Здравейте приятели,

преди няколко дена бяхме с екипа ми на традиционната ни закуска в петък. Това е събитие, чрез което празнуваме успехите от седмицата и се опознаваме. Винаги го очакваме с нетърпение и дори ме стимулира да работя, защото "след няколко дена е закуската в петък".

Моят екип е интересен културен микс - унгарец, американец, индиец, фиджиец, местно киви и аз, българин. Всеки шантав по свой собствен начин. Аз, унгареца и индиеца сме по-шумни и комуникативни. Както бихме казали в България - използваме всеки един момент, за да живеем. Скачаме, викаме, пеем и като цяло се веселим, защото "веднъж се живее". Във въпросното заведение често инициираме весел разговор със сервитьорките и не се притесняваме да се веселим, било то и за тяхна сметка. Толкова весело спомени имам вече от това заведение, че чак ми става драго като се сетя. До онзи ден...

Начало на деня - резултат 0 точки.

Във въпросния ден бяхме само аз, кивито и фиджиеца. Както винаги очите им изтекоха, когато сервитьорката дойде да ни попита какво желаем. (Тук жените са всичко друго, но не и сексапилни, но тъй като те най-вероятно не са виждали други жени се опитвам да проявявам разбиране защо толкова се радват ) Та... трепнаха, развълнуваха се, светнаха. Казаха по едно изречение и започнаха да си викат един на друг "тихо, тихо". Аз пък добавих, че тихо или не ... тия момичета не пасат трева и сто процента знаят за какво си говорим. И тук започна да става интересното...

Те видяха, че на около 3-4 метра зад нас стои друга сервитьорка, която обядва и направо се смразиха. Аз неразбиращ попитах какво става, а те ме питаха дали знам какво е "сатъл" и започнаха да се забавляват питайки се един друг за въпросната дума. Но след като я изрекох на глас смръзнаха отново. "Абе тихо бе човек, не може да викаш така "сатъл" на глас. провери го в речника." Някой като ми каже да проверя дума в речника... все едно нищо не ми казва. В повечето случаи като питам 2-3 пъти и се разбира, че това не е най-лошата дума на света и я обясняват.

Subtle [sʌtl] означавало да не говориш на висок глас думи, които засягат трети лица, а те са на близо. Как да го преведа? Деликатен, тих, проницателен, тактичен.

Хе-хе, че защо да не говоря на глас за сервитьорките? Че са хубави, че са весели, че имат хубаво червило или днес са в страхотно настроение. Някои от екипа са ги питали дали биха се присъединили някой ден на закуска с нас. Общо взето използвали сме момента да им кажем добра дума, да създадем настроение или пък някоя шега, която да разчупи атмосферата. Никога не сме били груби, кисели, арогантни и не сме се държали като простаци. Да, ама не... кивито казва, че понякога се чувствал кофти да закусва с нас, защото той бил дошъл да яде, а ние (индиеца, аз и унгареца) често сме го карали в да потъва в земята, защото разговаряме със сервитьорката и имало потенциална възможност да ни изгонят от заведението завинаги!!! Фиджиецът го подкрепя.

В такъв момент ми остава само да се замисля "Къде сбърках?" и естествено да задам въпроса "Защо? Защото те идвали да ядат, а сервитьорките били тук, за да носят храната, а не да говорят с клиентите. Всичко останало е в повече.



Честно да ви кажа замислих се и се опитах да ги разбера. Интелигентни хора са с логично мислене - трябва да има някаква истина, в това, което казват, защото го вярват.

Успях да го погледна под един различен ъгъл - клиента идва да яде, сервитьорката доставя меню, консултира за възможен избор и би трябвало да обясни какво има или няма в менюто или специфично блюдо, приема поръчки и се грижи за осъществяване на заплащането. Всичко останало не и влиза в служебните задължения. Например, ако искам да си правя шеги с нея, да танцува или да ми разказва вицове това теоретично би било бонус на заведението или да е включено в цената. Ок, така е, но не може това да е причината моите събеседници чак толкова да се разстройват поради тази причина.

