чувството, че ако го има, но цената не ти харесва, можеш отново да им кажеш и най-вероятно ще ти кажат къде може би е по-евтин.

Тук идва интересния въпрос "Защо?". Според мен тук животът се гради на позитивна база. И когато някой не се държи с теб лошо ти прави толкова огромно впечатление, че го запомняш. Когато пък са ти свършили работа или просто са ти направили деня остава вътре в теб. Получава се така, че като вървиш по пътя и започват да изкачат емоции - тая ме насочи към парка, ония ме консултира добре, тук питах за тоалетна един път като бях на зор и т.н. Това е толкова приятно, че какъвто и темерут да си просто не може да мразиш всичко наоколо.


За изкуството и декорацията ще отделя специално време в отделна тема. Надявам се това да е скоро.

Сега малко за колите. Свят на 6 цилиндрови и турбинирани двигатели. Тук коли 150-250 коня не се считат за бегачки. Разбира се има и доста малолитражки (някои от тях изключително грозни. Както домакинът ми се изразява - тях ги карат хора без пътно самочувствие и можеш да очакваш неадекватно поведение на пътя). Преобладават японски зверове и американски параходести фордове. Субару е навсякъде - понякога имам чувството, че версиите с две турбини са повече от другите.
Не ги тунинговат много. Най-често може да се види модификации по изпускателната система. Сериозно тунингованите автомобили са рядкост, но за сметка на това са толкова добре направени, че като ги видя и се "препарирам".
Има много представители на "американските мускули". Предлага се бензин 91,95 октана, дизел и LPG газ.

Да се върна на мобилните услуги. Тук са предимно на предплатени карти - така, както беше в България преди 10+ години. Не използват много мобилните телефони и не виждат смисъл в това. Изпращането на смс е предпочитана форма на комуникация пред обаждането. Това се отнася дори за бизнес ангажименти.
Предплатените оферти на различните мобилни оператори са нещо като стандартна ценова база (да го наречен блат за пица), върху която можете да добавите различни екстри в зависимост от нуждите ви. До колкото разбрах малко хора се хвърлят на план с договор, защото няма кой знае каква далавера. Най-много се използват наземните линии, така наречените при нас домашни телефони.

Пак нещо учудващо интересно - нашата банка (BNZ) ще затвори за един ден абсолютно всички клонове и всеки от служителите им може да се включи в така наречения (Неработен ден за добро). Организират и се включват в различни благотворителни инициативи. Забележете, не става дума само да финансират с ПАРИ, а затварят врати за 1 ден и използват ресурсите си за лична ангажираност. Това може би е най-голямата реклама, която съм виждал. Да не говорим, че е интересен начин за сплотяване на екипите и сблъскването им с нетрадиционни задачи. Повече подробности можете да видите на сайта им: https://www.closedforgood.org/

Къщите, къщите, къщите. Всъщност не знам защо ги наричат къщи. Постройки базирани на дървено скеле, облечено с талашитени плоскости. Тухлите се използват само за огради (и пощенски кутии). Специално ни разведоха в новостроящ се квартал, за да го видим с очите си. Казват, че Кивитата (така се наричат новозеландците) си сменят къщата на всеки 3 години. Така че не се интересуват толкова от техническото изпълнение, а от конфигурацията на стаите и гледката. След покупка не се занимават особено да я ремонтират. Всъщност мисля, че ние нямаме проблем с това - важното е да е весело
Да добавя, че цените на имотите са в порядъка на 300-400 хиляди НЗ долара.

Завързах контакти с местна рок звезда - притежава студио за татуйровки и е познат в метълските и рокерските среди. Още преди време прояви интерес да му направя фирмена единтичност и аз бих се радвал този проект да се осъществи. Надявам се, че другата седмица ще се видим с него и ще придобия представа за метализма наоколо.

Сетих се още нещо за десерт. Магазините и продуктите все още са непознати за нас. Например не можем да намерим пушен бекон - пише "smoked" и да, опушен е, ама е суров. Опитваме различни йогурти "greek style". Намерихме "cotage cheese", което е бяло и натрошено, но е доста безсолно. Няма орбит. Олиото за салатите и готвене е само смес от различни семена. Има богатство от всички продукти, но марките и вкуса на повечето от тях не са ни познати, така че ще падне голямо тестване!
Бях ви споменал, че тук много си топкат бисквитки, оризови крекери у други малки парчета с така наречения dip или както аз бих го превел - топенка. Аз съм много податлив на подобни забавления и реших да опитам. И се сблъсках със стена - 150 вида крекери и 500 вида топенки. Купих някакви и определено не съм доволен от избора си. Предполагам, че ще мине доста време докато опитам всички възможни комбинации, за да съм сигурен кое ми харесва!


Естествено за десерт: СНИМКИ _и_ ОЩЕ СНИМКИИИИ

Бъдете щастливи и се обичайте.

Искрено ваши,
Яница и Христо