след такава дълга пауза направо не знам от къде да започна. Може би с най-интересното?
Та... подстригах се.
Поставен в една нова среда се наложи много бързо да анализирам заобикалящата ме действителност, да си поставя ясни цели и да се нагодя. Изключително много ми помогна част от една българска книга - "АЗ-ът на българите и националните символи". Книгата е писана 96-97г. и предлага вариант на герб на Република България разработен от Христо Танев и колектив. В нея се обяснява в дълбочина каква е идеята, символиката и въздействието на герба. Също така се дава ясна представа какво означава държавата да няма герб и национални символи (каквото е положението в България от 20тина години) и колко възмутителен е този факт. Към края има референция на г-н Ж. Г. Желев, като ръководител на екип специалисти, в която обяснява какво е Мултимедийното въздействие на проекта. Тук започва да става интересно.
Какво е мултимедия? Много от нас биха отговорили - използване на проектор за възпроизвеждане на презентации на Powerpoint. И няма да бъдат далеч от истината.... но можем ли да кажем, че герб, човек или продукт имат мултимедийно въздействие? Да.
С този широк термин наричаме "Комплексното въздействие върху цялата гама от човешки сетива". За целта можем да използваме всички възможни средства - звук-вибрации, текст, образ, аромат и др. В книгата са посочени няколко интересни примера. Един от тях е свързан с визуализирането на два образа - релеф на вулкан и океански кораб. Ако искаме да мултиплицираме респекта и въздействието върху наблюдателя може да добавим звуко-вибрациите на вулканичния тътен и корабната сирена. Сигурно повечето от вас си спомнят подобни емоции от ученическите екскурзии по "онова" време.
Един бърз пример от мен - ако искате да предадете смешен акцент върху едър герой може да му добавите "тънък" глас. А защо не и обратното - да комбинираме мултимедийното си присъствие с цел постигане на приоритетите си? Не беше трудно да обединя прочетената информация със знанията натрупани в университета и да стигна до животопроменящи решения за мен.
За пореден път си задавах въпроса какво искам. Сега, утре, та дори до края на света? На този етап искам да сменя професията си и да влезна в света на IT. Искам да привличам бизнес идеи, партньори и да участвам в бизнес проекти. Искам да премина от артистичните среди в корпоративните. Искам с всички възможни (и законни) средства да се боря за постигане на целите си.
Започнах да създавам контакти с колеги от IT бранша. Наблюдавах как се обличат и как се държат. Разпитвах ги за общовъзприети норми тук. Типично по нашенски си мислех, че не може всички да са си "повярвали" и да се обличат като банкери. Все някой от тях трябва да е "разбрал" свободата. Щом си върши работата и служебните задължения не са свързани със срещи с хора да може да се облича както си иска. Нали?
После проумях, че те имат тази свобода. Те сами решават да се обличат спретнато и да привличат положителните емоции.
Може би всичко започва още от училище. Тук децата имат униформи и... носят костюм и вратовръзка. Когато имаш един костюм и не можеш да отидеш на училище по къси гащи започваш да се отнасяш много по-съвестно към дрехите и заниманията си. После... тук започват работа от 16 годишни. Родителят се подписва на договора на детето, НО говорим за истински трудов договор, а не както в България... ела тука тичай наоколо и накрая ще ти дам пари за един сладолед. Та като започнат първата си работа (най-често като продавачи в магазин)... там отново има униформи. Санитарите и те носят костюм. А затворниците... е при тях е малко по-различно.
Бонус снимка - аз и санитар в малък търговски комплекс:
С други думи тук носенето на костюм не означава, че искаш делово да вземеш парите на хората и не желаеш по никакъв начин да имаш приятели. Защото, съгласете се с мен, че в България деловото облекло не е на почит и поставен в обществена среда (като кръчма или боулинг зала) трудно ще завържа приятелство облечен с костюм, спретнат и усмихнат. Хората инстинктивно се страхуват от доминиращ, щастлив и постигаш целите си индивид. Да не говорим, че бизнес облеклото е толкова пошло за нас - символизира ограбването на народа и държавата, банките, доящите ни фирми, депутатите и политиката като нещо мръсно, и изобщо всичко, което ни прави бедни. Не случайно "Костюмар" се използва с негативно значение.
Както и да е. Не желая да засягам неудобни теми. Видях, че има голям интерес да пиша какво е различното тук и с горните примери искам просто да илюстрирам изводите си.
Защо го правят? Тепърва ще разбера, но засега съм стигнал до два важни извода. Първо заради привличането на положителната енергия - хората се стараят да са атрактивни за постигане на целите си. Второ - уважението! Когато се издокарам за специален повод показвам колко важно е за мен това. Когато го правя всеки ден на работното си място или когато се срещам с приятели за бира аз показвам моето отношение към тях. Защото аз искам хората да изглеждат добре покрай мен, не само добре - аз жадувам да са перфектни. Когато посетят тържество по случай рожден ден, национален празник или културно мероприятие хората изразяват уважението си като се представят в най-добрата светлина. Да не говорим колко е приятно да разговаряш с една хубава жена облечена добре.
Ще ви дам още един пример - бяхме на гости на бизнес дама. В събота за обяд у тях. Тя изглеждаше фантастично - може би така, както би изглеждала за най-важното си бизнес присъствие или дипломирането на дъщеря и. Естествено по този начин показа уважение към себе си като успяващ човек и към нас като важни гости.
Татко вчера ми даде един добър пример по темата - "Как се обличаш когато ходиш на първа среща с гадже ? Защо?"
Имам чувството, че в България не уважаваме никой и нищо. Дори хляба и самите нас. Дори фразата "Аз тебе много те уважавам." на шега или истина е придобила друг смисъл.
Логично е, ако аз не уважавам себе си, целите и постиженията си, да не ги уважават и другите.
След целия този умствен сблъсък решението беше логично - ако искам да привличам позитивната енергия, да изглеждам надеждно в сферата на IT и да покажа уважението и отношението към целите си трябва да използвам всички възможни средства, за да създам правилното мултимедийно въздействие. Всичко останало е оправдание.
Та... спретнах се. Подстригах се, избръснах се и си купих костюм. Имам още много да гоня, ама съм упорит да знаете!
Искрено ваши,
Яница и Христо
