Времето минава за добро де. Щерката стана на 3 и кусур. Имаме доста приятели на наша възраст и с деца. Често събитията се водят покрай малките. Ние успяхме да стъпим още крачка, две нагоре в професиите и като цяло е доволно. Успях да изградя много полезна мрежа от професионални контакти и това много ми помага с всичко свързано с работата.
Тази година за първи път отглеждаме градинка със зеленчуци и правихме туршия... сега си мисля да направя конфитюр от фейджои (или както се превежда jelly). Мина ми през акъла, че вече не съм тийнеджър :-)
ето малко снимки
Интересното е че, преди аз и съпругата ми имахме повече сили да преминаваме през каквото и да било и сега като че ли по-лесно се изморяваме. Като един от нас е под напрежение се подкрепяме, ама като и двамата ни дойде на нагорно, става малко по-трудно. Не знам дали е просто от живота или може би трябва да се научим как да практикуваме активна почивка.
За следващата година сме на вълна събиране за къща. В последните години тъкмо спестим за депозит и цените скочат нагоре и трябва пак да гоним, ама като цяло успяваме да догоним. Ако пък спаднат малко цените да последват Австралия би ни дошло още по-добре
Няма лошо да събирате за къща, уж и ние така. Винаги е добре, човек да си поставя нови цели.
П.П. ей сега го видях тоя блог, мно'о арен, чета и се кефя със залепнала усмивка на лицето, колегите минават покрай отворената врата на кабинета и ми се чудят, що съм на кеф - в пон. винаги съм като буреносен облак...
Броя дните до Великден, пожелавам Ви весели празници на всички!
Първата ми работа като се нанесох в рентъла беше да направя градината - някак си направи къщата дом.
Мислим да идваме надолу юли за малко сняг. Ще пиша тук ако се наканим.