Здравейте,
вчера бях на посещение в Крайстчърч и бързам да споделя впечатления. (В края на темата има препратка със снимки)
Крайстчърч се намира по средата на долния (южния) остров. От дясно - Т.е. следващата земя в източна посока е Южна Америка (разстоянието е сравнимо с от това от БГ до Япония или от БГ до САЩ). Населението е 370,000 човека. Има интернационални летище и световно известни забележителности като началната точка за Антарктика и Катедралата (която се налага да се събори заради щетите от земетресението от 2010). Познат е с това, че е много близко до Британската култура, християнските ценности и това, че хората искат да работят 3 дена и половина от седмицата, за да могат да се наслаждават повече на живота
Първото нещо, което ми направи впечатление бе, че въздуха беше изпълнен с много кислород. Много, много приятен за дишане. После хората - спокойни, весели и в настроение. Градския пейзаж бе изцяло пропит от ремонтирането на щетите от земетресението - кранове, работници, указателни знаци. Толкова, че хората там се майтапят, че оранжевия предупредителен конус би трябвало да се превърне в символ на града. Въпреки това настроението не е тягостно. Животът временно се е изместил малко в страни от центъра и купи с всички сили.
Второто голямо впечатление бе от реката (Авон), която минава през града. Освен, че разчупва градския пейзаж е прекрасно място за отдих и пикник. Направи ми впечатление, че няма огромни стени, които да пазят града в случай, че придойде - в последствие ми обясниха, че тъй като не се пълни от топящ сняг, а от други реки, нивото на водата е предвидимо и никога не е застрашавало близките къщи. Прекрасно.
За съжаление атракциите не са кой знае колко много, но... всичко това може да се компенсира от спокойствието и разтоварването. За любителите на нощния живот Крайстчърч предлага "улицата на забавлението". Не знам дали е проектирано или просто така се е получило, но по протежението на една дълга улица са всички кръчми, мотели, бързи закуски и т.н. Дори огромния мол е там (който между другото е на много, много добро ниво (напомня ми на вкъщи) и е отворен всеки ден до 22!).
Няколко думи за земетресението. 2010 - магнитут от 7.1, 2011 - 6.3. В резултат на това 80% от сградите в центъра са паднали или не годни за употреба и трябва да се съборят. Катастрофално събитие, което може да се окаже най-големия шанс на града да изпъкне пред останалите - целия център може да се проектира и изгради според съвременните изисквания и от всякъде текат помощи под формата на пари, материали и специалисти (търсят се много строителни работници). За момента все още се почистват сгради и е рано да се говори за финалния вариант на проекта, но съм убеден, че резултата от всичкия този ресурс ще е впечатляващ. Ето и гласът на хората:
Останките от катедралата:
Центърът на града от птичи поглед:
Третото ми впечатление дойде от парковете за отдих - много зелени площи организирани с алеи, дървета и скамейки.
Малко по малко стигам до Ботаническата градина. Голяма поддържана и изглежда любима на местните за отдих. По-късно ще имате възможността да видите повече снимки от нея, а тук ще ви споделя любимия начин за разпускане на Кивитата - пикник! На по-долната снимка можете да видите как изглежда местната идилия - мъжът носи кошницата за пикник, а жената одеялото (това, че се държат за ръце е бонус):
Всъщност излъгах за първото ми впечатление - то бе още от самолета. Една част от града е разположена върху полуостров, който е свързан много неудобно за града и изглежда много опасно място за живеене. Въпреки това беше обсипан с къщи. Някой ден ще отида лично до там да видя с очите си дали имат плаж и каква е защитата от океана.
План за евакуация при цунами:
В момента в града има много импровизирани забавления и събития. Успях да посетя най-интересните - търговски комплекс re:START изграден от карго контейнери, площ за изложения и събития направена от палети и множество частни и търговски инициативи из града като детски рисунки, идеи за бъдещето и т.н.
Като всеки друг град в НЗ, Крайстчърч предлага екстремни забавления - от летене с балон, до каране на танк:
Кулминацията на посещението ми бе Антарктическия център! Потопих се в атмосферата на експедициите до Южния полюс и дори преживях антарктическа буря в стая с температура -8 градуса и симулация на вятър духащ с до 40км/ч и създаващ усещане за до -35 градуса. Добре, че имаше дрехи - хареса ми! Не успях да се возя на верижните машини обслужващи експедициите, но това го оставих за следващия път Видях къде се намира българския лагер! За пореден път се убеждавам колко малка страна сме, а благодарение на толкова много героизъм успяваме да участваме във всички актуални процеси вълнуващи човечеството
За десерт си взех сувенир, които да ми напомня за усмивката изписана на лицето ми докато бях в Крайстчърч. Определено бих отишъл пак там - подготвен за пикник и отмора!
СНИМКИ: https://drive.google.com/folderview?...Uk&usp=sharing
Поздрави,
Христо