Вчера имахме уговорка с Чая и нейния съпруг да идем до Пиха - малко курортно селце на югозапад от Окланд. До него се стига за около 45 мин като малко се пътува през града, а после по едни лъкатушещи пътчета през хълмове и гора. Имах чувството че ще ми призлее - обичам да се возя на влакчета на ужасите, ходил съм и няколко пъти с кола до Велинград и не ми е чуждо да пътувам на тесен път със завои, но дали от това, че не шофирах аз, или че е минало много време от последното ми ходене с кола до Велинград - някак си ми беше некомфортно. За сметка на това природата беше страхотна. Лятото беше почнало с много дъжд и прохлада, което правеше всичко да изглежда свежо и зелено. Предварително се извинявам за тъмните снимки - заради мобилният ми телефон и облачното време е. В действителност имаше много повече настроение.
[CENTER][ATTACH=CONFIG]45[/ATTACH] [/CENTER]
Това е Лъвската скала, величествена е и е символ на брега на Пиха. Поспряхме за малко да й се полюбуваме от високо и продължихме надолу. Пристигнахме някъде около 14 ч и хапнахме в едно капанче - то общо взето имаше само две. Интересното е, че заради празника бяха вдигнали цените с 15% - просто бяха сложили разпечатка за "Public holiday surcharge" (увеличение заради официален празник). Това обаче не спираше никой да си купува каквото си иска. Хапнах салата от пресен спанах с фета сирене и тиква - много интересен и приятен вкус, и пийнах джинджифилова бира, която е безалкохолна. Разходихме се малко из огромния плаж. Пясъкът е сравнително черен, заради вулканичния прах - малко като бургаския. Въпреки че беше облачно самият пясък беше топъл - явно инфрачервените лъчи стигаха спокойно земята. Беше по време на отлив, а в Нова Зеландия на места разликата между приливите и отливите надвишава метър. Възрастни и деца играеха на плажа на фризби, ритаха топка, имаше и няколко сърфиста - имаше и спасители, океанът определено не беше спокоен.
[CENTER][ATTACH=CONFIG]46[/ATTACH][ATTACH=CONFIG]47[/ATTACH][ATTACH=CONFIG]48[/ATTACH][ATTACH=CONFIG]49[/ATTACH] [/CENTER]
[LEFT]Чая ни предложи да се изкачим и да погледаме залива отвисоко. Имаше и още нещо интересно - по време на отлив се образува малко заливче, до което може да се стигне с плуване или плътно покрай висока скала. Отново погледахме малко, свирихме с тревички, говорихме за старото славно минало от гимназията и решихме да видим и някакъв водопад. Междувременно хапнахме и сладолед. Слънцето най-накрая изгря. Суреш остана на паркинга да свири сам на китара, а ние с Чая както се вика - хванахме гората. По незнайни пътечки стигнахме до водопада. Страшно висок и сравнително пълноводен - в България съм виждал няколко водопада, но това наистина си беше водопад. Това ни беше и последната спирка преди да тръгнем пак вкъщи.

Като разказах в работа, един колега каза, че е живал в Пиха година заради красотата и спокойствието, но се е отказал, защото му е отнемало много време и стрес да пътува над час в едната посока. Както Чая спомена - наемането на виличка за няколко дни е най-добрият вариант.[/LEFT]