[FONT=Verdana]По-миналата седмица бях поканен от Development Manager да присъствам на "неофициална" среща на кафе с една програмистка от страна на университета (работодателя) и едно програмистче от Русия, което е избрано за свободна позиция. Идеята е, че тази среща всъщност трябваше да представлява допълнително сито извън качествата му като програмист. Това беше директно потвърждение на едно важно правило в Нова Зеландия, за което само бях чувал, но и бях изпитал на собствен гръб -- интервюто за "културно прилягане".
Културното прилягане няма нищо общо с професионалните качества на кандидата, а дали той/тя са подходящи за екипа, в който ще работят. Може би точно на тази практика дължа голяма част от удовлетвореността си от екипа в работата. В България много често се наемат хора без да се взема под внимание мнението на останалите и това често води до изолиране, капсулиране, и напускане на иначе добри професионалисти. Няколко примера:
1) Аз ходих на 2 интервюта за настоящата си позиция - техническо с прекия ми началник и още един бъдещ колега, и "културно" с шефа на бъдещия ми шеф плюс още един малко по-висшестоящ от работата.
2) Шефът ми напусна преди две седмици и отиде в KPMG - не напусна, защото не му харесваше работата при нас, но просто той има потенциал за развитие, което в университета нямаше да може да развие. Позицията му беше обявена и от 8 кандидати, никой не беше избран. Не защото нямат нужните умения и опит, а защото нямаше да паснат на културата в нашия разширен екип (етажа)
3) Ирина, аз и Development Manager се срещнахме неофициално с това русначе и бяхме приятно изненадани колко леко протече закуската и разговора. После тримата съгледвачи направихме брифинг и единодушно решихме русначето да бъде взето както и да му се издаде работна виза (че то дошло да учи английски и няма право на работа)
По същия начин често съм молен да рецензирам резюмета за Нова Зеландия и Австралия. Там е хубаво освен лични умения да се показват "стадни" качества. Не става дума да си бил шеф на 20 човека, но примерно да си бил обучител на новопостъпил, да си бил контакт между два или повече екипа, да напишеш някакво хоби, което да изисква взаимодействие с хора (събирането на марки не влиза в тях). И като цяло да от резюмето да лъха ентусиазъм и комуникативност, независимо че позицията може да не изисква това. Един вид ако си художник (пряката работа обикновено иска спокойствие и уединение), напиши как преговаряш с галериите и организираш изложби.
Който се е запътил към южното полукълбо да взема мерки и да се готви отсега и за предстоящите интервюта и да си оправи резюмето.[/FONT]
Въпреки, че вече се сблъсках с това, го намирам за много полезно, защото го представяш от другата гледна точка - на интервюиращия.
На мен лично ми беше много трудно (и все още ми е) да вникна в тукашното "Повече ни интересуваш като човек, отколкото като професионалист". Това е неразбираемо за човек расъл в БГ, ама пък бързо се учим :)
Успехи!
п.с. Къде си ходил и какво си ял също е интересно, светът там е много по-различен и интересен от тукашния :)