*Всъщност британското заселването е било по-скоро под формата на бизнес - фирми са се грижили за транспортиране на хора до острова, купували са земя от маорите и са осигурявали първоначални условия за живот. Военните единици в тази част на света са били много малко, тъй като сериозните сблъсъци на интереси са били на други места.
За да защити територията и потенциалните комерсиални интереси през 1940г. британската корона предприема нечувана маневра - предлага равностойна сделка на местните жители, маорите. Договорът предлага запазване на правата над земята на маорите, права и закрила като на британски жители, за сметка на ръководене от младата по това време Кралица Виктория. Маорите приемат. В същата година избрани вождове подписват споразумението в град Waitangi, което на практика добавя Нова Зеландия към границите на Британската Империя.
От този момент нататък споразумението е в основата на конституцията на страната - никой закон не може да нарушава договореното. Всички жители и посетители на Нова Зеландия трябва да го уважават. Интересно е, че по силата на договора всеки гражданин на Нова Зеландия има право да предизвиква споразумението и да предлага промени.
За наше щастие британците са си свършили добре работата и няма някакви екзотични за нашите разбирания клаузи. Въпреки това и до ден днешен маорите продължават да търсят слаби страни на споразумението и да извличат ползи от него. Например наскоро държавата обяви за продажба водно електрическа централа, което се превърна в огромен скандал, след като маорите обявиха собственост над водата
Добрата новина е, че битката се води чрез модерни методи като съд и диспути като се търси консенсус, които да не нарушава националната сигурност и стабилност. Обикновените граждани не са много засегнати.
На 6 Януари, 2014 година се чества 174 годишнина от подписването на договора. До колкото знам официалната церемония е била в град близо до Waitangi, а тук в столицата имаше забавна програма. Кметицата говори на английски и маорски (защото е официален език), песни, танци, захарни ябълки и дини пълнени със сладолед.
След присъединяването на Великобритания към Европейския съюз през 80те години на миналия век Нова Зеландия се реформира за икономическа стабилност и търси все повече собствена културна идентичност. От една страна се поощрява развитието на маорската култура, а от друга се влагат усилия за налагането на нови национални символи (Кивиана) като киви, папрат, черния цвят и ръгби, успешно създавайки разпознаваем позитивен образ на страната в целия свят.
Записал съм няколко видео материала. Надявам се да успеете да усетите настроението на деня:
Поздрави,
Христо