Наблизо сме с други (млади) семейства с деца наоколо. Та и ние успяваме да празнуваме покрай малките

Каква одисея. Сега очакваме да построят чисто нова отсечка от магистралата и да стане по-удобно пътуването. Догодина още една отсечка в другата посока. И да се вдигнат цените на имотите. Вече може да се вдигат цените

Галерия със снимки
Също така направихме 8 години тук. През Януари подадохме заявления за гражданство. Очаква се в следващите 6 месеца да ги обработят.
Започнах вече да разбирам, та дори да чувствам местните нрави. Изглежда хората не обсъждат проблеми от ежедневието си един с друг. И така се изгражда известния новозеландски позитивизъм. Ама се събира. Отнема няколко запивания да започнат да споделят за стрес и семейни проблеми. Може би се вижда като слабост тук и като седнем да пием и започва да изкача. А в България се джафкаме ежедневно, даже по няколко пъти на ден и като че ли по-редовно изпускаме напрежението. И като седнем да пием и започва едно дълбоко приятелство, и уважение...

Дъщеря ми Нина започна в нова ясла близо до новата къща. Голямо щастие. Днес им казахме за мартеници и веднага направиха работилница за деня. 20 дечица въртят мартеници. Много сладко. Догодина ще я пращаме на училище. Всички много се вълнуваме.
Започвам да се замислям за допълнителна, или по-скоро повече платена работа. Консултации, обучение. Може и някоя услуга към България да насоча да пробвам, нали е модерно да се работи онлайн. А от друга страна ми се ходи за риба. Неравна борба, та да видим кое влечение ще надделее

Още едно наблюдение - по-малко хора пишат във форума, и като че ли по-малко хора искат да идват насам. Не знам дали е заради порастналите цените на имоти/наем тук или растящите заплати в България. Може би и двете. Аз започнах вече да гледам на идването насам в сравнение с парична инвестиция - включваме се на пазара когато сме готови, и после се надяваме да расте. От тази гледна точка мисля, че все още има смисъл да се дойде насам. Предвижданията са доходите да растат, и има на къде още. Някакси ми се иска да пишем повече за новите изисквания и да получаваме въпроси и коментари за сравнение на живота в НЗ и БГ.
Изпращаме слънце от лятна Нова Зеландия. И скоро ще го изпращаме да грее към България.
Х.
ако сравняваш цените с бг са по-високи, обаче и покупателната способност е по-голяма. Примерно поне за Оз бензинът първо не е твърда цена, второ е по-евтин номинално от бг и трето ако следиш може винаги да зареждаш на ниски цени... горе-долу на две седмици се качва и слиза.
но цените на имотите са високи. 70кв апартамент (идеална площ) в хубав квартал в Сидни (източен) - 1.3 и нагоре в зависимост.
И нашата дъщеря ще почва училище догодина и вече 3-та година ходи на детска и е много доволна.
П.П. Заплатите е друга тема и с удоволствие, бих споделил моя опит, но не е за тук.
Цените в Сидни са безумни, затова седим и търпим в Бризбън, защото тук с 700к можеш да купиш такъв имот, които и в София струва повече. Говорим за къща в топ 10 квартал с място от 2 до 6-7 декара, на 10 км по въздух от ситито, но и това е друга тема.