Какво още? Уважение. Тя е работник, аз съм работник. Аз искам когато някой дойде на моята работа да не си прави гаргара с мене, следователно и тя иска същото. Някои хора обичат да се веселят, други не и това не трябва да им пречи да си изпълняват служебните задължения - ОК! Тази теория леко по леко придобива смисъл. Куриера носи пратка, пожарникаря гаси пожар, лекаря лекува, професорът обучава - с тях не съм чак толкова шеговит и отворен. Еле пък тия в НОИ или касиерите на енергото. Добре... чисто от професионална гледна точка сервитьора не е клоун и не е там, за да ме забавлява. Уважение! ОК!

Добре дошла на новата си работа. Нова си и лесна за уволняване, за това слушай внимателно. Ти си сервитьорка и обслужваш клиентите. От теб се изисква да правиш 3 неща: 1. Вземи поръчката 2. Сервирай 3. Почисти масата. Препратка към играта.

Навлизам по-дълбоко в мислите си - сервитьорът си изпълнява служебните задължения, за да изкара едни малки пари (тук сервитьорите са най-ниско платената професия). Защо го правят? По пътя на логиката малко хора мечтаят да станат сервитьори и да направят кариера в ресторантьорството или кафетерията. Професионалистите се обучават с години и само хай-лайфа може да се наслади на обслужването им в съответните заведения на високо ниво. Но има толкова много заведения и толкова много сервитьори... Защо? Защо човек би станал сервитьор? Защото му трябват пари - всяка друга професия дава повече пари. Защото му харесва - възможно е, но е малко вероятно. Защото го мързи - може да го мързи на много по-хубави места и като цяло има толкова много професии за мързеливци, а сервирането е познато с тежко физическо и психическо натоварване. Защото използва тази възможност да постигне целите си и да върви напред... хмм, аз също съм минал през подобни професии и съм го направил със същата цел.

Ако приема, че наистина има хора, които са си поставили цели и ги следват, а им трябват пари да преживяват докато се квалифицират на подходящо ниво, то те какво биха работили? Професия, която лесно се започва, лесно се спира. Работа, за която няма високи изисквания и кой знае каква конкуренция. Работа като сервитьори, касиери, куриери, хамали, служители на бензиностанция, миячи на коли и т.н. И да, тук, както предполагам и в България, има много хора минали през тези професии по пътя си нагоре. Защото архитект не се става само с желание и аз съм убеден, че много мои приятели постигнали завидна професионална реализация са минали през въпросните професии и без това няма да е било възможно да извървят пътя напред. Защото повечето сериозни професии изискват качества и умения, за които се учи с години. И най-вече, защото през всичките тези години не е редно просто да чакаме или да умрем от глад.



Замислих се, че част от тези сервитьорки може би учат и се квалифицират за отговорни професии, че са избрали тази професия не само да имат доход, а да развият уменията си. Замислих се, че аз мога да им помогна да постигнат това. Да ги подкрепя. Дори само да покажа уважението си към тях и труда им. Дори само със спестяването на шегите си или излишните си коментари, или пък не.... В крайна сметка аз не съм възпитан тук и вярвам, че посещаването на заведение трябва да ме забавлява. Само хубавото кафе/храна не ми е достатъчно. Мога ли да направя тази жертва заради тях? Трябва ли? Сигурно има златна среда - трябва ми повече време да установя къде е.

Поздравявам всички вас минали през работния "ад", стискайки зъби, вярвайки, че вървят по правилния път. Ад, който ни е научил на основите - да боравим с пари, да комуникираме с клиенти, да угаждаме на шефове, да ходим на работа на време, да си вършим служебните задължения. Да уважаваме стотинката и лева. Ад, който ни е показал какво не искаме да работим!

Поздравявам всички вас, който работите професия, която не ви е присърце, за да вървите напред. Бъдете силни - няма всеки ден да е така!

Поздрави,
Христо