Не мога да повярвам колко бързо лети времето. Минаха почивните дни, че вече и повече от половината януари. Аз почивах само официалните празници - останалото време поработвах по малко в офиса, за да не си хабя почивните дни. Нали ще се прибирам юли в България!


Туристическите визи на мен и на Иван ги одобриха най-накрая преди няколко дни - бях започнал да се притеснявам, че се бяха забавили, а пък аз открито им казах, че искам да ида да видя колко ще ми хареса Бризбън и да се преместя там от Нова Зеландия като одобрят жителската виза. На мен ми дойде съдебното решение за смяна на името с апостил и превод. Говорих с посолството ни в Канбера - ще ме чакат на 6 февруари в 11:30 сутринта с отворени обятия (последното не ми го обещаха, но се надявам поне на отворените обятия на Анита и на предплатена сим карта на Оптус, за да мога да комуникирам в Австралия ;)). Ще подам за паспорт, ще пием кафе с нея, ще полафим и се отправям към Бризбън, където ще ме чака Иван - може Ирина да дойде да ни забере от летището, защото се оказа, че и тя си прави ваканция по това време. Не сме я планирали заедно както беше с Камбоджа - чиста случайност.


Иван реши да си замине за България в началото на март да започне там работа. В Нова Зеландия не му понася времето, а и не може да намери работа, която да му харесва и на условията на която да отговаря. Малко деликатно се получава, защото визите ни са двугодишни, а две години не са изтекли от пребиваването ни. Аз ще съм в Нова Зеландия като изтекат двете години и се надявам с новия паспорт да ударя два заека: да си сменя визата с новото име и да взема постоянната, която ще ми позволява да напускам НЗ за колкото време искам и когато поискам и да се завръщам. На мен въпреки че климата не ми харесва, все пак го понасям, а и хората/колегите ми са страхотни и наистина страната си е едно бижу - много е обаятелна: хем обикновена, хем някакси добра и човечна. Няма чак такова класово разслоение присъщо за САЩ, България и на отделни места в Западна Европа. Отплеснах се с философии, но си е факт, че бих останал в Нова Зеландия.


В момента в Австралия бих отишъл само заради Иван - и то ако той си намери работа там. Това вече е уговорено. Ако/като вземем жителски визи за Австралия, ще идем до там само да ги активираме, а всеки от нас ще се прибере - той в България, а аз в Нова Зеландия. Ако той си намери работа в Австралия, ще се пренесем и двамата там. Аз вече съм убеден, че където и да отида имам критична маса от знания и опит да си намеря бързо и лесно работа. Освен това имам и местен опит. Ще си сверим часовниците с Иван като се прибера юли. Дотогава доста неща ще са се изяснили накъде ще се продължава.


Междувременно ме търсят за работа и на други места, но колкото повече ме търсят толкова повече се дърпам :) Засега в университета положението ми е отлично и въпреки че имам потенциал да си вдигна брутната заплата с 20%, което си е сериозно, напрежението не си заслужава все още. А в Австралия е около 50% по-висок стандарта на софтуерните тестери като мене, но не това ме блазни, а спокойствието и по-топлия климат. Да видим обаче дали Бризбън ще ми оправдае очакванията. Скоро...