Получи се почти спонтанно. Бяхме решили от екипа да си правим тийм билдинг в парк Оракей, който се намира на около 4-5 км от нас. Етиопчето Самюъл (то си е направо Самуил) има кола, но има учебна шофьоркска книжка, която му дава правото да шофира само с човек, който има пълна такава. А аз имам. Идеята беше той да дойде до нас и аз да карам до парка.
В уречения час той се появи, аз седнах на шофьорското място и започнах да преглеждам и да нагласям седалката и огледалата. След малко потеглих - гледах внимателно всякакви табели и пътни знаци. Като цяло не съм си загубил навиците за каране, но е малко странно скоростния лост и огледалото да са ти от ляво, а мигачите от дясно. Беше около обед и имаше много коли. 1-2 пъти ми се наложи да се пристроявам и на едно място ми се наложи да си променя маршрута, по който бях решил да мина, защото улицата стана еднопосочна за беда срещу мене. Веднъж даже пуснах чистачките по погрешка, докато се опитвах да пусна мигачите - нали са разменени. Излязох на една главна улица, но бях в погрешната лента. И тук стана нещо непредвидено - тъй като не познавам габаритите на колата (тя си е малка), а аз съм свикнал да се центрирам на платното спрямо мен, очевидно съм карал много близко до съседното платно. Прекален близко. Чу се "прас" и се затвори огледалото от страната на Самюел. Бях ударил на някой огледалото. Продължих - нямаше как и къде да спра. Доста се уплаших. На следващия светофар до мен мина и полиция, но нищо. С много труд успях да се пристроя от дясна лента да завия наляво в един супермаркет (да купим туй-онуй за барбекюто на тийм билдинга).
Тъкмо спрях колата на паркинга, и зад мен спря напреко друга кола. От нея излезе разгневен маор и дойде до мен. Започна да ми крещи защо съм му ударил огледалото, защо не съм спрял и ако е нямало полиция какво щял да направи. Аз почти си мислех да натисна бутона за аварийно повикване на телефона си, защото имах чувството, че той ще направи нещо. Самюел излезе и тръгна към маора. Онзи му се развика на него да си влиза в колата, защото с мен говорил. Пита ме дали имам новозеландска шофьорска книжка. Аз спокойно му се извиних, обясних обстоятелствата, показах и книжката. Наистина съжалявах, че съм го забърсал - явно и той го усети защото се поуспокои и си замина. Никога не съм предполагам, че такова нещо ще стане. Но в едно съм почти сигурен - бял човек или азиатец нямаше така да се държи.
От супера до парка кара Самюел - аз бях доста стресиран от всичко случило се. Той определено е плад шофьор - няма навици и е несигурен, но поне кара. На барбекюто играхме футбол - 4 на 4 човека, запознах се и с бременната жена на Фарид. Прекарахме чудесно.
П.П. След тази случка се амбицирах да карам кола - около 2 седмици гледах обяви за коли, но като цяло не си заслужава да купувам докато живея в града, защото ще ми е скъпо удоволствие - на година ще плащам за паркинг може би толкова, колкото ще дам за кола (а коли има на по 10-12 г за $3К които вървят добре).
[/QUOTE]
Ех, този дълбоко вкоренен български расизъм - няма отърваване от него и на другия край на света. :(
Признавам, че може и да съм леко предубеден, но в никакъв случай не се приемам за расист. И в САЩ и в НЗ съм работил и работя с всякакви раси, етноси, религии и не съдя хората по цвета на кожата. Но както в БГ циганите, а в САЩ черните извършват пропорционално повече престъпления от останалите, в НЗ маорите са много войнствени. Има случаи, в които ако ги гледаш в очите и се усмихнеш, може да бъдеш нападнат (буквално!) В контраст, азиатските култури (в НЗ и белите) като цяло се стремят към хармония и са супер толерантни.
Китайците са направо непукисти, мене, ако питаш. Не спокойни, ами сякаш са имунизирани против емоция поне 90% от тях (а това е много!). Мен щеше да ме сгази един китаец на тротоара в Шанхай, скочих върху мъжа ми (буквално), а оня ми бибиткаше само да се мръдна, дори не намали... Съвсем не приемам за расистко заключението ти, защото то се базира на културни различия, а не на непонасяне на друга раса. :D Аз съм карала само моторче в страна с ляво-ориентирано движение и да не се хваля, ама много добре се справих. Мъжът ми - също. Решихме да си вземем по 1 на човек за по-добър баланс, че и без това не сме се качвали на таквоз нещо преди. Единственото, което наистина ме стресира беше кръгово кръстовище. :D
Тез маори - огън хора, значи... :cool:
Много интересно разказваш.